финална публикация

Komentarze

Transkrypt

финална публикация
With support from the European Union
With support from the European Union
english
български
Partners in the project „Response of Trade Unions in New Member States to the Economic Crisis”
discussed in form of three workshops and conferences and the negative effects of the economic crisis in
Bulgaria, Poland and Romania and the anti-crisis measures taken by the social partners. In the course of the
project representatives of trade unions exchanged not only in theory but in practice their experience for
effective actions and means to protect employees. During the project the partners drew an overall picture of
the situation in their countries, enhanced an legislative practice of the three unions and identified opportunities
for future joint initiatives. In addition, the project developed communication between CITUB OPZZ and Cartel
ALFA, which should help to maintain a constant awareness beyond the project on key social and economic
issues, not only at national but also at sectoral and branch level.
The conclusions from the joint workshops show that the negative effects of the crisis in Bulgaria,
Poland and Romania are similar. In all three countries the unions initiated the creation of anti-crisis action plan,
which was negotiated between the social partners, consistent with measures in other EU countries. There is,
however, inefficiencies in the implementation of concerted anti-crisis plans, indicating a need to strengthen
social dialogue and sharing the burden of the crisis and the responsibility for the consequences not only by
trade unions but also by governments and employers.
Partnerzy w ramach projektu „Rola związków zawodowych z nowych państw członkowskich w odniesieniu do kryzysu gospodarczego” omówili podczas trzech warsztatów w formie konferencji i work-shopov negatywne skutki kryzysu gospodarczego w Bułgarii, Polsce i Rumunii oraz antykryzysowych działań podjętych
przez partnerów społecznych. W ramach projektu przedstawiciele związków zawodowych wymienili nie tylko
w teorii ale i w praktyce ich doświadczenia skutecznego działania na rzecz ochrony pracowników. Został opracowany ogólny obraz sytuacji w tych krajach, została również zintensyfikowana praktyka legislacyjna z trzech
organizacji związkowych, zidentyfikowano szanse dla przyszłych wspólnych inicjatyw. Ponadto projekt ustanowił płaszczyznę komunikacji między CITUB OPZZ i Cartel ALFA, która przyczynia się do utrzymania stałej
świadomości poza projektem w kluczowych kwestiach społeczno-gospodarczych, nie tylko w kraju ale także
na poziomie sektorów i gałęzi gospodarki.
Ustalenia wspólnych warsztatów pokazują, że negatywne skutki kryzysu w Bułgarii, Polsce i Rumunii
są podobne. We wszystkich trzech krajach związki zainicjowały plany antykryzysowe, wynegocjowane między partnerami społecznymi, zgodnie z działaniami w innych krajach UE. Nieskuteczna jednak jest realizacja
uzgodnionych planów antykryzysowych, co wskazuje na potrzebę wzmocnienia dialogu społecznego i podziału ciężaru kryzysu i odpowiedzialności za konsekwencje, nie tylko związków zawodowych, ale również
rządów i pracodawców.
Синдикатите поеха своята отговорност в кризата.
Ред е на правителствата и бизнеса...
Sindicatele şi-au asumat responsabilitatea faţă de situaţia de criză.
Acest pas trebuie făcut şi de către guverne şi de către întreprinzători...
Partenerii sociali, în cadrul proiectului întitulat „Rolul sindicatelor în noile ţări membre faţă de criza
economică”, au discutat pe parcursul a trei conferinţe şi a workshopurilor despre efectele negative ale crizei
economice din Bulgaria, Polonia şi România, precum şi despre măsurile anticriză pe care le-au adoptat. În cadrul
proiectului reprezentanţii sindicatelor au făcut schimb de experienţă teoretic şi practic, legat de acţionanrea
eficace în favoarea protecţiei angajaţilor. A fost elaborată o descriere generală a situaţiei în aceste ţări, a fost
intensificată practica legislativă în cadrul celor trei organizaţii sindicale, s-a discutat despre şansele reale de
colaborare cu ocazia viitoareleor iniţiative comune. De asemenea datorită acestui proiect s-a stabilit o cale
de comunicare între CITUB, OPZZ şi Cartel ALFA care a determinat menţinerea vigilenţei în chestiunile socioeconomice cheie, nu doar în ţară ci şi la nivelul sectoarelor şi a ramurilor economice.
În urma workshopurilor reiese că efectele negative ale crizei economice din Bulgaria, Polonia şi
România sunt asemănătoare. În fiecare dintre cele trei ţări sindicatele au iniţiat planuri de măsuri anticriză,
negociate între partenerii sociali, conform măsurilor din alte ţări membre ale UE. Realizarea planurilor de măsuri
anticriză stabilite de aceştia este însă ineficace, ceea ce ne arată că ar fi necesară amplificarea dialogului social
şi împărţirea asumării responsabilităţii pentru consecinţele crizei între sindicate, guverne şi angajatori.
Партньорите по проект „Отговорността на синдикатите от новите страни-членки в условията
на икономическа криза” обсъдиха в три работни срещи под формата на конференции и уърк-шопове
негативните ефекти от икономическата криза в България, Полша и Румъния и антикризисните мерки,
предприети от социалните партньори. В процеса на реализация на проекта представителите на
синдикатите обмениха не само на теория, но и на практика опит за ефективните действия в защита
на работниците и служителите. Начертана бе цялостна картина на ситуация в страните, обогатена бе
законодателната практика на трите синдиката, набелязани бяха възможностите за бъдещи съвместни
инициативи. Освен това, проектът разви комуникацията между КНСБ, ОПЗЗ и Картел АЛФА, което
ще помогне за поддържането на постоянна информираност извън рамките на проекта по ключови
социално-икономически въпроси не само на национално, но и на секторно и браншово ниво.
Изводите от съвместните работни срещи показват, че негативните ефекти от кризата в България,
Полша и Румъния са сходни. И в трите страни синдикатите са инициирали създаването на антикризисни
планове, договорени между социалните партньори, съобразени с мерките в другите страни от ЕС.
Налице е, обаче, недостатъчна ефективност в изпълнението на съгласуваните антикризисни планове,
което показва необходимост от засилване на социалния диалог и разпределяне тежестта от кризата и
отговорността за последиците не само от синдикатите, но и от правителствата и работодателите.
română
Związki zawodowe podjęły odpowiedzialność w sytuacji kryzysowej.
Muszą to także zrobić rządy i przedsiębiorcy...
polski
Trade Unions have taken their responsibility in the crisis.
So must do governments and business…
english
The Response of Trade Unions in New EU Member States to the Economic Crisis
as Exemplified by CITUB – Bulgaria.
1. Brief description of the crisis in Bulgaria.
6
The world economic and financial crisis appeared in Bulgaria in the Autumn of 2008.
The first trades and sectors affected were: metallurgy, the chemical fertilizers industry, mining, tailoring
and the production of building materials. The government did not acknowledge the crisis almost until
the end of 2008.
Since October 2008 the tendency of minimizing unemployment has ceased and from that time
it has not been stable, even though a rise in unemployment has not been high. Currently, unemployment officially amounts to slightly more than 8 per cent. According to various calculations, in a year’s
time unemployment will fluctuate between 12 and 15 per cent. Some employers, unlike the others,
still refrain from group lay-offs. They have been using the so-called “soft measures”, such as paid and
unpaid leaves, shorter working time, finishing of unplanned refurbishments.
In contrast with other countries, the crisis is not affecting the stability of the banking system. So
far, bankruptcy has not threatened banks. There is also no deliberate state intervention to help banks.
The impact of the crisis on banks has not been felt in terms of the financial situation but rather implementation of more conservative policy of granting loans, expressed in a very limited access to loans,
often combined with rising of the interest rate (excluding the loans already taken out).
Serious effects of the crisis began surfacing at the beginning of 2009. Almost all sectors and
industry branches experienced a slump in comparison to the parallel month of the previous year. The
fall in industrial production and sale amounted to about 20 per cent (on average) less as compared to
the parallel month of the previous year.
On the other hand, restrictions in the banking system practised due to the crisis led to a sudden
drop in the inflation rate, the deficit in international trade and in the current turnover. The inflation
rate is already at the “zero level”. The values of those indexes were the greatest problems in the recent
years. The drop is a positive phenomenon, yet it should not be forgotten that it was caused by heavy
consumption, a sudden drop in investments and drop in a general growth of the economy.
2. Anti-crisis measures of the Tripartite Coalition.
Almost until the end of the previous year, the current government believed that the world
crisis would bypass us or that its impact would be insignificant. That opinion gradually changed and it
was concluded that the crisis existed and would deepen.
However, at the end of the last year the government took two measures for the banking sector, for which CITUB also opted. The first measure concerns reducing of the minimum required reserve
of commercial banks in the central bank from 12 to 10 per cent, which requires using extra credit reserves. The second measure is about introducing full guarantee of citizens’ deposits up to 50,000 euro.
In the meantime, the government revised the rise of GDP presented in the budget project for 2009
from 6 to 4.7 per cent. Then it transpired that the rise was not that high, the new government updated
the estimated value of GDP. It was expected that GDP would drop in 2009 by 6.3 per cent while in 2010
by 2.2 per cent.
During the last days of December the government accepted an anti-crisis program. The main
topic was a great scale of investments from the budget resources, exceeding 3 billion euro, maintenance and creating of jobs. Moreover, the state provided commercial banks with extra loan funds that
were to be available for companies with lower interest rates.
In the social aspect, the taken measures concern the issues of maintaining jobs as well as subsidized employment, which means covering part of the costs incurred by the employers who give jobs
to the unemployed. We emphasize that the implemented measures regarding employment are the
result of the proposal of CITUB and active participation of the representatives of the Confederation in
tripartite bodies as well as institutions related to active means of employment – the Ministry of Labour,
the Office of Employment and other. ENGLISH
Nikolay Nenkov – CITUB
On application of trade unionists a program of temporary introducing of part-time employment (4 hours) in companies is being implemented. According to it, the employer is obliged to pay
for 4 hours of work, while the state pays 60 euro, which constitutes half of the minimum wage in the
country. Employers could participate in the program for 3 months and it involved 18,000 jobs.
The funds established in the National Action Plan for Employment 2009 (in the budget) amounted to 80 million but they are insufficient. For that reason CITUB proposed a series of new measures
such as:
- part-time employment in relation with the on-going process of training and grants for the period of
training courses;
- provision of coupons for training courses and remuneration for each day of the course;
- covering of the costs of transport for the employees participating in training courses who live in the
distance of 100 km from the place of work.
The funds will be provided from the Operational Program “Human Resources”, which has greater potential than national funds. The new government introduced implementation of the means of aid. The
minimum and maximum limit of unemployment benefits was slightly extended. The benefits oscillate
between 60-120 euro, which is uncommon. The 10-per cent rise of remuneration planned in the budget was not implemented, yet before the elections, there was a rise of pensions. As an anti-crisis measure, 10 per cent of budget expenses for this year has been blocked until the budget implementation
is revised. After a struggle, trade unions and employers came up with the idea to organize “anti-crisis”
meetings with the Prime Minister. Only one took place as later the period of elections began and the
idea was not applied.
3. Anti-crisis measures of the GERB1 government.
The new government promptly began reducing the budget expenses for 2009. Then, it proposed the
budget for 2010 obliging to maintain the benefits from 2009: the minimum wage, remuneration in the
public sector, pensions, unemployment benefits and other. Paradoxically, in the conditions of the rising
unemployment, the funds for financing actions on the labour market considerably decreased. Therefore, CITUB did not assess the budget project positively and still negotiates its optimization. However,
the government passed
a short-term anti-crisis program, as a part of the basic measures
proposed by the social partners.
4. Participation of social partners. Actions of CITUB in times of crisis.
CITUB presented their anti-crisis program as early as at the beginning of December 2008 which was further
updated. Moreover, CITUB initiated trade meetings with participation of trade unionists, employers, governmental institutions and chambers of the most affected sectors in order to coordinate the anti-crisis unit. In addition, through our structures, we collect information on the symptoms of the crisis in Bulgarian companies.
The anti-crisis package proposed by CITUB was passed by the previous government:
• Establishing of “anti-crisis” meetings with the Prime Minister;
• Limiting of the minimum required reserve of commercial banks in the central bank;
• Full guarantee of citizens’ deposits up to 50,000 euro;
• The majority of the measures concerning the unemployed mentioned in the previous chapter will
be implemented by the new government.
After the elections, the new government promptly restored social dialogue on the national
level. The National Council of Tripartite Cooperation set up an anti-crisis committee, which submitted
its own suggestions. A part of them was approved, some were approved only partly, while the rest did
not receive the required two thirds of the parties represented. Consensus was reached about as many
as 32 measures, which were included in a short-term anti-crisis program of the government, with the
deadline at the end of April 2010.
The most important among those measures are:
• Setting up an anti-crisis committee of the National Council to cooperate with the Tripartite Coalition for the purpose of developing national anti-crisis actions;
•Organization of meetings concerning industrial development and anti-crisis activities;
1
Citizens for European Development of Bulgaria, a Bulgarian centre-right political party
7
Unfortunately, we did not manage to persuade the country’s representatives to our important proposals, such as:
• Making the minimum wage dependent on the official poverty line and average salaries;
• Increasing unemployment benefits;
• Creating specialized industrial tribunals for faster solving of industrial disputes;
• Protection of families with unemployed parents who repay a mortgage credit of their only house.
5. The trade union’s vision of the future development of the situation and its action.
8
CITUB estimates that the crisis in Bulgaria will grow in 2010 and will be more acute. As Bulgaria is on
the periphery of the EU economy, the world economic and financial crisis exerts its impact slowly, yet
it suggests also a slower pace of combating it in Bulgaria. CITUB will continue its efforts to protect the
interests of its members, but we are certain that the crisis can be curbed only through joint voting and
activity for the implementation of anti-crisis measures by the state, employers and trade unions.
Participation of Trade Unions in Combating the Crisis
Andrzej Radzikowski – OPZZ
Modes of Participation
Monitoring of the socio-economic situation in the country and in the world;
 Analysis of economic processes and their impact on particular economic sectors and the social
sphere;
 Signalling danger
 The state structure
 Society
 Bilateral and trilateral dialogue
 Our own legislative initiatives
OPZZ actions preceding the crisis
In February 2008 OPZZ dispatched a letter to the Prime Minister indicating that the world crisis would reach
Poland.
The main points were following:
• Adverse situation on financial markets may weaken growth of the economy and threaten the condition of Polish companies;
• The crisis will cause a rise in unemployment and deterioration of living conditions;
• Loss made by pension funds will adversely affect the amount of pension in the second pillar;
• Polish economy ought to be properly prepared for the period of contraction;
• The period of economic growth should be used to improve functioning of the state;
• In view of the weight and scope of the risk, we appeal for taking action that would counter the
potential threats.
Reaction of the government
• Until the end of the first quarter of 2009 the government claimed that there was no crisis in Poland;
• After the first quarter it emphasized a rise in GDP (0,9 %) The structure of rise: internal demand – fall
by 1.1 %, export – rise by 2 % (considerable weakening of zloty);
• It delayed drafting of the anti-crisis program;
• Simultaneously, it limited the budget expenses in the already passed budget for 2009;
• It did not revaluate the income thresholds entitling to social and child benefits (considerable restricting the number of the entitled persons);
• Fall in average salary (by about 25 zloty) after 3 quarters;
• Rise in unemployment (Dec 2008 – 9.5 %, Oct 2009 – 11 %), 80.3 % of the unemployed not entitled
for the benefit, in total 1.7 mln of the unemployed.
Actions taken by the social partners
• In February 2009 the head office of the trade union commenced talks with employers about the
anti-crisis package;
• The central idea of the package was to combine liberalization of labour legislation with an increased
sense of stability in workers and support for those actions by means of public resources;
• In the process of the talks only the area of the changes were indicated, along with the description of
the expected results;
• It was concluded that the package itself is a whole and all measures should take effect at the same
time;
• The government party did not participate in the talks but declared that it would accept the decisions
made jointly by the social partners;
ENGLISH
• Implementation of comprehensive operation concerning the limiting of the “grey area” in the
economy, including curbing of tax frauds and reinforcing a customs inspection against smuggling and
dumping;
• Building a uniform national system of demand and supply of work;
• Temporary restrictions on attracting foreign workers from the countries outside the EU;
• Coupons devised for training courses for employees and the unemployed within the “Human Resources” program, as well as using scholarships;
• Creating programs that would facilitate migration of labour force within the country;
• Initiation of programs that would compensate the loss of earnings due to making a transition to
part-time work while holding training courses;
• Increasing the number of food coupons , including employees from the public sector;
• Spreading of the activity of “good sectors”, collective employment contracts;
• Gradual regulation of working away from home, working from home and in the agency of temporary work;
• Submitting applications for aid from the European Fund, adjusted to globalization.
9
•
•
The anti-crisis package
1. The area of remuneration and social packages
• Program of crisis aid for the society, especially supporting of the poorest families that suffered as a
result of the crisis and increasing of resources for welfare benefits on account of a rise in number of
persons made redundant;
• Abolishing of tax on benefits provided by trade unions and those paid from a company welfare
benefits fund;
• Tax exemption of social aid in the form of vouchers;
• Revoking of the act on negotiation system of forming average earnings increase at the employers’ ;
• Development of mechanisms that would increase the pace of the minimum wage rise until achieving the level of 50 % of an average salary.
2. The area of the labour market and employment relations
• Introducing of 12-month accounting periods;
• Initiating of the company training fund;
• Rationalization of solutions concerning a 24-hour work cycle in the context of accounting for working time;
• Social package as the source of labour legislation;
• Flexible hours of work as an instrument that supports combining one’s family and occupational duties;
• Stabilization of employment through limiting the practice of contracts for a specified time.
3. The area of economic policy
• Summary depreciation;
• Subsidizing of employment as an alternative for group lay-offs.
Further works
• Drafting of acts concerned with the areas agreed upon in the trilateral talks; that phase, however,
has not been finished yet;
• After the first consultations, the government drafted bills of selected legislative acts (acts of the
Parliament – the legislative house of the Polish Parliament);
• The bills did not include all of the discussed areas;
• The first bills to pass included those beneficial mainly to entrepreneurs;
• Fast pace of legislation works contributed to a substantial number of errors and ambiguity in the
passed bills;
• OPZZ sets legislation works above other areas and does not share the stance of the government that
the anti-crisis package has been agreed on and passed.
The bills did not include:
• Program of crisis aid for the society, especially supporting of the poorest families that suffered as a
result of the crisis and increasing of resources for welfare benefits on account of a rise in number of
persons made redundant;
• Development of mechanisms that would increase the pace of the minimum wage rise until achieving the level of 50 % of an average salary;
• Stabilization of employment through limiting the practice of contracts for a specified time;
• Social package as the source of labour legislation;
• Tax exemption of social aid in the form of vouchers.
The application
• The acts took effect in July 2009.
• Only 55 companies applied, while 5 companies was granted aid;
• Further dismissals take place, including group layoffs, which proves that the anti-crisis regulations
that were to limit group layoffs did not take effect;
• The main actions of employers include reduction of working time yet without applying for subsidies from the employment fund resources and reduction of bonuses resulting from collective work
agreements;
• It seems that Polish employers wish to take a shortcut: their expectations of transformation are limited to easy employment and dismissal of employees, without being held responsible .
• This, in turn, is not acceptable for OPZZ.
ENGLISH
10
The detailed solutions were to be developed after agreeing on the package in trilateral dialogue;
The condition for entering the talks about the package by OPZZ was treating all areas as a whole.
What to do next?
• Monitoring the crisis and the effect of anti-crisis acts;
• Initiating correction of law;
• Informative action for employees and the society about the state of the economy and the possibilities of counteracting the crisis;
• Continuing the bilateral and trilateral dialogue;
• Actions aimed at full implementation of the areas agreed on in the package.
Summary
• It can be considered a success that the bilateral dialogue took place and the areas that may counteract the crisis were agreed on;
• Lack of thorough preparation of the full package of acts on part of the government as well as a tacit
approval from employers undermine our confidence in the dialogue;
• That contributes to an increase of conflicts arising from the crisis;
• In the current situation, group disputes will be alternating with a dialogue.
11
Response of Trade Unionists from the New Member States to the Crisis
ENGLISH
Situation in Romania
Multilateral negotiations of
Social Partners – the government
January – February 2009
May – August 2009
Codruta Badea – Cartel Alfa
The Structure of the Presentation
o The main negative effects of the crisis
o The principles and objectives of the plan for anti-crisis actions
o Financial and economic resources
o Social benefits
o Sectoral actions
o Measures introduced after signing the agreement between FMI-UE
The main negative effects of the crisis
o Fall of GDP from 8 % in 2008 to 7.5 % in 2009;
o Delay in the functioning of “the engines” that powered the economic growth – direct foreign investments and influx of money from the Romanians who work in other EU countries;
o Loss of over 300,000 workplaces in 2009.
12
The principles and objectives of the plan for anti-crisis actions
o Measures counteracting the effects of the crisis ought to be anti-cyclical in character in order not to
spread the resulting situation.
o Anti-crisis measures on the national level should be coordinated with the actions taken on the EU
level to maximize their results.
o The process of economic convergence with the EU, including the calendar for adoption of euro,
must be maintained.
o The planned short-term measures must converge with the medium-term and long-term measures.
o The economic interests of the citizens (purchasing power, ability to repay a loan, workplace, maintaining of social security) must be protected.
o The investment appeal of Romania should be maintained in times of crisis.
o Measures against the crisis ought to be taken in a logical order so that each measure may contribute
to the ones that follow.
The plan for anti-crisis activities should include answers for the following dilemmas
1. Resuming economic growth or macro financial stability ?
2. Stimulation consumption or stimulation of saving ?
3. Complying with the financial requirements of the private sector or cutting down the planned deficit
reduction on the current account ?
4. Higher public expenditure on reconstruction of the economy and thereby greater deficit through:
demand for external financing or restructuring of public expenditure and direct taxes?
Restrictions, fall of the economic growth cycle
1. Priority for the state budget of ensuring the necessary public co-financing of projects financed from
the structural funds;
Increasing the share of public investments in the infrastructure in order to balance GDP
from the private sector;
2. Moratorium for 2 years, in which the public expenditure on purchase of goods and services is limited;
3. Untaxed profits invested with the aim of increasing companies’ competing capacities
4. Long-term financing of the budget deficit by means of the issue of government securities (for at
least 5 years);
5. Separation of the problems of property, organization of infrastructure, physical work (modification
of the act on dispossession for the sake of social interest).
13
14
Social benefits
o Payments in the public sector in 2009 will be corrected taking into account only the forecasted increase of consumption, while the prices will be diversified with the preference for low salaries at the
beginning of April 2009.
o In the second part of 2009, depending on the economic growth during the first nine months of the
year, the forecasted increase in earnings will correspond with the increase of productivity.
o Increasing of the aid for the unemployed to 75 % of the gross average salary in the last 3 months and
not more than 75 % of the gross daily wage.
o Extending of the period of paying unemployment benefits to 12 months.
o Implementation of the system of payments for officials and employees of institutions and agencies
that are financed from private resources.
o Passing of the act on uniform payment in the public sector.
o Handling of 50 % of the implemented programs for vocational training of employees and the unemployed, depending on the accepted plans of sectoral committees;
o Maintaining of the budget forecast that determines the value of an allowance as 45 % of the gross
average salary in a given year;
o Initiating of the program for recycling of old cars in Romania in 2009. “Remat 2009” 60,000 of cars in
exchange for remuneration of 800 euro for each recycled car;
o Funds for producers of cars and car parts for passenger cars within the framework of modernization
of industry and technology.
Sectoral actions
o Ensuring formation of a fund devised for better financing of small and medium companies;
o Change in law in order to solve the issue of refinancing of small and medium companies that have
access to structural funds (change in the structure of aid from the state and guidelines for petitioners).
o Financing of programs for building renovation and insulation as well as building of communal housing;
o Ensuring funds for the purchase of chemical fertilizers through subsidizing of farmers.
Measures introduced after signing of the agreement between FMI-UE
Law on uniform payment in the public sector
The main goals accomplished are as follows:
o The ratio of the minimum and maximum wage is 1:12;
o Equal qualifications, work and salary;
o In every workplace one deserves a place in the hierarchy depending on social importance, level of
qualifications, the level of difficulty of the essential tasks and responsibility;
o When the law takes effect, the base remuneration received currently will be reduced for individuals
Acts on the public pension system
The main goals accomplished are as follows:
o The principle of universality – each person that contributes to the profits at work, contributes also to
the pension-allowance system;
o All special pensions (for various professional categories) are abolished.
o An average pension will amount to 45 % of a gross average salary since the date of its granting.
Conclusions
Demands of social partners directed to the government within the framework of national negotiations about the employment plan
o New employment policy, especially in order to reduce the unemployment rate in the long run;
o Special conditions for employing graduates from higher education;
New rules aiming at the improvement of the Health and Safety at Work Inspectorate.
The World Financial and Economic Crisis and Its Symptoms in Bulgaria
Anti-crisis Measures of the GERB1 Government. Commitment of the Social Partners.
Activities of CITUB2 in the Situation of Crisis.
Nikolay Nenkov – CITUB
ENGLISH
Financial and economic resources
o Tax relief on reinvested profits, regulated by a government decree;
o Regulation of liability on account of “Payments-Invoices”;
o Quick debt repayment in the central and local public administration (invoices, subsidies for agriculture, VAT, etc.) and its equal division into monthly installments in the first quarter of 2009;
o Utilizing resources from the National Savings Bank that ensure co-financing of the projects from the
EU funds and financing of small and medium companies;
o Quicker implementation of commercial transactions and evaluation of projects worth between
200,000 and 1,500,000 euro by the Ministry of Small and Medium Enterprises.
The GERB government immediately set about to reducing the costs included in the budget for 2009.
Then, it presented the budget for 2010, taking as the reference the level of social retention from 2009 (of the
minimum wage, salaries in the public sector, pensions, unemployment benefit and other). Paradoxically, in
the context of increasing unemployment, the resources for financing active operations on the labour market
were drastically reduced. For those reasons, CITUB has not endorsed the budget project for 2010. However, at
the same time, the government has accepted a short-term anti-crisis program within the planned measured
proposed by the social partners. CITUB presented their anti-crisis program as early as at the beginning of December 2008 and then its later updated variants. The items approved by the previous government from the
anti-crisis package submitted by the social partners include:
• Establishing of anti-crisis consultations with the Prime Minister;
•
Limiting of the minimal required reserve of commercial banks in the central bank;
•
Full guarantee of deposits for citizens to the sum of 50,000 euro;
•
Numerous activities in the field of employment, which are, in the majority of cases, carried out in the
current government.
Following the elections, the new government promptly restored social dialogue on the national level. The National Council of Tripartite Cooperation formed an anti-crisis committee, which
presented their suggestions. A consensus was reached about a part of the measures proposed – the
rest did not receive two thirds of votes from the representative parties. The 32 accepted items from
the proposal were included in a 9-month short-term anti-crisis program of the government with the
deadline at the end of April 2010. Among those items the most important were:
•
Forming of an anti-crisis Commission of the National Council of Tripartite Cooperation for developing national anti-crisis measures;
•
Organization of meetings in the matter of industry and development of anti-crisis activities;
•
Implementation of comprehensive operation concerning limiting of the “grey area” in the economy, including curbing of tax frauds and reinforcing a customs inspection against smuggling and
dumping;
•
Building of a uniform national system of demand and supply of work;
•
Temporary restrictions on attracting foreign workers from the countries outside the EU;
•
Coupons intended for vocational training courses for the unemployed and employees within the
“Human Resources” program and benefiting from scholarships;
•
Creating of programs that would facilitate migration of labour force within the country;
•
Initiating of programs that would compensate the loss of earnings due to making a transition to
part-time work while holding training courses;
•
Increasing of the number of food coupons, including the employees from the public sector;
•
Spreading of the activity of “good sectors”, collective employment contracts;
1
2
Citizens for European Development of Bulgaria, a Bulgarian centre-right political party
Confederation of Independent Trade Unions in Bulgaria
15
Gradual regulation of working away from home, working from home and in the agency of temporary work;
•
Submitting of applications for aid from the European Fund, adjusted to globalization.
•
Unfortunately, we did not manage to persuade the country’s representatives to our important
proposals, such as:
•
Employing for the minimum wage as well as average salaries in the areas with the official poverty
line;
•
Increasing of unemployment benefits;
•
Creating of specialized industrial tribunals for faster solving of industrial disputes;
•
Protection of families with unemployed parents who repay a mortgage credit of their only
house.
Since the beginning of 2010 the symptoms of the crisis have quickly deepened. The debt in the budget
concerning the sector of public contracts and the VAT tax rebate – about 150 mln euro – has critically grown,
which have had great impact on employment and remuneration of employees in the companies affected by
the crisis. Moreover, the government announced that it had discovered 150 unsecured contracts worth over 1
billion euro. They were passed to be examined in the prosecutor’s office. Since the beginning of the year, the
budget deficit has risen to an alarming level while the budget reserves have hit bottom of the statutory limit.
Officially, a rise in unemployment was registered – 9.95 per cent, at the end of April – as well as in the number
of unpaid remunerations and national insurance fees. Obviously, in that situation there is an urgent need of
drawing up a new national anti-crisis program, thoroughly discussed with employers and trade unionists. CITUB and the “Podkrepa” Employment Confederation, jointly with national representatives of organizations of
employers, have accepted a comprehensive and sufficiently precise program to counter the crisis. During the
operation, the participating organizations demonstrated their responsibility and eagerness to reach a consensus. The philosophy of the program is based solely on actions that aim at restoring a satisfactory state of
the economy, level of employment and standard of living, combined with actions aimed at increasing salaries,
restoring financial discipline in the country, and providing extra financial resources for the real sector.
The remaining three chapters comprise proposals of supporting the income of households and consumption, support on the labour market aimed at maintaining employment maximally, controlling unemployment and improving the systems of social security. For the first time, financial effects of the measures were
noted – both in regards to the income and the expenses.
The decisions were widely presented to the Bulgarian society.
A conference was organized with all national representatives of employers and with trade unions present. The
conference was thoroughly covered by the Bulgarian media.
The common anti-crisis package was presented both to the Prime Minister, Bojko Borisow, and the
Finance Minister, Simeon Djankow. The reaction of the both ministers was highly positive. The finance minister
said that he agreed with 80 per cent of the proposals while as to the remaining 20 he was to make a decision
after doing necessary calculations. In practice, none of the proposals was turned down. The general proposals
of the employers and trade unions were discussed with the representatives of the country in a series of meetings of the National Council of Tripartite Cooperation. The majority of the proposals was approved by all parties. After a debate about the submitted proposals for further decisions of the government, a trilateral minute
was drawn up and signed. It comprised 59 anti-crisis proposals on which a consensus had been reached.
In a special clause the president of CITUB assessed positively the agreement reached within the National Council of Tripartite Cooperation between the government, employers and trade unions regarding the
measures against the negative effects of the crisis in Bulgaria. The measures are comprehensive and tangible.
They were regarded as important social proposals of CITUB and the “Podkrepa” Employment Confederation.
The measures include the following:
•
Creating a mechanism of increase of the minimum wage from 1st July 2010, which take into account
both economic indexes and social parameters;
•
Establishing the level of compensation at 60 per cent of the income as the support package for those
made redundant;
•
Optimization of allotment of food coupons between the operators by means of abolishing the ration principle and immediate examination of the possibility of increasing the number and scope of
coupons;
•
Sustained effort to temporarily restrict rise in prices of public services, such as electric and thermal
electricity, gas and water;
•
Establishing a mechanism of financing an extra pension for the insured by pension funds, invested
in deposits of Bulgarian commercial banks with the approval of the National Bank and the Financial
Supervision Commission;
•
Financing a set of measures in order to maintain employment in companies with difficulties in their
business activity;
•
Exercising of the right enacted by the Minister of Employment and Social Policy is to be extended
to the department of Collective Labour Agreement on the basis of the previous consent within the
framework of sectoral councils in the Council of Tripartite Cooperation;
•
Refusal of increasing health insurance premiums;
•
Persons that do not have health insurance for other reasons are to pay social insurance premium
calculated on the basis of the income from the capital from the property;
•
Introduction of trilateral management of the National Health Insurance Fund;
•
Jointly determining of specific action and phases of the health care reform in order to ensure the access to high quality health care, as well as proposing (by 31st May 2010) a debate – in the concept of
the National Council of Tripartite Cooperation – on the health care reform;
•
Increasing of the amounts advanced pursuant to law in order to ensure employee’s rights in the case
of the employer’s insolvency, from 720 to 1000 leva in 2010;
•
Establishing of an obligation for employers: after payment of financial resources by the government,
the employer ought to settle the outstanding remuneration and insurance fees, according to the
requirements of the Employment Code and collective labour agreement.
•
That measure is not applicable to social institutions nor income due to the government proposal of lowering
by 10 per cent the expenditure of the ministries, departments and agencies. Moreover, both trade unions and
employers agree to numerous government proposals regarding the economic development and increase in
earnings.
It was emphasized that during the forthcoming sessions of the National Council of Tripartite Cooperation, CITUB would be still presenting some of the proposals as to which the agreement had not been concluded. They will be submitted again in order to discuss our proposals of introducing the necessary minimum
wage, criminalization of employers’ behaviour in regards to fake payments of remunerations and health benefits, as well as establishing a mechanism of governmental support for the unemployed regarding the repayment of a mortgage credit of their only house.
Implementation of the agreement requires essential changes in the act which are worked on in the
Bulgarian Parliament yet they require a lot of time before they can be introduced. For that reason, the results
of the successfully negotiated anti-crisis measures will be observed gradually.
At the same time, monitoring concerns the government proposals as to which agreement has not
been reached. To start with explaining the issue of extended sick leaves, the first three days in the hospital are
paid by the employers and the patients. The first day is covered by the employee, while the two remaining days
by the employer: 100% and 60%, respectively, while the National Insurance Fund assumes the costs from the
fourth and not – as previously – from the second day of the stay in hospital. At last, an agreement was reached
that the first three days should be covered by the employer amounting to 70% of the costs and that the agreement should be valid until the end of 2010.
Independently, the government proposes that the leaves cumulated during a year should be used by
the end of 2010 – in other case they would be lost. We managed to secure extending of that deadline to the
end of 2011.
ENGLISH
16
•
17
European Social Dialogue – Implementation and Results in Selected Countries
Andrzej Radzikowski – OPZZ
Definition of Social Dialogue
• International Labour Organization
• Social dialogue includes all forms of negotiations, consultations or simply an exchange of information between representatives of the government, employers and employees, concerning economic
and social policy issues.
• Intensity of the dialogue: information exchange, consultations, negotiations
• Some politicians in the EU and in particular Member States attempt at extending the definition to
non-governmental organizations
• In my opinion it is an attempt to weaken the unionist partners of social dialogue
ENGLISH
The scheduled 10 per cent reduction of expenses for maintenance of institutions was increased by 20 per cent.
In this connection, the government submitted the chamber a project of revision of the budget for 2010. The
remaining problem is the risk of raising the VAT from the current 20 to 22-24 per cent.
Obviously, there will be still a lot of debate, dispute, agreement and disagreement. However, there is
readiness to intense and quality social dialogue between the government, employers and trade unions. The
parties of the dialogue are aware that it is one of the main factors of prompt resolving the crisis.
A Diagram of Social Dialogue
18
Participants
Processes
Results
The national level
The government – workers’
organizations – trade unions
Coordinated
trilateral action:
• institutionalized
• incidental
Formal agreements
Social pacts
The trade/ regional level
Workers’ organizations – trade
unions –
the government (optional in
the case of the public sector)
Collective negotiations
Collective trade
agreements
The company/ local level
Trade unions – workers’ organizations
Collective negotiations
Company/ local
agreements
European Social Dialogue
• European social dialogue dates back to 1970 when the Permanent Committee for Employment was
formed
• The principle of social partners’ participation in the process of decision making concerning the economic policy was introduced in 1974
• The term itself (social dialogue) was used in 1985 with reference to the practice of trilateral cooperation between the representatives of employers, employees and the EU authorities
• As can be seen, European dialogue is much “younger” than the tradition of the dialogue in particular
countries
• In 1991 the European social partners (UNICE, CEEP – representing employers and ETUC – trade
unions) signed an agreement that expressed the will to develop a social dialogue beyond nations
and sectors.
• Three basic functions:
• consultations,
• negotiations,
• coordinated trilateral actions.
• Compulsory consultations of European institutions with the social partners before making decisions
that concern social issues.
• Possibility of negotiations between the social partners was introduced, which would help develop
European framework agreements
• Sanctioning in the Protocol of Maastricht – an annex to the EU Treaty
• In 1992 social partners formed the Social Dialogue Committee
• Further strengthening of social dialogue was recorded in the Treaty of Amsterdam (article 118 a)
“The Commission shall have the task of promoting the consultation of management and labour at Community level and shall take any relevant measure to facilitate their dialogue by ensuring balanced support for
the parties.”
19
Coordinated trilateral actions – areas
20
Macroeconomic issues
Introducing social partners into debates about the economic,
monetary, budget and tax policy – since 1999
Employment issues
Debates on the issue of employment accompany the dialogue
about the macroeconomic issues
Support package issues
Cooperation between the social partners and the Social
Issues Committee increased in 2002 (especially on the issue of
national plans of action for social integration)
Education and vocational training
issues
In 2002 a new mechanism of dialogue was introduced
between the interested ministers, the Commission and
social partners in the area of lifelong learning, research and
qualifications development
The main goals of social dialogue
• A number of analysts distinguish two main goals:
• Using social dialogue to adjust the economy to the challenges related to the European integration
and globalization of the economy
• Increase of social acceptance for administrative actions, especially with reference to serious socioeconomic reforms
• It is also worth noticing the goal, that is, exerting impact on improvement of working conditions of
employees, irrespective of whether reforms are implemented or not.
European institutions of social dialogue
• There are two theoretical concepts in literature that concern assessment of European institutions of
social dialogue:
• The first one – they serve to increase systemic competitiveness between different national industrial relations;
• The aspect of investment appeal in the Member States;
• Leaving each time larger scope of matters to be settled by national governments;
• The consequence may be lowering of standards of employee’s rights and increasing of elasticity of
the labour market.
• The second one (disparate) – they contribute to coordination of national systems of industrial relations;
• Strengthening of common European standards;
• Gradual convergence of national models in the process of imitating the best practices and information exchange;
• As a result, raising the employee’s standards and coordinating regulations on the labour market.
Unfortunately, it seems that the first tendency becomes dominating in today’s Europe.
European institutions of social dialogue:
• One of the most important is “Trilateral Social Summit for Growth and Employment” formed in
March 2003;
• In the works participate the social partners and the representatives of the European Commission
along with representatives of national governments;
• Furthermore, in the dialogue participate over 30 sectoral institutions of the bilateral dialogue,
amounting to about 50 % of all trades of the European economy.
Agreements/ Framework agreements
• The Treaty of Maastricht opened the possibility of concluding agreements or model agreements on
the EU level;
• Agreements are implemented on the basis of the EU directives;
• Model agreements are implemented according to procedures and practice in particular countries of
the social partners;
• Examples of successful dialogue:
• Maternity Leaves Agreement – June 1996
• Agreement on part-time work – December 1997
• Agreement on contracts for a specified period – June 1999
• Agreement on Telework – July 2002
• Agreement on stress at workplace – October 2004
• Agreement on violence and harassment at work – April 2007
• The only agreement to be introduced in Poland was the agreement on telework.
• On the basis of the agreement on the stress at workplace it was possible to introduce the notion of
mobbing into the employment code.
• The agreement on harassment is still in the phase of bilateral talks, with no concrete decisions.
• Certainly, directives are being implemented as it is compulsory. Unfortunately, a number of them is
too general and the manner of their implementation in the particular Member States is often quite
different.
Development of the mechanisms of social dialogue
• Experiences of many Member States proved that the partners contribute significantly to a number of
important fields of the social life:
• developing and socializing of public policies (including their democratization),
• Creating and maintaining of a dynamic stability of the public life (including the economic life),
• Creating in citizens a sense of participation in important social transformations,
• Greater predictability of the social life.
• In the 80s and 90s social pacts developed intensively (Ireland, Spain),
• Collective agreements,
• European works committees.
Conditions for the European social dialogue
• The mechanisms of the European dialogue enable initiating of the legislation process leading to
decisions, yet the EU regulations are limited to a narrow scope of social matters.
• Reaching decisions related to work and industrial relations takes place according to the principle of
unanimity.
• The Treaty limits the possibilities of introducing regulations in the case of social matters.
• In practice, the European law defines only goals and frameworks of regulations.
Conclusion
• Necessity of implementing of the “new” mechanisms and good practices of the European model of
the social dialogue in individual Member States
The background of experts
• Development and the effects of the social dialogue would not be possible without factual knowledge of the partners to fulfil their role;
• Therefore, there is a necessity of solutions that will create and increase the potential of experts;
• “Building” of expert knowledge specific for the participants of the social dialogue;
• Financing of the background of experts.
The background of experts – Polish attempts
• In Poland, the social partners have the background of experts only within their own organizational
structures;
• They are insufficiently developed (for financial reasons);
• In Poland, political parties are financed from the Budget, while the resources allotted to trade unions
are nominal (OPZZ – ca. k 400 PLN);
• No crystallized and effective expert system have been formed so far in Poland to support the participants of the social dialogue;
ENGLISH
Bilateral Dialogue
• Forms of bilateral (autonomic) dialogue:
• Sectoral dialogue – (restructuring of industry, introducing of new technology, change of professional profiles, transformation of the EU policies or liberalization and freer competition;
• Dialogue related to a specified profession – issue concerning a social partner of the same party
in different sectors.
21
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
22
The expert background system – Denmark
• The social partners do not use direct grants from the budget.
• Membership fees are exempted from taxes.
• High proceeds from the fees arise from a substantial number of members.
• The social partners are included in the works of many public institutions that manage significant
elements of the state:
• They are members of pension funds’ boards of trustees;
• They are members of unemployment insurance funds’ boards of trustees and participate in
collecting fees as well as paying benefits;
• They participate in institutions that develop principles applied in the system of aid for the
unemployed and in works of institutions that monitor functioning of the public administration supporting the unemployed;
• They practically manage training funds formed mainly from the resources of the Budget
and the ESF;
• They participate in managing of the state welfare services system.
• The social partners:
• The Danish Confederation of Trade Unions (LO) – the most substantial,
• The Salaried Employees’ and Civil Servants’ Confederation (FTF),
• The Danish Confederation of Professional Associations (AC),
• Danish Employers’ Confederation (DA).
The expert background system – France
• The main function has the Economic and Social Council of France – financed from the public
resources endorsed by the Parliament – and it is autonomous. The Council implements numerous
research undertakings on application of the government or on its own initiative.
• The Institute of Economic and Social Research (IRES) – founded by social partners – is supported by
means of public subventions and fees for the ordered researches.
• A system of support from companies and public institutions:
• Entrepreneurs grant a credit of hours for attending to the trade union business (from 10
hours monthly in small companies to 20 in the big ones);
• Access to subventions – training provided by trade unions for lay judges for industrial tribunals as well as economic and social training for employees elected for positions in the trade
union;
• A significant financial support for the social partners are resources that are granted for raising funds for vocational trainings (1.5 % of the raised funds – ca. 40 mn euro per year).
• Partners of the social dialogue – trade unions:
• General Confederation of Labour (CGT),
• General Confederation of Labour – Workers’ Force (CGT-FO),
• French Confederation of Christian Workers (CFTC),
• French Confederation of Management – General Confederation of Executives (CFE-CGC).
•
Partners of the social dialogue – employers:
• The National Council of French Employers (CNPF) that currently is called Movement of the
French Enterprises (MEDEF)
• French Confederation for Small and Medium Sized Enterprises (CGPME),
• The Craftwork Employers’ Association (UPA)
Collective negotiations
In many EU Member States the majority of issues important for employers are regulated in collective agreements. Until recently, the dominating form were central or trade agreements. Since the 1970s we observe the
tendency to decentralize collective negotiations. Initially, it concerned the issue of working time, yet it gradually extended to the problem of working conditions. Declining importance of collective agreements on the
national and trade level results in decreasing role of the interlinked social dialogue. The role of the dialogue
on the trade level is growing. It carries with it a number of risks:
• “muddying” of the standards of uniform payments and working conditions,
• contravening the standards developed throughout years above the minima guaranteed by
the law,
• growing income disparities,
• increase of flexibility of industrial relations on the micro level.
Collective negotiations – Denmark
• In Denmark, collective agreements are an autonomous institution, not regulated by the law,
• Social norms have a decisive meaning,
• Agreements are binding only for their parties,
• An agreement can be signed between every employer and bodies representing employees’ interests,
• The boundary between individual agreements employers – group of employees and trade unions is
not explicitly defined,
• On the lowest, local, level of negotiations, the resolutions of trade agreements are completed and
adjusted to the local context,
• Negotiations on the company level take place principally when a particular company is not associated in an employers’ organization,
• Occasionally, trade agreements leave some issues for negotiation on the company level.
Collective negotiations – France
• A number of significant issues are regulated by the state law,
• Collective negotiations have importance on all levels: national, trade/regional and company,
• Employee councils are included in negotiations,
• There is a legal duty of entering negotiations on the trade level (at least once in 5 years),
• The right to negotiate concerns only representative trade unions (in the case of trade unions at
workplace it is possible to negotiate with the representation of the staff),
• On the company level, there is a double representation of the employees: from the trade union and
chosen from the staff,
• The employees’ representation is constituted by delegates elected by the staff for the committee of
the company and the committee of health, safety and working conditions,
• In practice, trade unions have a substantial impact on the choice of the staff representation. In the
first round of the election, only trade unions can propose candidates. The second round takes place
if the candidates do not receive 50 % support from the staff.
Collective negotiations – Poland
• In practice, there are no national or trade agreements,
• Last year, there was an attempt of negotiating “The Anti-Crisis Package”. The results of the package
did not prove significant due to the lack of its comprehensive implementation by the government,
• Fewer company and higher level agreements,
• Employers depart from such agreements in favour of others that are simpler to negotiate and withdraw from.
ENGLISH
•
OPZZ demand for the formation of an independent background of experts to be financed from the
European Social Fund has not been fulfilled;
The practice of the Polish social dialogue is mainly advisory in its character – the partners share their
knowledge with each other and the governmental party;
There are few elements of formal agreements;
Scarcity of financial resources – especially on the part of trade unions – makes it necessary to combine the function of an expert with the role performed within the trade union;
A substantial number of factors that hinder building of the expert system lies beyond organizations;
An expert in Poland is often perceived as an activist of a particular party or an advocate for a specified group of interest;
In practice, many opinions and analyses of the so-called “independent” experts is proved incorrect;
In Poland, the model of a public debate is not on a satisfactory substantive level;
The scientific-research background in that field is insufficient;
However, some progress can be noted, including a more organized debate on the necessity of forming in Poland an institutionalized background of experts;
There is a growing agreement and determination of the social partners in that matter;
Preliminary research is being conducted and it concerns an assessment of expectations and searching for model solutions.
23
THE EFFECTS OF THE ECONOMIC CRISIS IN ROMANIA
In Romania, the effects of the economic crisis were already felt at the beginning of October 2008.
The sectors especially affected by the crisis are those that constitute the basis of the Romanian industry:
- machine-building industry
- construction industry
- the producers of durable goods
- textiles and leather industry
Although in 2008 an economic growth at the rate of 8 per cent was registered, it was largely caused by
foreign direct investments and the revenues from taxpayers earning their salaries in the Western Europe (over
6 billion annually). A decrease of those two factors led to the economic slump (by 7.9 per cent) in 2009.
The social partners, trade unions and employers immediately proposed the government a plan of actions that were to minimize the effects of the crisis. Among those were:
- Introduction of technical unemployment as a temporary anti-crisis measure,
-
Increase of grants for vocational training courses in order to re-skill the employees who lost their
jobs,
-
Taking proper action aimed at combating tax fraud and work without permit,
-
Tax exemption of the income that is intended for investments,
-
Investing in programs in some economic sectors for the purpose of increasing their activity as
well as job creation in such sectors as: transportation, health service and environmental preservation (the first house, insulation of old buildings, the program of replacing old appliances with new
ones),
24
-
Compensating VAT tax payments with other taxes due to the state in order to increase liquidity of
settlements,
-
Utilizing EU grants on a larger scale,
-
Repayment of the public debt (invoices, outstanding subventions) to service companies.
Unfortunately, the government has implemented only a slight percent of anti-crisis projects proposed
by trade unions and employers.
A lack of coherence and consistency in the anti-crisis undertakings as well as incompetence on the part
of the government in creating normative and constitutional acts caused annulment of numerous projects by
the Constitutional Tribunal. Those two factors contributed to constant economic decline.
In 2009 the economic crisis in Romania overlapped with a political crisis, as a consequence of the government collapse after the opposition had put forward a motion of censure.
After presidential elections that took place in November 2009, the president appointed the same person prime minister, who formed a government with a similar composition of the Cabinet.
From the economic point of view, the situation of Romanian economy has not improved while the tax
revenues have dramatically declined. The country’s budget deficit has grown by over 8 per cent. In such circumstances the Romanian government was compelled to turn to the International Monetary Fund and the
European Commission for help.
Finally, the Stand-by agreement with the IMF was concluded. The agreement was also financially supported by the European Commission.
On account of the constantly deteriorating economic situation in Romania, the IMF conditioned allocating the remaining tranches from the Stand-by agreement by narrowing the budget deficit to 6.5 per cent
also in 2010. The Romanian government worked out a special savings plan in order to meet that condition. The
solutions proposed in the program struck at the Romanian society. The main ones included:
-
cutting the wages of the persons employed in the public sector by 25 per cent (which would
affect 1.3 million employees)
-
-
-
-
cutting pensions by 15 per cent (which would affect 5.6 million persons)
cutting unemployment benefits by 15 per cent (which would affect about 0.8 million persons)
cutting all welfare benefits by 15 per cent – about 200 types of existing social benefits are allotted to 7 million people entitled to receiving them
levying a tax on food and gift coupons
ENGLISH
Stefan Gogosanu – CARTEL ALFA
The governmental program was roundly criticized by trade unions, employers, the opposition and the
society. In fact, the changes suggested by the government do not solve the problem of the budget deficit in
the long run.
The drastic cutting of wages of employees, pensioners and the unemployed will lead to a slump in
demand, and, in that manner, to reduction of the business activity of numerous companies – that, in turn, will
cause a rise of unemployment and may bring many people to abject poverty.
The rate of unemployment in April 2010 amounted to 8.07 per cent.
Due to low-wage and pension levels (an average wage comes to 178 Euro, while the minimum pension
87 Euro), Romania cannot resort to cutting income in all wage categories.
In response to the governmental program, trade unions put forward their proposal of stabilizing the
budget, which would protect the lowest-income employees.
The main points of the trade union program are following:
-
Reduction of the public institutions’ expenditure by 1 per cent GDP (that figure is, however,
much lower comparing to the government proposal of cutting pensions by 15 per cent);
-
Reduction of total sum of the expenditure on salaries in the public sector – and not, as the
government proposes, reducing salaries of individual employees – as well as restructuring of
the public sector in the period of successive 6 months, having previously carried out a separate analysis of each institution, engaging competent representatives of those institutions;
-
Introduction of several steps instead of one in the tax scale, which will optimally spread the
burden of the crisis over individual wage categories;
-
Cutting of the bonuses for politicians until the end of the year (about 1.3 billion Romanian lei);
-
Excluding from the governmental program the proposal of levying a tax on food coupons as
they are a form of social aid for persons with a low income.
The government rejected the proposal of trade unions, which generated a wave of protest and led to
numerous manifestations on a large scale, organized by five main trade union confederations. On 19th May
2010 trade unions organized a picket in front of the seat of government, in which participated 60 thousand
unionists. On 31st May the main public sectors (education, health service, civil service, transportation and the
service sector) joined a general strike, which was jointly supported by other public sectors.
25
THE ANTI-CRISIS ACT
in the opinion of the employers
Vice-president of
the Department of Social Dialogue and Industrial Relations
transitional character of the act that is to be in effect until 31st December 2011
Statutory solutions are divided into two groups:
Polish Confederation of Private Employers “Lewiatan”
I. The first comprises those addressed to the employer, regardless of their financial situation – the field of labour law.
Issues included in the presentation
I.
The history of drafting of the Anti-crisis Act
I.
The pith of the legislative solutions resulting from the Anti-crisis Act
II.
Barriers in applying the Anti-crisis Act and employers’ expectations
26
Act on reducing the effects of the economic crisis for employees and employers dated on 1st July 2009
II. From the second group of solution can benefit only the employers who are in temporal financial difficulties and
meet the requirements defined in the Act – article 3 of the Act – the area of subsidising of employment
LABOUR LAW
SOLUTIONS RELATING TO LABOUR LAW:
THE HISTORY OF DRAFTING THE ACT
Possibility of prolonging the accounting period to 12 months,
ACTIONS WITHIN THE TRIPARTITE COMMITTEE FOR SOCIO-ECONOMIC AFFAIRS
Establishing of the employer’s individual working time on the basis of flexible working hours,
commencement of works - Autumn 2008
Limiting of employment on the basis of contracts for a specified period (transition from the system of number of the
signed contract to their duration).
Subsidising of employment
Rules of financial support for employers and employees
Independent meetings of the social partners: trade unions and employers’ organizations about adopting
concerted anti-crisis solutions
Fields for negotiations:
The body of labour legislation and collective industrial agreements of the Tripartite Committee:
The main demands of employers:
- Introduction of a 12-month accounting period
- Working time accounts as a new form of work organization
- Technical unemployment (alternative solution for collective lay-offs)
- Rationalization of solutions concerning the 24-hour work cycle in the context of accounting for
working time
- Introduction of flexible working hours
The main demands of trade unions:
- limiting of signing contracts for a specified period
- social packages as a source of labour legislation
- streamlining of the company training fund
- facilitating of combining professional with family duties
- eradication of the income increase rate
Participation of the governmental party in the talks held by the social partners
From the very beginning, the government declared its respect for independent solutions that would be
produced by social partners.
Proposal of presenting the new regulations concerning working time – comprehensive amendment of the
6th section
On 13th March 2009 the Tripartite Committee for Socio-Economic Affairs agreed on the Anti-crisis Package of
Actions, signed by the representatives of trade unions and employers.
1. The field of remuneration and social benefits
2. The field of labour market and industrial relations
3. The field of the economic policy
ENGLISH
Grażyna Spytek-Bandurska
The package was signed by: Forum of Trade Unions, NZSS Solidarność, All-Poland Alliance of Trade Unions, Polish
Employers’ Confederation, Polish Confederation of Private Employers “Lewiatan”, Polish Craft Association, Association of Employers “Business Centre Club”
Passage of the Anti-Crisis Act
Introducing new financial benefits from the resources of the Guaranteed Employee Benefits Fund :
– for partial fulfilment of employee remuneration for the period of recession, altogether for the period of 6 months
up to the amount of 100 % of unemployment benefit;
– for partial compensation of the amount of working time reduction for a period not exceeding 6 months up to the
amount of 70% of unemployment benefit.
GUARANTEE OF EMPLOYMENT
The condition for an employee to receive subsidies is undertaking that they would not dismiss anyone during
the period of receiving the benefits and after that period, for a time corresponding to the period when the
employees received the benefits, yet not longer than 6 months.
Therefore, the total period of the guaranteed employment amounts to 12 months maximum.
Otherwise, the employer would have to return the amount of money.
INVESTING IN HUMAN RESOURCES
The objective act defines also the rules of support from the Labour Fund for the employers in temporary
financial difficulties, in the matter of investing in raising qualifications of the employees.
The above mentioned support is reserved for the employers who have a training fund.
The employers who decide on raising of qualifications in the form of a training course or post-graduate studies may be granted a scholarship from the Labour Fund amounting to 100% of unemployment benefit.
The starost, following the rules defined in the agreement, may subsidise from the Labour Fund 80% of the
costs of the training courses or post-graduate studies, incurred for an employee, yet not more than 300% of
the average salary.
27
THE COLLISION OF EMPLOYEE BENEFITS
Such collision takes place, for instance, when the employer reduces the amount of working time, opens a
training fund and then sends an employee to a training course or post-graduate studies.
THE EMPLOYERS’ EXPECTATIONS
A number of detailed regulations of the act impede supporting the companies that are in a difficult situation.
Therefore, employers call for introducing changes that would facilitate them the access to the mechanisms of
mitigating the economic crisis.
BARRIERS IMPEDING EMPLOYERS IMPLEMENTATION OF THE ACT
1) Excessive requirement (25 %) for a fall in the turnover of the companies applying for employment subsiding.
2) Exceedingly reduced benefits for employees that discourage employers from applying for public aid during recession or in the situation of reducing the amount of working time.
1. Active and passive measures on the labour market in the face of the crisis.
2. Protection of trade unions and workers’ rights in time of the crisis.
ENGLISH
In the case of the collision of benefits due to an employee, which compensate a part of the lost income, the
employee is entitled only for one higher benefit. In the case of the same amount of those benefits – one
benefit granted before.
At the meetings in Sofia, Bucharest and Cracow, the following issues were addressed:
3. Collective negotiations in the situation of crisis.
4. Action of trade unions in the case of unregulated relations employer-employee in a situation when the
employer is a foreigner and leaves the country
5. The model of trade unions functioning – how this model evolves after the transformation of the political
and economic systems; what are the legal solutions and directions for development.
6. Pension systems in Bulgaria, Poland and Romania.
7. The state of pension funds projects (the Second Pillar) during the crisis in Bulgaria, Romania and Poland.
3) Complicated procedures (exceeding bureaucracy and lengthiness of proceeding):
- provision of a remedy program that would render improvement of employer’s financial condition probable
in the situation of receiving support, which has to be a professional document containing also analyses of its
enforceability, is too rigorous requirement;
28
- prohibition of giving an employee a “standby” leave in financial difficulties of the company without the
employee’s permission (concluding an agreement between the employer and the employees’ representatives ought to be sufficient);
-difficulties with meeting the requirement of not falling into arrears with settling tax obligations, national
social and health insurance as well as special funds contributions – lack of facilities in concluding agreements
concerning debt repayment, spreading the payments out over time or taking advantage of postponing the
repayment;
- restriction that prevents benefiting from subsidies companies that received social aid for equipping or better equipping of a workstation for an unemployed from the Labour Fund for the period of one year from the
date of receiving the aid.
- lack of regulations that would specify receiving of public aid; employers’ concern that they would have to
make a loan for the undertaking if the financial support was received with delay.
29
български
Отговорът на синдикатите от новите страни членки на икономическата криза на
примера на КНСБ – България.
Николай Ненков – КНСБ
1. Кратка характеристика на кризата в България.
32
Световната икономическа и финансова криза започна да се проявява в България от есента на 2008 г.
Първите засегнати отрасли и браншове бяха металургия, торова промишленост, въгледобив, шивашка
промишленост, добив на строителни материали. Почти до края на 2008г. , правителството не признаваше че има криза.
От м. октомври 2008 г. спря тенденцията за постоянно намаляване на безработицата и оттогава е
налице постоянен, макар и плавен ръст. Към момента, официалната безработицата е малко над 8 процента. Според различните прогнози, през следващата година безработицата ще варира между 12 и 15
на сто. Част от работодателите все още се въздържат от масови съкращения. Използват се т.нар. „меки
мерки”, като платени и неплатени отпуски, преминаване към намалено работно време, извършване на
извънпланови ремонти и др. На други места се извършват сериозни съкращения.
За разлика от други държави, кризата не се отрази върху стабилността на банковата система. До
момента липсват банкови фалити. Липсва и целева намеса на държавата за подпомагане на определени банки. Отражението на кризата спрямо банките бе не в посока на тяхното финансово състояние, а
най-вече в прилагането от тяхна страна на много по-консервативна кредитна политика, изразяваща се
в силно ограничен достъп до кредити, съчетан с често повишаване на лихвените нива /вкл. и по стари
кредити/.
По сериозното въздействие на кризата върху икономиката започна да се наблюдава от началото на 2009 г. Почти всички отрасли и браншове на промишлеността бележат спад спрямо същите месеци на предходната година. Спадът на промишленото производство и промишлените продажби варира
средно около 20 на сто, спрямо съответния месец на предходната година.
От друга страна, ограниченото потребление, породено от кризата доведе до рязък спад на инфлацията, външнотърговския дефицит и дефицита по текущата сметка. Инфлацията е вече нулева. Стойностите по тези показатели бяха най-проблемните през последните няколко години. Регистрираният
спад е положително явление, но не бива да забравяме, че това е породено от свито потребление, силен
спад на инвестициите и като цяло спад на икономическия растеж.
2. Антикризисни мерки на правителството на тройната коалиция.
км от местоработата. Средствата ще бъдат осигурени от Оперативна програма „Човешки ресурси”, чиито възможности са многократно по-високи от националното финансиране, а реализацията на мерките
започна при новото правителство.
Завишиха се , но изключително слабо, долната и горната граници на обезщетенията при безработица . Обезщетенията варират в интервала 60 – 120 евро, което е крайно недостатъчно.
Не се извърши регулярното 10 – процентно завишение на заплатите в бюджетния сектор, но
непросредствено преди изборите се повишиха пенсиите.
Като предпазна антикризисна мярка, 10% от заложените в бюджета разходи за тази година бяха
блокирани, за да се предоставят едва след прегледа на изпълнението на бюджета.
След настоятелни искания от страна на синдикатите и бизнеса, в процес бе сформирането на
антикризисен съвет към министър-председателя. Проведено бе само едно заседание, след което се
влезна в предизборен период и идеята не се реализира..
3. Антикризисни мерки на правителството на ГЕРБ.
Новото правителство незабавно пристъпи към съкращаване на предвидени разходи в бюджета
за 2009. Впоследствие то предложи бюджет за 2010г., залагащ на задържане на социалните плащания на
нивата от 2009г. – минимална работна заплата, заплатите в бюджетната сфера, пенсиите, обезщетенията
за безработица и др. Парадоксално, в условията на растяща безработица драстично се намалиха средствата за финансиране на активни мерки на пазара на труда. По тези причини, КНСБ не одобри проектобюджета и продължава да преговаря за неговото оптимизиране.
Успоредно с това обаче, правителството прие краткосрочна антикризисна програма, като част
от заложените мерки бяха по предложение на социалните партнъори.
33
4. Въвличане на социалните партньори. Действия на КНСБ в условията на криза.
КНСБ представи своята антикризисна програма още през м. декември 2008 г., както и последващи
актуализирани варианти. Допълнително, КНСБ инициира провеждането на браншови срещи /с участието на браншови синдикати, работодателски камари и държавни институции/ на най-засегнатите отрасли, с цел съгласуване на браншови антикризисни програми. Допълнително, чрез нашите структури
събираме информация за проявленията на кризата в българските предприятия.
От предложените в антикризисния пакет мерки на КНСБ, предишното правителство припозна:
• Създаване на Антикризисен съвет към министър-председателя;
• Намаляване на задължителните минимални резерви на търговските банки в централната банка;
•
•
Пълно гарантиране на депозитите на гражданите до 50 000 евро;
Описаните в предишния раздел мерки по заетостта, като голяма част от тях ще се реализират при новото правителство.
След изборите, новото правителство бързо възстанови социалния диалог на национално равнище.
Към Националния съвет за тристранно сътрудничество бе сформирана антикризисна комисия, която
даде своите предложения. По част от тях бе постигнат консенсус, по други, той беше частичен, а по останалата част нямаше съгласие на две от трите представени страни. По 32 мерки имаше консенсус и те
бяха вкючени в краткосрочната антикризисна програма на правителството със срок за изпълнение до
края на м.април 2010г. Сред по-важните от тях са:
• Създаване на антикризисна комисия към Националния съвет за тристранно сътрудничество с цел разработването на национални антикризисни мерки;
• Организиране на браншови срещи за разработване на браншови антикризисни мерки;
• Реализация на комплексни мерки за ограничаване на сивата икономика, в т.ч. ограничаване укриването на данъци и засилване на граничния контрол срещу контрабанден и дъмпингов
внос;
• Изграждане на Единна национална система за търсене и предлагане на работна сила;
• Временно ограничаване на привличането на чуждестранна работна сила от страни, извън ЕС;
• Предоставаня на ваучери за обучение на безработни и заети чрез програмата „Човешки
ресурси” с ползване на учебна стипендия;
български
Почти до края на миналата година, тогавашното правителство вярваше, че световната криза ще
ни отмине, или ще ни засегне доста слабо. Постепенно, мнението започна да се променя, за да се стигне
до извода, че кризата е настъпила и ще се задълбочава.
Все пак, в края на миналата година правителството предприе две мерки спрямо банковия сектор, за които настояваше и КНСБ. Първата – намаляване на задължителните минимални резерви на
търговските банки в централната банка от 12% на 10%, с което се освободи допълнителен кредитен
ресурс. Втората – въвеждането на пълна гаранция за депозитите на гражданите до 50 000 евро. Същевременно, правителството ревизира ръста на БВП, заложен в проекта на бюджет за 2009г. от 6% на 4.7%.
Впоследствие се оказа, че и този ръст е погрешен и новото правителство отново ревизира очакваните
стойности на БВП. Очакванията за 2009г. са спад на БВП с 6.3%, а за 2010г., спад с 2.2 %.
В последните дни на м. декември правителството прие антикризисна програма. Акцентът на
програмата са широкомащабните инвестиции със средства от бюджета, надхвърлящи 3 млрд. евро, целящи запазване и разкриване на работни места. Допълнително, чрез единствената държавна банка /
освен централната българска банка/, държавата предостави на търговските банки допълнителен кредитен ресурс, който да се дава на фирмите при по-нисък лихвен процент.
В социален аспект се предприеха мерки, както за запазване на заетостта, така и за субсидирана
от държавата заетост /покриване на част от разходите на работодатели, наели безработни/. Подчертаваме, че реализираните мерки по отношение на заетостта са плод на предложенията на КНСБ и активното
участие на представители на Конфедерацията в трипартитните органи към институциите, имащи отношение към активните мерки по заетостта – Министерството на труда и социалната политика, Агенцията
по заетостта и др. По предложение на синдиката се реализира програма за стимулиране на временното
въвеждане на непълно работно време /4 часа/ в предприятията, като работодателят заплаща полагащото се възнаграждение за 4 часа, а държавата доплаща 60 евро, което е половината от минималната
работна заплата за страната. Работодателите можеха да ползват програмата за три месеца, а тя обхвана
18 000 работни места.
Заложените средства в Националния план за действия по заетостта за 2009г. /т.е в националния бюджет/ са недостатъчни и възлизат на около 80 млн. евро. Поради това КНСБ предложи редица
нови мерки, като - непълно работно време в комбинация с текущо обучение и стипендия за периода
на обучение; предоставяне на ваучери за обучение и на стипендия за всеки учебен ден; покриване на
транспортни разходи за обучаващи се работници с местоживеене до 100
•
•
•
•
•
•
Създаване на програми за улесняване на трудовата миграция в страната;
Стартиране на програми, компенсиращи загуба на доход поради преминаване на непълно
време с едновременно извършване на обучение;
Разширяване на ваучерното хранене с включване и на работещите от бюджетния сектор;
Разпростиране действието на добри браншови колективни трудови договори;
Поетапно регламентиране на работата от разстояние, надомната работа, както и работата
на Агенции за временна заетост.
Кандидатстване за помощ от страна на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията;
За голямо съжаление, не успяхме да убедим представителите на държавата по важни наши
предложения, като:
•
•
•
•
Обвързване на минималната работна заплата за страната с официалната линия на бедност и със средната работна заплата;
Увеличаване на обезщетенията при безработица;
Създаване на специализирани трудови съдилища за по-бързо разрешаване на трудови
спорове;
Защита на безработни семейства, изплащащи ипотечен кредит за единствено жилище.
5. Визия на синдиката за бъдещето развитие на ситуацията и неговите действия.
КНСБ счита, че кризата в България ще се задълбочава, като 2010г. ще е най-тежка. Това, че България е периферна страна на ЕС обуславя по-бавното отражение на световната финансова и икономическа криза, но същевременно предполага и по-бавното излизане от нея. КНСБ ще продължи
своите действия за защита на интересите на своите членове, но ясно съзнава, че кризата може да се
преодолее само чрез съгласувани мерки и общи действия за тяхното реализиране между държава,
работодатели и синдикати.
34
Участието на независимите синдикати в преодоляването на кризата
Анджей Раджиковси – ОПЗЗ
Пътя на участието
Мониторинг на социално-икономическата ситуация в страната и по света.
Анализ на икономическите процеси и тяхното въздействие върху различните икономически
сектори и свери на обществения живот
Сигнализация за заплахи
 държавни структури
 Общество
Двустрананен и тристранен диалог
Собствени законодателни инициативи
Действия, приети от социалните партньори
• През февруари 2009, се започнаха преговори с централата на работодателите за антикризисна
програма,
• Идеята за програмата беше тя да осигурява по-гъвкави права на труда заедно със засилено
чувство на сигурност и подкрепа на тези действия чрез публични средства,
• В разговорите бяха определени само областите на промени, без да се описват очакваните
резултати.
• Приема се, че пакетът е цялостен и всички решения трябва да влязат в сила по едно и също
време
• От срана на правителството нямаше участие, но то заяви че приема съвместните мерки на
бипартитния диалог
• След договаряне на програма в тристранния диалог трябваше да бъдат разработени подробни решения.
• Условие за участие на ОПЗЗ в преговорите за пакта бе да се третират всички мерки, като цяло
Програм на атикризисни мерки
1. Заплати и обезщетения
• Програма за помощ по време на криза за обществото, по-специално подпомагане на бедните
семейства, засегнати от кризата и увеличаване на социалните помощи в резултат на нарастване на броя на хората, съкратени от работа
35
български
Действието на OPZZ за предотвратяване на криза
OPZZ през месец февруари 2008 г. изпрати писмо до , Министър-председателя, че идва криза в Полша
Основните тези на писмото:
• Неблагоприятната ситуация на финансовите пазари може да намали икономическия растеж и
да застраши състояние то на полските фирми,
• Кризата ще увеличи безработицата и ще влоши условията на живот,
• Загубите на пенсионните фондове имат неблагоприятен ефект върху размера на пенсиите от
втория стълб,
• Полската икономика трябва да бъде адекватно подготвена във времето на растеж,
• Времето на икономически растеж трябва да бъде използвано за подобряване функционирането на държава,
• Като се има предвид тежестта и степента на риска, ние призоваваме да се предприемат действия, които ще противодействат на потенциалните опасности.
Реакцията на правителството
• До края на първото тримесечие на 2009 г. правителството заявяваше, че в Полша няма криза,
• След първото тримесечие показа положителен ръст на БВП (0,9%) Структурата на растеж: вътрешния пазар – спад с 1,1%, износът - увеличение с 2% (значително отслабване на злотата),
• Забави разработването на антикризисна програма,
• В същото време ограничаваха разходите в бюджета след като вече е приет на 2009г.,
• Не направиха корекции на праговете за доходи за достъп до социални помощи и семейни
(значително намалиха на броя на хората с правомоция),
• След трето тримесечие бе отбелязан спад в средната работна заплата (около 25 плн),
• Увеличение на безработицата (XII 2008 - 9,5% октомври 2009 - 11%), 80,3% безработни без право на обезщетение за безработица, общо на 1,7 милиона безработни.
•
Премахването на данъчните облекчения, предоставени от синдикатите и обезщетения, изплатени от институционални социални фондове,
• Освобождаване от облагане на социалното подпомагане, реализирано под формата на ваучери,
• Отмяна на закона за водене на преговори по системата за формиране увеличението на заплати
• Разработване на механизми за ускоряване на темповете на растеж на минималната работна
заплата до достигане 50% от средната работна заплата.
2. Пазар на труда
• Въвеждането на 12-месечни периоди за сметки,
• Въвеждането на индивидуални сметки за обучение
• Социален пакет като изходна база на трудовото законодателство
• Гъвкаво работно време като инструмент за подкрепа на съвместимост между семейни и професионални задължения,
• Стабилизиране на заетостта чрез ограничаване използването на временни трудови договори,
• Програм на атикризисни мерки.
3. Икономическа политика
•
•
36
•
•
•
•
Промени в законодателството,
Информационна кампания за работниците и обществото относно състоянието на икономиката и мерките за преодоляване на кризата,
Продължаване на интензивен и ефективен двустранен и тристранен диалог,
Активни действия за пълно изпълнение на пакета във всички области.
Изводи
• Успех е, че се предприе и договори в двустранен диалог антикризисен пакт за областите, които
могат са застрашени от криза,
• Липсата на подготовка от страна на правителството на пълния пакет от закони и мълчаливо
одобрение на работодателите подкопава доверието на ОПЗЗ в диалога,
• Това допринася за увеличаването на броя на конфликтите и негативните ефекти от кризата,
• В създалата се ситуация възникват индустриални спорове, пряко зависими от социалния диалог.
Ускорена амортизация
Субсидиране на сигурна и качествена заетост като алтернатива на уволненията.
Следни действия
• В тристранни преговори започва допълването в конкретика на на договорените
области,(фазата не е завършена),
• Правителството след първата консултация изготви някои законопроекти за промените (законите на Сейма),
• Подготвените от правителството проекти не обхващат всички договорени области,
• На първо място, бяха приети най-вече закони, благоприятни за предприемачите,
• Прибързването на законодателната дейност доведе до много грешки и неточности в приетите
закони,
• ОПЗЗ има критики към концепцията за законодателната дейност и в други области и не споделя позицията, представена от правителството, че пакетът за криза е договорен и приет.
Ефекти от мерките
• Законите влезнаха в сила през юли 2009 г.,
• Само 55 дружества са подали заявления, и 5 дружества са получили помощ,
• Продължават текущите високи съкращения, даже групови . Тази ситуация показва, че антикризисното законодателство, което трябваше да ограничи съкращенията всъщност не бе ефективно,
• Работодателите се стремят да редуцират работещите, без да се налага изплащане на възнаграждения от трудовия фонд и да ограничат включването на допълнителни обезщетения за
работниците и служителите в колективното трудово договаряне,
• Изглежда, че полските работодатели искат да заобикалят правилата. Тяхното очакване е с приемането на промените в закона да се постигне по-лесно съкращаване на работещи, без това да
води до някакви задължения
• ОПЗЗ не може да приеме това явление
Какво трябва да се направи?
• Мониторинг на кризата и ефекта от анти-кризисните закони,
български
Невключени законопроекти:
• Програма на помощ по време на криза за общестото, по-специално подпомагане на бедните
семейства, засегнати от кризата и увеличаване на социалните помощи в резултат на нарастване на броя на хората, съкратени от работа,
• Разработване на механизми за ускоряване на темповете на растеж на минималната работна
заплата до достигане 50% от средната работна заплата,
• Стабилизиране на заетостта чрез ограничаване на използването на временни договори,
• Използване на пакета като изходна база за трудовото законодателство,
• Освобождаване от облагане на социално подпомагане, реализирано под формата на ваучери.
37
ОТГОВОРЪТ НА СИНДИКАТИТЕ ОТ НОВИТЕ
СТРАНИ –ЧЛЕНКИ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА
Положението на Румъния
Многостранни преговори
Социални партньори – правителство
Януари – февруари 2009
Май – Август 2009
Кoдрутa Бaдea – Картел Алфа
СТРУКТУРА НА ПРЕДСТАВЯНЕТО
Главните негативни ефекти на кризата
Принципи и цели на плана за антикризисни мерки
Икономически и финансови мерки
Социални мерки
Отраслови мерки
Внедрени мерки след подписването на Споразумението между МВФ – ЕС
ГЛАВНИТЕ НЕГАТИВНИ ЕФЕКТИ НА КРИЗАТА
Обръщане на процеса за нарастване на икономиката – от +8 БВП през 2008 на 7,5 през
2009;
Забавяне функционирането на „моторите”, които са подхранвали икономическия растеж –
преките чуждестранни инвестиции и сумите, внесени от румънците, които работят в други
държави от ЕС;
Загубата на повече от 300.000 работни места през 2009 година.
38
ИКОНОМИЧЕСКИ И ФИНАНСОВИ МЕРКИ
Освобождаване от данък на реинвестираната печалба, регламентирано с Постановление на
правителството;
Регламентиране на плащането на ДДС при инкасирането на фактурата;
Бързо плащане на установените и изискуеми дългове на централната и местната публична
администрация ( фактури, субсидии за селското стопанство, ДДС и др. ) и равномерното разпределяне на тяхното месечно изплащане в първото тримесечие на 2009 година.
Използване на фондовете от Банка ДСК и ЕКСИМ БАНК предимно за осигуряване съфинансирането и гарантирането на реализиранитепроекти от европейските фондове и за финансирането на малките и средни предприятия.
Ускорено завършване от Министерството на малките и средни предприятия, търговията и
търговските сделки на остойностяване на представените проекти със стойност между 200 000
и 1.500.000 евро;
СОЦИАЛНИ МЕРКИ
В бюджетния сектор коригирането на заплатите през 2009 година ще се направи като се държи сметка само за нарастването на прогнозираното повишаване на цените за потребление
и ще се прилага диференцирано с предпочитание на малките заплати от началото на месец
април 2009;
Във втората половина на 2009 година, в зависимост от икономическия растеж през първите
9 месеца на годината ще се осигурява увеличаване на заплатите, съответстващо на ръста на
производителността на труда;
Повишаването на помощите за безработица до 70% от средната брутна заплата през последните 3 месеца и не повече от 75% от средната брутна залата в деня на плащането;
Удължаване на срока за даване на помощи за безработица до 12 Месеца;
Прилагане на системата за заплащане на служителите от публичните служби и на служителите от институциите и агенциите, които са финансирани от частни приходи;
Изготвяне и одобряване на Закон за единно заплащане в обществения сектор;
Подпомагане с 50% на реализираните програми за професионално обучение на работещи и
безработни, съгласно плановете, приети от комитетите по сектори;
Поддържане на законовото предвиждане, което определя стойността на точката на пенсията
на 45% от средната брутна заплата за годината;
Започване на програмата за рециклиране на стари автомобили РЕМАТ 2009 на 60.000 автомобили срещу заплащане по 800 Евро за рециклиран автомобил;
Подпомагане на производителите на леки коли и на автомобилни части за леки коли за модернизиране на производството и технологиите.
МЕРКИ ПО СЕКТОРИ
Осигуряване на създаването, в рамките на ДСК, на един фонд, предназначен за увеличаване
възможността за финансиране на малките и средните предприятия.
Промяна на законодателната рамка с цел разрешаване на префинансиране на малките и
средните предприятия, които имат достъп до структурните фондове ( промяна на схемите за
помощ от държавата и на Насоките за кандидатстване ).
Финансиране на програмите за топлинно подобряване на сградите и за строителство на
социални домове. Осигуряване на финансирането за закупуване на химически торове.
чрез субсидиране на земеделските производители
39
български
ПРИНЦИПИ И ЦЕЛИ НА ПЛАНА ЗА АНТИКРИЗИСНИ МЕРКИ
Мерките за противодействие на ефекта на кризата трябва да имат анти цикличен характер, за
да не се разширява създадената ситуация
Взетите антикризисни мерки на национално равнище трябва да се съгласуват с мерките, взети на равнище ЕС, за да се увеличи максимално техния ефект;
Процесът на икономическо сближаване с ЕС, включително календарът за присъединяване
към еврозоната трябва да се поддържа;
Предвидените краткосрочни мерки трябва да се включат в средносрочна и дългосрочна
стратегия
Икономическите интереси на населението ( покупателна способност, възможност за връщане на кредитите, работни места ) както и поддържането на социалната сигурност, трябва да
се защитават;
Инвеститорската привлекателност на Румъния трябва да се поддържа и в условията на криза;
Мерките за противодействие на ефектите на кризата трябва да се предприемат в логически
ред, така че една взета мярка да стане ресурс или подкрепа за следващите мерки;
ПЛАНЪТ ЗА АНТИКРИЗИСНИ МЕРКИ ТРЯБВА ДА СЪДЪРЖА ОТГОВОРИТЕ НА СЛЕДНИТЕ ДИЛЕМИ
1. Възобновяване на икономическия растеж или макро – финансова стабилност?
2. Стимулиране на потреблението или стимулиране на икономиите?
3. Покриване на финансовите нужди на частния сектор или намаляване на дефицита по текущите сметки?
4. По-големи публични разходи за възобновяването на икономиката и съответно по-голям публичен дефицит чрез :
5. Търсене на външно финансиране или преструктуриране на обществените разходи и на
прякото облагане ?
ОГРАНИЧЕВАНЕ СПАДА НА ДЕЛА НA ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ
1. Приоритетно осигуряване с държавния бюджет на необходимото съфинансиране на обществените проекти, финансирани от структурни фондове;
 Нарастване на приноса на обществените инвестиции в инфраструктурата с оглед
компенсирането на БВП от частния сектор;
2. Налагане на мораториум от 2 години, през които да се ограничават обществените разходи,
предназначени за закупуване на блага и услуги;
3. Необлагане на реинвестираната печалба за нарастване на конкурентната способност /екипировката;
4. Финансиране на бюджетния дефицит чрез издаване на държавни ценни книжа за дълъг срок
( най-малко за 5 години );
5. Юридическо разделяне на проблема за правото на собственост от проблема за изпълнението на работите по физическата инфраструктура ( промяна на закона за експроприация в името
на нуждите на обществото ) ;
ВНЕДРЕНИ МЕРКИ СЛЕД ПОДПИСВАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ МВФ – ЕС
ЗАКОН ЗА ЕДИННО ЗАПЛАЩАНЕ В БЮДЖЕТНИЯ СЕКТОР
Постигнати основни цели:
Съотношение между минималната и максималната заплата 1:12,
Равна квалификация, равен труд, равна заплата,
Всяко работно място заслужава едно място в ерархията на заплащане според социалната
значимост, равнището на квалификацията, сложността на необходимите задачи и на отговорността,
От момента на влизане в сила на закона на нито един човек няма да бъде намалена основната заплата, която получава понастоящем.
ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНАТА ПЕНСИОННА СИСТЕМА
Постигнати основни цели:
Принципът на универсалността – всяко лице, което създава приход от положения труд ще
дава принос в пенсионната система;
Всички специални пенсии ( за различни професионални категории) се премахват;
От деня на отпускане средната пенсия ще бъде 45% от средната брутна заплата.
Направени предложения от социалните партньори до правителството за договаряне на един
национален план за трудовата заетост
Нова политика за трудовата заетост, по-специално за намаляване на безработицата за дълъг
период;
Специални условия за постъпване на работа на абсолвентите с висше образование;
Нови правила за подобряване на Инспектората по труда.
40
СВЕТОВНАТА ФИНАНСОВА И ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА И НЕЙНИТЕ ПРОЯВЛЕНИЯ В
БЪЛГАРИЯ
Антикризисни мерки на правителството на ГЕРБ. Въвличане на социалните партньори.
Действия на КНСБ в условията на криза.
Николай Ненков- КНСБ
Правителството на ГЕРБ незабавно пристъпи към съкращаване на предвидени разходи в
бюджета за 2009. Впоследствие то предложи бюджет за 2010г., залагащ на задържане на социалните
плащания на нивата от 2009г. – минимална работна заплата, заплатите в бюджетната сфера, пенсиите,
обезщетенията за безработица и др. Парадоксално, в условията на растяща безработица драстично се
намалиха средствата за финансиране на активни мерки на пазара на труда. По тези причини, КНСБ не
одобри проектобюджета за 2010г.
Успоредно с това обаче, правителството прие краткосрочна антикризисна програма, като част
от заложените мерки бяха по предложение на социалните партнъори.
КНСБ представи своята антикризисна програма още през м. декември 2008 г., както и последващи
актуализирани варианти.
От предложените в антикризисния пакет мерки на КНСБ, предишното правителство припозна:
• Създаване на Антикризисен съвет към министър-председателя;
• Намаляване на задължителните минимални резерви на търговските банки в централната
банка;
• Пълно гарантиране на депозитите на гражданите до 50 000 евро;
• Редица мерки по заетостта, като голямата част се реализират при сегашното
правителство.
След изборите, новото правителство бързо възстанови социалния диалог на национално равнище.
Към Националния съвет за тристранно сътрудничество бе сформирана антикризисна комисия, която
даде своите предложения. По част от тях бе постигнат консенсус, по други, той беше частичен, а по
останалата част нямаше съгласие на две от трите представени страни. По 32 мерки имаше консенсус и
те бяха вкючени в деветмесечна краткосрочна антикризисна програма на правителството със срок за
изпълнение до края на м.април 2010г. Сред по-важните от тях са:
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
български
•
•
Създаване на антикризисна комисия към Националния съвет за тристранно сътрудничество
с цел разработването на национални антикризисни мерки;
Организиране на браншови срещи за разработване на браншови антикризисни мерки;
Реализация на комплексни мерки за ограничаване на сивата икономика, в т.ч. ограничаване
укриването на данъци и засилване на граничния контрол срещу контрабанден и дъмпингов
внос;
Изграждане на Единна национална система за търсене и предлагане на работна сила;
Временно ограничаване на привличането на чуждестранна работна сила от страни, извън
ЕС;
Предоставаня на ваучери за обучение на безработни и заети чрез програмата „Човешки
ресурси” с ползване на учебна стипендия;
Създаване на програми за улесняване на трудовата миграция в страната;
Стартиране на програми, компенсиращи загуба на доход поради преминаване на непълно
време с едновременно извършване на обучение;
Разширяване на ваучерното хранене с включване и на работещите от бюджетния сектор;
Разпростиране действието на добри браншови колективни трудови договори;
Поетапно регламентиране на работата от разстояние, надомната работа, както и работата
на Агенции за временна заетост.
Кандидатстване за помощ от страна на Европейския фонд за приспособяване към
глобализацията;
41
За голямо съжаление, не успяхме да убедим представителите на държавата по важни наши
предложения, като:
• Обвързване на минималната работна заплата за страната с официалната линия на
бедност и със средната работна заплата;
• Увеличаване на обезщетенията при безработица;
• Създаване на специализирани трудови съдилища за по-бързо разрешаване на трудови
спорове;
• Защита на безработни семейства, изплащащи ипотечен кредит за единствено жилище.
42
•
•
•
•
•
•
По повод предложението на правителството за ограничаване с 10% на текущите разходи
на министерства, ведомства и агенции, се постигна консенсус тази мярка да не прилага спрямо
социалните и приходните институции.
Допълнително, двата синдиката и работодателите успяха да съгласуват с представителите
на правителството редица свои предложения за развитие на икономиката и увеличаване на
бюджетните приходи.
Отбелязано бе, че в хода на следващи заседания на НСТС, КНСБ ще продължава да отстоява
някои свои предложения, по които не бе постигнат консенсус. Отново ще поставим за обсъждане
нашите предложения за въвеждане на необлагаем минимум, поне на ниво минимална работна
заплата, криминализиране деянията на работодатели, недобросъвестни по отношение изплащане
на работни заплати и внасяне на осигуровки и създаване на механизъм за държавна подкрепа на
дохода на безработни за обслужване на ипотечни кредити за единствено жилище.
Реализацията на по-голямата част от консенсусните мерки изисква законодателни
промени. В този смисъл, предстои интензивна работа в българския парламент. Нещо повече,
оказа се че законодателните промени изискват много време. В този смисъл, очакваните
резултати от съгласуваните антикризисни мерки ще се постигат постепенно.
Същевременно, вече се наблюдава и предлагането на чисто правителствени предложения, по
които нямаше консенсус. Започна се с предложението, първите три дни от болничните да се поемат
от работодатели и болни, като първия ден не се заплаща на болния и е за негова сметка, а останалите
два дни се заплащат от работодателя – съответно 100% за втория ден и 60% за третия ден, като
Държавния осигурителен институт поема плащанията от четвъртия, а не както досега от втория
ден на болничния лист. В край сметка се постигна споразумение, първите 3 дни да се заплащат от
работодателя в размер на 70%, а мярката да важи до края на 2010г.
Отделно от това, Правителството предложи, натрупаните и неползвани платени годишни
отпуски да се ползват до края на 2010г., а евентуалния остатък да се губи. Успяхме да се преборим за
удължаване на срока до края на 2011.
Планираното 10 – процентно съкращаване на бюджетните разходи за издръжка на институциите,
вече се покачи на 20%. В тази връзка, правителството внесе в парламента проект за актуализация
на бюджета за 2010г.
Остава риска от вдигането на данъка върху добавената стойност, от сегашните 20% на 22 – 24%.
Очевидно предстоят още много обсъждания, спорове, съгласия и несъгласия. Остава обаче
нагласата за интензивен и качествен социален диалог между правителство, работодатели и
синдикати. Страните в диалога съзнават, че това е един от основните фактори за по-бързото
излизане от кризата.
43
български
От началото на 2010г. проявленията на кризата бързо се задълбочиха. Критично нарастнаха
задълженията на бюджета към бизнеса по обществени поръчки и възстановяване на данък върху
добавената стойност – около 150 млн.евро, което силно повлия върху заетостта и възнагражденията на
работещите в засегнатите фирми. Допълнително, правителството обяви, че е открило 150 необезпечени
финансово договори, възлизащи на над 1 млрд.евро. Същите са дадени за разглеждане от прокуратурата.
От началото на годината застрашително нарастна и бюджетния дефицит, а фискалният резерв достигна
до своята долна, законово установена граница. Нараства официално регистрираната безработица –
9.95% към края на април, както и просрочените задължения за работни заплати и осигуровки.
Очевидно бе, че в тази ситуация е крайно необходимо спешното разработване на нова
национална антикризисна програма, съгласувана изцяло с работодатели и синдикати.
КНСБ и КТ „Подкрепа” заедно с национално представителните работодателски организации
съгласуваха комплексна и достатъчно конкретна антикризисна програма. В хода на работата,
участващите организации демонстрираха изключително висока отговорност и силен стремеж за
постигане на консенсус.
Философията на програмата се опира изключително на мерки за възстановяване на икономиката,
заетостта и жизненото равнище на населението в съчетание с мерки за увеличаване на бюджетните
приходи и възстановяване на финансовата дисциплина в държавата. Първите три раздела от програмата
съдържат мерки за увеличаване на бюджетните приходи, възстановяване на финансовата дисциплина в
държавата и осигуряване на допълнителен финансов ресурс за реалния сектор. Останалите три раздела
съдържат предложения за подкрепа на доходите на домакинствата и вътрешното потребление, подкрепа
на пазара на труда в посока на максимално запазване на заетостта и ограничаване на безработицата и
усъвършенстване на социално-осигурителните системи. За пръв път, срещу всяка мярка се отбелязваше
нейният паричен ефект, както приходен, така и разходен.
Мерките бяха широко представени пред българската общественост. Проведена бе нарочна
пресконференция с участието на всички ръководители на национално представителните работодателски
и синдикални организации. Последната беше широко посетена и подробно отразена от българските
медии .
Съвместният антикризисен пакет бе представен и пред премиера – г-н Бойко Борисов, както и пред
финансовия министър – г-н Симеон Дянков. Реакцията и на двамата бе изключително положителна.
Финансовият министър заяви, че веднага се съгласява с 80 на сто от предложенията, а по останалите –
ще се произнесе след извършване на необходимите разчети. На практика не бе отхвърлена нито една
от мерките.
Общите мерки на работодатели и синдикати бяха обсъдени заедно с представители на
държавата в рамките на поредица от заседания на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Преобладаващата част от тях бяха припознати от всички страни. След обсъждане на допълнително
внесени за мнение правителствени предложения бе изготвен и подписан тристранно Протокол за 59
консенсусни мерки.
В специална позиция, Ръководството на КНСБ оцени положително постигнатото в рамките
на НСТС, съгласие между правителство, работодатели и синдикати по мерките за преодоляване на
негативните последици от икономическата криза в България. Мерките са комплексни и конкретни. Бяха
възприети важни социални предложения на КНСБ и КТ „Подкрепа”. Между тях са:
• Създаване на механизъм за увеличаване на минималната работна заплата от 1 юли 2010
г., който да включва, както икономически, така и социални параметри;
• Премахване тавана на обезщетенията за безработица от 1 юли 2010 г. и определяне
нивото на обезщетение като 60% от осигурителния доход преди загубата на работа.;
• Оптимизиране на разпределението между операторите на ваучерите за храна чрез
премахване на квотния принцип. Бързо проучване на възможностите за увеличаване
броя и обхвата на ваучерите.;
• Да се положат усилия за временно ограничаване нарастването на държавно
регулираните цени на стоки и услуги от обществен интерес – цени на ел. енергия,
топлоенергия, природен газ, вода;
• Създаване на механизъм за гарантиране на средствата на осигурените лица в
•
пенсионните фондове за допълнително пенсионно осигуряване, вложени в депозити в
български търговски банки след съгласуване с БНБ и КФН;
Финансиране на комплекс от мерки за запазване на заетостта в предприятия със
затруднения в своята дейност;
Използване правото на министъра на труда и социалната политика да разпростира
действието на браншовите КТД на базата на предварително постигнат консенсус в
рамките на отрасловите съвети за тристранно сътрудничество;
Отказ от увеличение на здравно-осигурителната вноска;
Лицата, които не са здравно осигурени на друго основание, заплащат осигурителни
вноски върху доходите от капитал и от собственост;
Въвеждане на трипартитно управление на Националната здравноосигурителна каса.
Съвместно определяне на конкретните стъпки и етапи на здравната реформа с цел
гарантиране на достъпа до качествена здравна грижа. До 31 май 2010 г. да се предложи
за обсъждане в НСТС концепция за здравната реформа;
Увеличаване сумите, изплащани по реда на Закона за гарантиране вземанията на
работниците при несъстоятелност на работодателя за 2010 г. от 720 лв. на 1000 лева;
Създаване задължения на фирмите чрез подписване на анекси към договорите им
със съответния възложител, след разплащане от страна на държавата, незабавно да
изплатят забавените работни заплати и осигуровки, съгласно изискванията на КТ и
КТД;
ЕВРОПЕЙСКИЯТ СОЦИАЛЕН ДИАЛОГ- ИЗПЪЛНЕНИЕ И РЕЗУЛТАТИ
В ПОДБРАНИ СТРАНИ
Анджей Раджиковси – ОПЗЗ
ДЕФИНИЦИЯ НА СОЦИАЛЕН ДИАЛОГ
• Международна организация по труда – International Labour Office
•
Социален диалог са всички форми на водене на преговори, консултиране или обмен на информация между представители на правителство, работодатели и работници по въпросите на
икономическата и социална политика.
•
Интензивност на диалога: обмен на информация, консултации, преговори.
•
Част от политиците в Европейския съюз, както и някои страни-членки, се опитват да разширят
дефинициите на неправителствените организации.
•
Според мен това е опит да бъдат отслабени членовете на профсъюзите/партньорите поддръжници на социалния диалог.
Участници
Процеси
Национално ниво
Правителство –
организация на
работодателите
– организация на
работниците
Хармонизиране на
тристранните действия:
•
институционализирано
•
инцидентно
44
Фирмено ниво/
Регионално
Организации на
работниците/организации
на работодателите
Колективни преговори
Колективни преговори
Резултати
Формални
договори
Социални пактове
Колективни
договори от
браншов характер
Фирмени/
Регионални
договори за работа
ЕВРОПЕЙСКИ СОЦИАЛЕН ДИАЛОГ
• Европейският социален диалог стартира през 1970 година, когато е създаден Постоянен
комитет по заетостта.
• Принципът за участие на социалните партньори в процеса на вземане на решения за
икономическата политика е въведен 1974 година.
• Самият термин „социален диалог” е бил използван през 1985 година, с позоваване на
тристранното сътрудничество между работодатели, работници и органите на ЕС.
• Както можете да видите, Европейският диалог е много „по-млад” , от традицията за водене на
диалог в отделните страни.
• През 1991 година, европейските социални партньори (UNICE, CEEP – на работодатели и ETUC –
на синдикати), подписаха споразумение, изразяващо волята за развитие на социалния диалог
отвъд нации и сектори.
• Три основни функции:
- Консултиране,
- Преговаряне,
ДВУСТРАНЕН ДИАЛОГ
• Форми на двустранен (автономен) диалог:
• Секторен диалог – (преструктуриране на индустрия, въвеждане на нови технологии, промяна
на професионални профили, трансформиране политиките на ЕС или либерализация и
свободна конкуренция).
• Диалог, свързан с определена професия – социални партньори на една и съща страна в
различни сектори
Хармонизация на тристранните действия - обхват
Макроикономически
проблеми
Включване на социалните партньори в дискусии на теми за икономическата,
монетарната, бюджетна и данъчна политика – от 1999 г.
Проблеми с
наемането
Дебатите, посветени на проблемите с наемането, се обвързват с диалога по
макроикономическите въпроси
Проблеми на
социалното
осигуряване
През 2002 г. бе осъществено засилване на съвместната дейност на социалните
партньори с Комитета по социалните въпроси (преди всичко по въпросите,
обвързани с националните планове за действия за социално включване)
Проблеми, отнасящи
се до образование
и професионална
подготовка
През 2002 г. бе установен нов механизъм на диалог между заинтересованите
министри на Комисията и социалните партньори в областта на учението през целия
живот и научноизследователска дейност и развитие на квалификациите
ОСНОВНИ ЦЕЛИ НА СОЦИАЛНИЯ ДИАЛОГ
• Много анализатори разграничават две основни цели:
• Използване на социалния диалог за приспособяване на икономиката към
предизвикателствата, свързани с европейската интеграция и глобализация на икономиката.
• Повишаване на обществената подкрепа към административни действия, свързани със
сериозни социално-икономически реформи.
• Уместно е да се обърне внимание на влиянието върху подобряване условията на труд на
работниците и служителите, независимо от това дали реформите са осъществени или не.
ЕВРОПЕЙСКИ ИНСТИТУЦИИ ЗА СОЦИАЛЕН ДИАЛОГ
В литературата могат да бъдат открити 2 теоритични концепции относно оценката на
европейските институции за социален диалог.
• Първата: те служат за повишаване конкурентоспособността и отношенията между отделните
национални индустрии.
45
български
Браншово/регионално
ниво
Организация на
работодателите
– организация
на работниците
– правителство
(опционално за случаите
на публичния сектор)
- Координиране на тристранните действия.
Задължително консултиране на европейските институции със социалните партньори преди
вземане на решения по социални въпроси.
• Представяне на възможността за преговори между социалните партньори, с което се
подпомогна развитието на европейските рамкови споразумения.
• Ратифициране на протокола от Маастрихте – приложение към Договора на ЕС
• Създаване на Комисия за социален диалог от социалните партньори през 1992 година
• Последващото укрепване на социалния диалог бе записано в Договора от Амстердам ( чл. 118
а)
„Комисията има за задачa да насърчава консултирането на социалните партньори на общностно
ниво и да предприема всички необходими мерки, за да улесни техния диалог, като осигури
балансирана подкрепа за страните.”
•
•
•
•
•
•
•
•
•
Аспектите на инвестиционните допитвания от държавите-членки.
Разширява обхвата от въпроси, разрешавани от националните правителства.
Следствие може да бъде понижаване стандартите за права на служителите и увеличаване
гъвкавостта на пазара на труда.
Втората (коренно различна): допринася за координирането на отношенията между
различните национални индустрии.
Укрепване на общите европейски стандарти.
Постепенно сближаване на националните модели в процеса на прилагане на добри практики и
обмен на информация.
Основен резултат е повишаване на стандартите на служителите и координиране
разпоредбите, свързани с пазара на труда.
За съжаление, първата концепция е доминираща в днешна Европа.
ЕВРОПЕЙСКИ ИНСТИТУЦИИ ЗА СОЦИАЛЕН ДИАЛОГ
• Една от най-важните е ” Тристранната среща на високо равнище за растеж и заетост” – Март
2003 година.
• В работата участват социалните партньори и представители на Европейската комисия,
съвместно с представители на национални правителства.
• Нещо повече, в диалога участват над 30 секторни институции от двустранния диалог,
представляващи повече от 50% от отраслите на европейската икономика.
46
•
Разбира се, изпълнението на директивите е задължително. За съжаление голяма част от тях са
твърде общи и начина на изпълнението им в отделни страни-членки често е различен.
Развитие на механизмите за социален диалог
Опитът на много страни от ЕС показаха, че партньорите допринесаха значително за важи
области от социалния живот:
• Развитие и социализация на публичните политики (в това число и тяхната демократизация),
• Създаване и задържане на динамичната стабилност на публичните живот (в т.ч. и
икономическо),
• Създаване на чувство за съпричастност на гражданите при важните социални промени
• Голяма предвидимост на социалния живот
• През 80-те и 90-те г. интензивно се развиваха социалните пактове (Ирландия, Испания)
• Колективни договори
• Европейски работнически съвети
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
• Необходимост от прилагане в новите страни-членки – особено на „новите” механизми и добри
практики на европейския модел на социален диалог
ЕКСПЕРТНИ СРЕЩИ
• Развитието и ефектите на социалния диалог нямаше да бъдат възможни без съществената
подготовка на партньорите за изпълнение на тяхната роля
• Затова са необходими решения създаващи и повишаващи експертния потенциал
• “изграждането” на експертни знания, специфични за участниците в социалния диалог
• Финансиране на експертни срещи
ЕСКПЕРТНИ СРЕЩИ – ПОЛСКИЯ ОПИТ
• В Полша социалните партньори организират експертни срещи в рамките на собствените си
организационни структури
• Поради финансите тези срещи са в недостатъчно широк мащаб
• В Полша от държавния бюджет се финансират политическите партии, а средствата,
предназначени за синдикатите са символични (за ОПЗЗ – около 400 хил. злоти (200 хил. лв., бел.
пр.))
• В Полша до този момент все още няма изяснена и ефективна експертна система за участниците
в социалния диалог
• Постулатът на ОПЗЗ за провеждането, подкрепено със средства от Европейския социален
фонд, на независима експертна среща, в крайна сметка не бяха подкрепени
• Полския социален диалог има основно консултативен характер – партньорите обменят
знания помежду си и с представителите на правителството
• Малко са елементите на формалните споразумения
• Недостигът на финансови средства – особено от страна на синдикатите – създава
необходимост от обвързване функциите на експерта с функциите му в синдиката
• Голяма част от факторите, които затрудняват изграждането на експертна система, се намират
извън организациите
• В Полша експертът често е възприеман като активист на дадена политическа партия или
посредник на определени интереси
• На практика много от мненията и анализите на т.нар. „независими експерти” не се
потвърждават
• В Полша не бе формиран модел на публичен дебат със задоволителна съдържателност
• Липсва достатъчна база на научните изследвания в тази област
• Все пак трябва да се отбележи напредък в тази област, при това не малък чрез организирана
дискусия за необходимостта от създаването на институционализирана експертна база в
Полша
• В тази връзка вече има доста по-голямо съгласие и решителност на социалните партньори
• Провеждат се въвеждащи изследвания, отнасящи се до определяне на очакванията и търсене
на модели за решение
Система за експертна подкрепа - Дания
•
•
•
•
•
Социалните партньори не използват непосредствена финансова помощ от държавния бюджет
Членския внос е освободен от данъци
Голямото ниво на синдикализация води до по-големи приходи от вноски
Социалните партньори са включвани в работата на много публични институции ръководещи
съществени държавни сфери:
- членове са на надзорните съвети на пенсионните фондове
47
български
ДОГОВОРИ/РАМКОВИ СПОРАЗУМЕНИЯ
• Договорът от Маастрихт откри възможността пред социалните партньори да сключват договори
и рамкови споразумения.
• Договорите се изпълняват съгласно директивите на Европейския съюз.
• Рамковите споразумения се изпълняват съгласно процедурите и практиките на държавите, от
които са социалните партньори.
• Примери за успешен диалог:
-
Рамково споразумение за родителски отпуск - Юни 1996 година;
-
Договор за заетост на непълно работно време – Декември 1997 година;
-
Рамково споразумение за работа при непълно работно време – Юни 1999 година;
-
Рамково споразумение за дистанционна работа – Юли 2002 година;
-
Рамково споразумение за стрес на работното място – Октомви 2004 година;
-
Рамково споразумение относно тормоза и насилието на работното място – Април 2007
година.
• Единственото споразумение внесено за разглеждане в Полша е споразумението за дистанционна
работа.
• Споразумението за стрес на работното място позволи да се въведе в Кодекса на труда понятието
„мобинг” (подлагане на даден служител на тормоз от страна на негови колеги, подчинени или
началници, включващ в себе си постоянни негативни изказвания, постоянна критика по адрес
на работника, неговата социална изолация вътре в организацията, изключването му от
служебните действия, разпространяване на лъжлива информация за него и т. н.).
Детерминанти на европейския социален диалог
• Механизмите на европейския диалог създават възможности за иницииране на зконодателни
инициативи, водещи до решения, но разпоредбите на Общността са ограничени до неголям
обхват на социалните въпроси
• Вземането на решения относно трудовите отношения и индустриалните отношения се
извършва на принципа на единомислието
• Договорът ограничава възможностите за регулиране на социалните въпроси
• На пракитка европейското право само определя целите и рамките на препоръките
•
•
•
•
Членове се на надзорните фондове за осигуряване срещу безработица и участват в
събирането на вноските и изплащането на обезщетения
Участват в институциите, изработващи правила, обвързващи в система помощта за
безработните и взимат участие в работата на институциите, наблюдаващи функционирането
на публичната администрация, подпомагаща безработните
Практически управляват фондовете за обучение, създавани главно със средства на държавния
бюджет и Европейския социален фонд
Участват в управлението на държавни системи за социална грижа
Социални партньори:
• Датска Конфедерация на синдикатите (Организация на труда) – най-голямата,
• Конфедерация на публичните служители и тези на фиксирана заплата (FTF),
• Датска Конфедерация на професионалните сдружения (АС)
• Датска Конфедерация на работодателите (DА)
48
•
•
•
•
•
•
•
•
Колективни преговори
В много страни от ЕС повечето от важните за работниците въпроси се регулират в
колективните договори
До неотдавна доминираща форма бяха договорите на централно или браншово ниво
От 70-те години на миналия век наблюдаваме тенденция на децентрализация на колективните
преговори
Отначало тя бе свързана с въпросите на работното време, но постепенно се разпростря и
върху условията на труд
Обезличаването на колективните договори на национално и браншово ниво провокира
понижаване на свързания с тях социален диалог
Нараства значението на диалога на фирмено ниво
Това носи много опасности:
“Размиване” на единните стандарти на заплащане и условия на труд
•
•
Нарушаване на изработените през годините над минимално гарантираните през закона
стандарти
Задълбочаване на разликата във възнагражденията
Повишаване еластичността в трудовите отношения на микро ниво
Колективни преговори – Дания
• В Дания колективните договри са автономна институция, нерегулирана през закона
• Решаващо значение имат обичайните стандарти
• Договорите обвързват единствено страните по тях
• Договорът може сключи всеки работодател с представляващите интересите на работниците
• Границата между индивидуалните споразумения между работодател с група работници и
между работодател със синдикат е нееднозначно определена
• На най-ниското – местно ниво на преговори се допълва и приспособява към контекста на
регионалните разпоредби на браншовите договори
•
• Преговорите на фирмено ниво се извършват главно, когато дадено дружество не е
представено в организации на работодателите
• Част от браншовите договори оставят някои въпроси до преговори на фирмено ниво
Колективни преговори – Франция
• Много важни въпроси се регулират през националното законодателство
• Голямо значение имат колективните трудови договори – както на национално, браншово/
регионално ниво, така и в местоработата
• Към преговорите бяха включени и работническите съвети
• Същестува законово задължение за предприемане на преговори на браншово ниво (поне
веднъж на 5 години)
• Право на преговори имат само представителните синдикати (изключение – на фирмено ниво,
когато има синдикати, които не са представителни)
• На фирмено ниво има двойно представяне на работниците: синдикално и избрано от
колектива
• Работническо представителство са избраните от целия колектив делегации за комитета на
дружеството и комитета по трудова хигиена, безопасност и условия на работа
• На практика синдикатите имат важно влияние при избора на представители на комитета.
При първия тур на гласуване, само синдикатите могат да издигат кандидати. Вторият тур се
провежда, ако кандидатите на синдиката не съберат 50% от гласовете на комитета.
Колективни преговори – Полша
• На практика няма национални и браншови КТД
• В Предходната година беше направен опит за договаряне чрез двустранни преговори на
„Антикризисен пакет”. Резултатите, от гледна точка липсата на комплексно изпълнение от
правителството, се оказаха не големи
• Има все по-малко надфирмени и фирмени трудови договори
• Работодателите преминават от договорите на друг вид споразумения, които са по-прости са
договаряне и обяснение
49
български
Система за експертна подкрепа – Франция
• Главната роля се изпълнява от автономния Социален и икономически съвет на Франция –
финансиран от публични средства, утвърждавани от парламента. Съветът разработва много
изследователски проекти по искане на правителството или по собствена инициатива.
• Институт за икономически и социални изследвания (IRES) – създаден от социалните партньори
– поддържа се от публична субсидия и хонорари за поръчани изследвания
• Система за подкрепа чрез фирми и публични институции
•
• Управителите на фирми отделят кредит от време за осъществяване на синдикална дейност
(от10 часа месечно в малките фирми до 20 в големите),
• Достъп до субсидия – обучение на избрани от синдикатите оценители за трудовите съдилища
и икономическо и социално обучение на работници, избрани за синдикална дейност
• Важна финансова подкрепа за социалните партньори са средствата, които получават от
събраните фондове за професионално обучение (1,5 % от събраните средства – около 40 млн.
евро годишно)
•
• Партньори в социалния диалог – синдикати:
• Обща Конфедерация на труда (CGT),
• Обща Конфедерация на труда – Работническа сила (CGT-FO),
• Френска Конфедерация на работниците-християни (CFTC),
• Френска Конфедерация на ръководния персонал (CFE-CGC)
• • Партньори в социалния диалог – работодатели
•
• Народен съвет на работодателите във Франция (CNPF), сега Движение на предприемачите във
Франция (MEDEF)
• Обща конфедерация на малките и средни предприятия (CGPME),
• Съюз на работодателите-занаятчии (UPA)
•
РEАКЦИЯ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА В РУМЪНИЯ
Стефан Гогосану – Картел Алфа
Ефектите на икономическата криза започнаха да се усещат в Румъния в началото на октомври
2008 година.
Сред най-засегнатите сектори от кризата са основните производствени сектори на Румъния:
- Механно-машиностроене
-Строителство
-Производство на трайни стоки
-Текстилна и кожарска промишленост
50
51
български
Въпреки, че през 2008 г. имаше 8% икономически растеж, това се дължи основно на преки
чуждестранни инвестиции и влиянието на средствата за надница на данъкоплатците в Западна Европа
(над 6 милиарда евро годишно). Намаляване на емисиите на тези два фактора доведе през 2009 г. до
срив на икономиката (икономически спад от 7,9%).
Социалните партньори - синдикати и работодатели предлагат незабавно на правителството
план за мерките за намаляване на ефектите от икономическата криза. Главните от тях са:
*Периодично въвеждане на техническа безработица като средство за борба с кризата
* Увеличение на безвъзмездните средства за професионално обучение, за да се
преквалифицират работниците след загуба на работни места
*Предприемане на конкретни мерки за борба с данъчните измами и нелегална заетост
*Освобождаването от данък на приходите от инвестиции
* Инвестиране в програмите на някои икономически сектори за повишаване на тяхната
дейност и работните места в сектора на транспорта, в областта на здравеопазването, в сектор «околна
среда (за първо жилище, за изолиране на стари сгради, размяна на старо оборудване за ново)
* Компенсиране на ДДС и всякакви други дължими данъци на държавата, с цел повишаване на
ликвидността на сметки
* Разширяване на използването на средствата от ЕС
* Възстановяване на държавния дълг (фактури, неплатени субсидии) обслужващи дружества
* За съжаление, само една малка част от проекта за борба с кризата, предложен от
синдикатите и работодателите бе извършена от правителството.
Липсата на съгласуваност и последователност на предприетите антикризисни мерки, както
и некомпетентността на правителството за създаването на правни и конституционни регламентации
доведе до отмяната на много проекти от страна на Конституционния съд.
Това допринесе за постоянното влошаване на икономиката.
През 2009 г. в Румъния по времето на икономическата криза настъпи също и политическа
криза, в следствие предложения от опозицията вот на недоверие на управляващото правителство.
След президентските избори, проведени през ноември 2009 г., президентът назначи същото
лице за премиер, който формира правителството в подобен на предишния състав.
От икономическа гледна точка, положението на румънската икономика не се е подобрила,
бюджетните приходи са намалели драстично. Бюджетният дефицит нарасна до над 8%. При това
положение румънското правителство беше принудено да потърси помощта на Международния
валутен фонд и Европейската комисия.
Създадено бе Stand-by споразумение с МФВ. Това споразумение се подкрепя финансово от
Европейската комисия.
С оглед постоянно влошаващото се икономическо положение в Румъния, също през 2010 г.,
МФВ поиска разпределяне на оставащия транш от средства от споразумението за готовност - Standby – при намаляване на бюджетния дефицит до 6,5%. За да отговорят на това условие румънското
правителство е разработило специална схема за спестяване. Предложенията на правителството, които
се съдържат в програмата, имаха негативни ефекти върху румънското общество.
Главните от тях са:
- индивидуално намаляване на заплатата на работещите във финансовия сектор (1,3 милиона
работници) с над 25%
-намаляване на пенсиите с 15% (5,6 милиона души)
-намаляване на обезщетенията за безработица с 15% (за около 0,8 милиона души)
-намаляване на всички социални помощи с 15% (има 200 вида социални помощи, които са
предвидени за около 7 милиона души)
-данък върху ваучери за хранителни стоки
Правителствената програма срещна остри критики на синдикатите, работодателите и на
обществената опозиция.
В действителност, предложението не разреши проблемите свързани с дефицита на
държавния бюджет в дългосрочен план.
Драстичното намаляване на доходите на работниците, пенсионерите и безработните ще
доведе до понижаване на търсенето и по този начин намалява активността на много компании, което
от своя страна ще увеличи безработицата и ще доведе много хора до крайна бедност.
Коефициентът на безработица през месец април 2010 г. е в размер на 8.07%.
Поради ниското ниво на заплатите и пенсиите (средната заплата е 178 евро, минималната
пенсия - 87 евро), Румъния не може да си позволи по-ниски приходи във всички групи на заплати.
В отговор на програмата на правителството синдикатите представиха своите предложения за
стабилизиране на бюджета, който гарантира финансова стабилност на лицата с най-ниските доходи.
Главните мерки на синдикатите:
- Намаляване на публичните разходи с 1% от БВП, тази сума е много по-малка от
предложенията на правителството за намаляване на пенсиите с 15%.
-Намаляване на общата сума на разходите за заплати в бюджетната сфера, а не както е
предложено от правителството - индивидуално за всеки работник, както и преструктурирането на
обществения сектор през следващите шест месеца, след като извърши подробен анализ на всяка
институция поотделно с компетентните служители на тези институции.
-Въвеждане на няколко стъпки в данъчната скала вместо един етап, като оптимално
разпространение тежестта на кризата върху различните групи на заплатите.
-Намалението на крайната годишна премия за политиците (около 1,30 милиарда Леи)
− Изключване от данъчните предложения на правителството за данък върху ваучери за храна и
стоки, тъй като е под формата на социална помощ за хората с ниски доходи
Правителството отхвърли предложенията на синдикатите, което доведе до много протести и
демонстрации в широк мащаб, организирани от пет основни синдикални конфедерации.
19-ти май 2010 година синдикатите организираха митинг пред сградата на правителството, на
който присъстваха 60 000 синдикалисти.
На 31 Май основните сектори от бюджета (образование, здравеопазване, публична
администрация, транспорт, услуги) се присъединиха към общата стачка, която е съвместно с подкрепата
и на други бюджетни сектори.
52
Социалните партньори и тяхната роля в прилагането на гъвкави
решения в трудовите отношения.
Законът за борба с кризата
при оценката на работодателите
Полският модел на диалог
Анджей Шуперски
Гражина Спътек-Бандурска
Полска Конфедерация на Частните Работодатели Левиатан
Тематично съдържание презентацията
I.
Историята на създаването на закон за борба с кризата
II.
Същността на правни решения в резултат на антикризисните закони
III.
Пречки при прилагането на закон за борба с кризата и очакванията на работодателите
ИСТОРИЯTA НА СЪСЗДАВАНЕТО НА ЗАКОНА
ДЕЙНОСТИ HA ТРИСТРАННАТА КОМИСИЯ ЗА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ МЕРКИ
начало на дейности- есен 2008 г.
Автономни срещи на социални партньори: синдикати и работодателски организации във връзка с
приемането на съвместни решения за реагиране при криза.
Области за водене на преговори:
Трудовото законодателство и колективните трудови договори на Тристранната комисия:
53
Главните изисквания на работодателите:
- Въвеждането на 12-месечен отчетен период
- работно време като нова форма на организация на труда
- Техническa безработица (алтернативи на групови съкращения)
- Рационализиране на условията за работния ден в рамките на отчета на работното време
- Въвеждането на гъвкаво работно време
Главните изисквания на синдикатите:
- ограничаване на използването на срочни трудови договори
- Социален пакет като източник на трудовото -подобряване на дружество на фонда за обучение
- Улесняване на съвместяването на професионалните и семейните задължения
Премахване на степента на ръст на заплатите
Участие на правителството в преговори на социалните партньори
Правителството от начало е заявило зачитането на автономни решения които трябва да бъдат разработени от социалните партньори.
Предложените нови правила, които определят представянето на работното време - цялостно преразглеждане на глава VI.
На 13 март 2009 г., Тристранна комисия за социални и икономически задачu прие пакет от антикризисни, който бе подписан от представители на синдикатите и работодателите.
1. Заплати и социални придобивки
2. Пазар на труда и трудовите отношения
3. Икономическата политика
Пакетът, подписан от форума на синдикатите, NZSS “Солидарност” Полско обединение на синдикатите, Конфедерация на полските работодатели , Полскa kонфедерация на частни работодатели, Асоциация на полските занаятчии, Асоциацията на работодателите в Клуб Бизнес Център
български
Полската система на трудово законодателство бе приета в резултат на континенталния модел, в
който основния закон - Конституцията - е източник на всички права и задължения на гражданите.
Всяко право, създадено от Сейма (полския парламент) е основана на конституционния запис. На
разговорния език можем да кажем, че Конституцията е “майка” на всички актове на парламента.
В правната йерархия парламентарните закони заемат главна роля, няма по-високо право над
закона, а самата Конституция на Република Полша също е закон.
По–ниска позиция заемат правни актове на изпълнителната власт - директиви на Министерския
съвет, министър-председателя, министрите и наредбите на министрите.
Спецификата на трудовото законодателство се състои в социалния диалог между партньорите,
т.е. работодатели и независими синдакати имат конституционното право за установяване на трудовоправните източници - действащите разпоредби на работното място и преди всичко колективните трудови договори и споразумения.
Специално внимание заслужават най-гъвкавите мерки на колективното трудово договаряне,
наречени „социален пакет”.
Правното основание за „социалния пакет” могат да представляват разпоредби на законите, но
не е необходимо. Гъвкавият формат на съдържанието на “социалния пакет” се използва много често по
време на икономически кризи и липси на отделни предприятия и в по-широкия национален мащаб.
На последък в Полша ,,социални пакети” все повече са сключени за икономическата криза в
световен мащаб, което се отнася и до полската икономика.
В ситуация, когато между предприемачите се прехвърлят цели промишлени инсталации или
части от тях, заедно с работниците и служителите, синдикатите се опитват да изискват за тeзи хора
най-добрите условия на труд и заплати при новия работодател. Много по-трудно за синдикатите e договаряне за „социалния пакет” с работодател, който премахва работините места и групово уволнява
работиците.
Най-често работодалят се намира в ситуаця на риск и икономически колапс и често действа под
натиска на заплахата от банкрут и фалит.
В момента полските съдилища признават “социалния пакет” като основа за разглеждане на искания и права на работниците. Струва си да се цитира особено красноречив запис на член 26 и член 59
на полската конституция. “Социална пазарна икономика, основана на свободата на стопанска дейност,
частната собственост и солидарност, диалог и сътрудничество между социалните партньори, е в основата на икономическата система на Република Полша.”
“Синдикатите и работодателите и техните организации имат право на договаряне, a по-специално на разрешаване на колективни спорове, както и да сключват колективни трудови договори или
други споразумения. “
Под-управител на
Департамента за Социален Диалог и Трудови Отношения
Приeмане на атиктикризисни закони
Законът за намаляване на последиците от икономическата криза за работници и предприемачu от 1
юли 2009 a Преходният характер на деянието, който е валиден до 31 декември 2011.
Мерките чрез закони са разделени на две групи:
I. Първата група включва тези, които са адресирани към предприемачи, независимо от неговото финансово състояние - в областта на трудовото право.
II. Втората група решения е достъпна само за фирми, намиращи се във временно финансово затруднение и които отговарят на определени условия в закона - чл. 3 от закона - в областта на субсидираната
заетост.
ТРУДОВО ЗАКОНОДАДЕЛСТВО
Решения от областа на трудово законодателство:
Възможността за удължаване на отчетния период до 12 месеца.
Индивидуалнo работно време за служителите на базата на еластично работно време
Ограничения за наемане на работници по трудови договори за определен период (промяна на броя на
сключените договори за срока на продължителност),
Субсидирана заетост
Принципи на финансовата подкрепа за работодателите и работниците
Въвеждането на новите услуги, финансирани от трудовия фонд за Гарантиране доходите на заети лица,
а именно:
– частично да отговаря на работната заплата по време на икономическиа престой, включително и за
период от 6 месеца до 100% от обезщетенията за безработица;
54
– частично да компенсира намаляването на работните часове, за срок не по-дълъг от 6 месеца, до 70%
от обезщетенията за безработица.
Гарантирана заетост
Законът също така определя правила за подкрепа от Трудовия Фонд във временни финансови затруднения, да се инвестира в повишаване на квалификацията на работниците
Тази помощ е предназначена за обучение на предприемачи които имат такъв Фонд
Лица , които избират да повишават квалификацията си под формата на обучение и следдипломна
квалификация, могат да получат стипендия от трудовия Фонд в размер на 100% от обезщетението за
безработните.
Кметът може, при условията на договора, да финансира работодателя от Фондовете на Труда с 80%
разходи за обучение или следдипломно обучение, за всеки работник, но не повече от 300% от средната работна заплата.
КОНФЛИКТ С ДОХОДИТЕ НА РАБОТНИКА
В случай на конфликт за дължими обезщетения на работника за компенсиране загубата на приходи,
служителят има право само на една, по-висока субсидия. И в случай на същия обем от тези предимства
- едно обезщетение признато по рано
Тези сблъсъци се случват, например, когато работодателят намалaва работното време на работникa
илu работодателят създаде фонд за обучение и се позовава на работника за обучение или следдипломна квалификация.
ОЧАКВАНИЯ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ
ПРЕЧКИ ПРИ ПРИЛАГАНЕТО НА ПРАВОТО ОТ СТРАНА НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ
1) твърде високо изискване (25%) намаляване на оборота за предприятия, кандидатстващи от субсидии.
2) Твърде ниска сума на обезщетенията за работниците и служителите не мотивиращи работодателите
да образуват процедура за кандидатстване за обществена подкрепа в случай на икономически престой стой или намаляване на работното време.
3) Усложнени процедури (голяма бюрокрация и продължителност на процедурата):
- предоставяне на оздравителната програма за подобряване на финансовото състояние на правните
основания, предприемачите получават подкрепа в ситуация, която трябва да бъде доказана с документАЦИЯ, съдържащ анализ на целесъобразността му, е твърде строги изискване;
- невъзможността на въвеждане на временна отпуска без съгласието на работника ( достатъчно е да
бъде сключване на споразумение с работодателя чрез представителите на работниците);
-трудности при изпълнението на условието да няма никъкви данъчни задължения, неплатени вноски
за социално и здравно осигуряване и целеви средства – Липсата на съоръжения в сключване на договори по заеми, разсрочване, или възползване от отлагането на крайния срок за плащане;
- ограничение предотвратяване на използването на субсидии за фирми, които са получили държавна
помощ за оборудване и преоборудване на работни места за безработни, изпратени от трудовия фонд
за една година от датата на получаване на подкрепа.
- няма разпоредби, които определят получаването на публична помощ, работодателите се опасяват,
че те ще бъдат кредитирани на проекта, ако получи финансова подкрепа със закъснение.
55
български
Условието за получаване на субсидии е задължението на работодателите да не съкращават никого по
времето на и след времето, съответстващо на периода, в който работниците и служителите получават
обезщетения - но не по-дълго от 6 месеца.
Така общият срок на гарантирана заетост е до 12 месеца.
В противен случай, търговците ще трябва да връщат пари.
Инвестиране в човешкия капитал
Някои подробни записи на закона не са полезни в подкрепа на предприятия в затруднение. Затова
работодателите искат такава промяна, която би улеснила достъпа на операторите за намаляване на
последиците от механизмите на икономическата криза.
По време на срещите в София, Букурещ и Краков бяха обсъдени следните теми:
1. Активни и пасивни мерки на пазара на труда в условията на криза.
2. Защита на синдикални и трудови права при криза.
3. Колективно трудово договаряне в условията на криза.
4. Действия на синдикатите при неуредени трудови взаимоотношения на работниците, когато
работодателят е чужденец и е напуснал страната.
5. Модел на функционирането на синдикатите - как този модел ce оценява след смянатa
на политическата и икономическата система, какви са правните решения и посоките на
развитие.
6.
Пенсионни схеми в България, Полша и Румъния.
7. Проекти на пенсионни фондове (втори стълб), по време на кризата в България,
Румъния и Полша.
56
57
български
polski
Odpowiedź Związków Zawodowych w nowych krajach członkowskich
na kryzys ekonomiczny na przykładzie CITUB – Bułgaria
1. Krótka charakterystyka kryzysu w Bułgarii.
60
Światowy kryzys gospodarczy i finansowy pojawił się w Bułgarii w jesieni 2008 r.
Pierwszymi dotkniętymi branżami i sektorami stały się : metalurgia, przemysł nawozów sztucznych , górnictwo,
krawiectwo, produkcja materiałów budowlanych. Prawie do końca 2008 roku rząd nie przyzwał , że jest kryzys.
Od października 2008 zatrzymała się na stałe tendencja zmniejszania bezrobocia i od tego czasu nie był już
stała, chociaż wzrost bezrobocia jest niewielki. Obecnie, oficjalne bezrobocie wynosi trochę więcej niż 8 proc.
Według różnych szacunków bezrobocie za rok będzie się wahać między 12 a 15 proc.
Niektórzy pracodawcy nadal powstrzymują się od masowych zwolnień. Używają tzw. „miękkich środków” ,
takich jak płatny i bezpłatny urlop, krótszy czas pracy, wykończenie nie planowanych remontów .Gdzie indziej
natomiast są masowe zwolnienia.
W przeciwieństwie do innych krajów, kryzys nie wpływa na stabilność systemu bankowego. Do tej pory
nie ma bankructwa bankowego. Brakuje też celowej interwencji państwa w celu pomocy dla niektórych
banków . Wpływ kryzysu na banki nie był odczuwalny w sytuacji finansowej, ale przede wszystkim w realizacji
bardziej konserwatywnej polityki udzielania pożyczek, wyrażonej poprzez bardzo ograniczony dostęp do
kredytów, często w połączeniu z podnoszeniem stopy procentowej (wyłączając kredyty już zaciągnięte).
Poważne skutki kryzysu zaczęły się pojawiać na początku 2009 roku niemal wszystkie sektory i gałęzie przemysłu
zaznały spadku w porównaniu z analogicznym miesiącem roku poprzedniego. Spadek produkcji przemysłowej
i przemysłowych sprzedaży wynosił średnio około 20 procent mniej w stosunku do analogicznego miesiąca
poprzedniego roku.
Z drugiej strony, zastosowanie ograniczeń w systemie bankowym ze względu na kryzys doprowadziło do
gwałtownego spadku inflacji, deficytu w handlu zagranicznym i deficytu obrotów bieżących. Inflacja jest
już zerowa. Wartości tych wskaźników były największymi problemami w ostatnich latach. Spadek ten jest
pozytywnym zjawiskiem , ale nie możemy zapominać, że to było spowodowane przez ciężką konsumpcje,
gwałtowny spadek inwestycji i spadek ogólnego wzrostu gospodarczego.
2. Środki antykryzysowe potrójnej koalicji
Prawie do końca ubiegłego roku, ówczesny rząd wierzył , że światowy kryzys nas ominie, lub jego wpływ
będzie dość niski. Stopniowo opinia zaczęła się zmieniać , stwierdzono, że kryzys jest i będzie się pogłębiać.
Jednakże, na koniec ubiegłego roku rząd przedsięwziął dwa środki dla sektora bankowego za którymi
opowiedział się też CITUB.
Pierwszy – zmniejszenie minimalnej wymaganej rezerwy banków komercyjnych w banku centralnym od 12%
do 10%, co powoduje uruchomienia dodatkowych zasobów kredytowych.
Drugi – wprowadzenie pełnej gwarancji depozytów obywateli do 50 000 euro.
Tymczasem rząd zweryfikował wzrost PKB przedstawiony w projekcie budżetu na rok 2009. z 6% do 4,7%.
Następnie okazało się, że wzrost ten jest nie tak wysoki i nowy rząd ponownie zaktualizował szacowane
wartości PKB. Oczekiwania na 2009 rok. to spadek PKB o 6,3%, a na rok 2010. zmniejszenie o 2,2%.
W ostatnich dniach grudnia rząd przyjął program anty-kryzysowy. Głównym tematem programu była duża
skala inwestycji ze środków z budżetu ,przekraczające ponad 3 miliardy euro ,utrzymanie i tworzenie
Podwyższono się, ale bardzo niewiele, dolną i górną granicą zasiłków dla bezrobotnych. Zasiłki wahają się
w przedziale 60–120 Euro, co jest rzadkością. Nie wykonano 10 procentowego podwyższenia wynagrodzenia
założonego w budżecie, ale przed wyborami szybko nastąpiło natomiast zwiększenie emerytur. Jako środek
antykryzysowy, 10% wydatków w budżecie na ten rok zostały zablokowane, aby ruszyły się dopiero po
przeglądzie realizacji budżetu. Po uporczywym wymaganiach związków zawodowych i przedsiębiorców
powstał pomysł antykryzysowych narad z premierem. Zostało przeprowadzone tylko jedno posiedzenie,
a później zaczął się okres wyborczy, a pomysł nie został zrealizowany.
3. Antykryzysowe-środki kryzys rządu GERB.
Nowy rząd natychmiast przystąpił do zmniejszania wydatków w budżecie na rok 2009. Następnie, zaproponował
budżet na rok 2010r. zobowiązujący do zachowania świadczeń z 2009 r. – minimalne wynagrodzenie , płace
w sferze budżetowej, emerytur, zasiłki dla bezrobotnych i inne. Paradoksalnie, w warunkach rosnącego
bezrobocia znacznie zredukowały się fundusze na finansowanie aktywnych działań na rynku pracy.
Z tych powodów CITUB nie ocenił pozytywnie projekt budżetu i nadal negocjuje jego optymalizacje.
Wraz z tym jednak, rząd przyjął krótkoterminowy antykryzysowy program, jako część podstawowych środków
zaproponowanych przez partnerów społecznych.
4. Udział partnerów społecznych. Akcje CITUB w warunkach kryzysowych.
CITUB przedstawił swój antykryzysowy program już na początku grudnia 2008 r., oraz późniejsze aktualizacje.
Ponadto CITUB zainicjował spotkania branżowe / z udziałem branżowych związków, pracodawców, instytucji
rządowych i izb sektorów najbardziej dotkniętych,/ aby koordynować działania antykryzysowe. Dodatkowo,
poprzez nasze struktury zbieramy informacje na temat objawów kryzysu w bułgarskich przedsiębiorstwach.
polski
Nikolay Nenkov – CITUB
miejsc pracy. Dodatkowo, za pośrednictwem jedynego narodowego banku państwowego / oprócz banku
centralnego, / Państwo zapewniło bankom komercyjnym dodatkowe fundusze pożyczkowe , które mają być
dla firm z niższym oprocentowaniem.
W społecznym aspekcie podjęto środki zarówno w celu zachowania miejsc pracy jak subsydiowanego
zatrudnienia / pokrycie części kosztów dla pracodawców, zatrudniających bezrobotnych/.
Podkreślamy, że środki wdrażane w zakresie zatrudnienia są wynikiem propozycji CITUB i aktywnego
uczestnictwa przedstawicieli Konfederacji w trójstronnych organach, instytucjach związanych z aktywnymi
środkami zatrudnienia – Ministerstwo Pracy i Polityki Społecznej, Urząd Pracy i inne. Na wniosek
związkowców realizuje się program czasowego wprowadzenia pracy w niepełnym wymiarze czasu /4 godziny/
w przedsiębiorstwach, pracodawca zobowiązany jest do zapłaty za 4 godziny pracy a Państwo płaci 60 euro,
co stanowi połowę minimalnego wynagrodzenia w kraju.
Pracodawcy mogli korzystać z programu przez okres trzech miesięcy i obejmowało to 18 000 miejsc pracy.
Założone fundusze w Krajowym Planie Działań na rzecz Zatrudnienia 2009. / Tj. w budżecie państwa / są
niewystarczające i wyniosły około 80 mln. Dlatego CITUB proponuje szereg nowych środków, takich jak niepełny wymiar czasu pracy w połączeniu z trwającym procesem szkolenia i stypendia za okres szkolenia;
zapewnienia kuponów na szkolenia i stypendia za każdy dzień szkoły ;pokrycie kosztów transportu
na szkolenia pracowników, którzy mają miejsce zamieszkania do 100 km od miejsca pracy. Fundusze
zostaną udostępnione z Programu Operacyjnego „Zasoby ludzkie”, których możliwości są wielokrotnie
wyższe niż funduszy krajowych, a realizacja środków pomocy została wprowadzona przez nowy rząd.
61
Udział związków zawodowych w przezwyciężaniu kryzysu
• Ustanowienie antykryzysowych narad z Premierem ;
• Ograniczenie minimalnej wymaganej rezerwy banków komercyjnych w banku centralnym;
• Pełna gwarancja depozytów dla obywateli „do 50 000 euro ;
• Opisane w poprzednim rozdziale środki dla zatrudnionych , większość z nich będzie też realizowana przez
nowy rząd.
Andrzej Radzikowski – Wiceprzewodniczący OPZZ
Po wyborach nowy rząd szybkiego przywrócił dialog społeczny na poziomie krajowym. Krajowa Rada
Trójstronnej Współpracy powołała antykryzysowy komitet, który wystosował swoje sugestie. Część z nich
została zaakceptowana ,a co drugich była częściowa zgoda, a reszta nie uzyskała dwóch trzecich głosów
partii reprezentowanych. 32 środków uzyskało konsensus i one zostały włączone w krótko okresowym
antykryzysowym programie rządu z terminem wykonania do końca kwietnia 2010.
Wśród nich ważniejszych są:
• Utworzenie antykryzysowego -komitetu Rady Narodowej do współpracy trójstronnej koalicji w celu
opracowania krajowych antykryzysowych działań;
• Organizowanie spotkań w sprawie rozwoju przemysłu i antykryzysowych działań ;
• Realizacja kompleksowego działania na rzecz ograniczenia szarej strefy w gospodarce, w tym ograniczenia
oszustw podatkowych i wzmocnienie kontroli granic przed przemytem i dumpingu ;
• Stworzenie jednolitego systemu krajowego popytu i podaży pracy;
• Tymczasowe ograniczenia na przyciąganie zagranicznych pracowników z krajów spoza UE;
• Bony przeznaczone na szkolenia dla bezrobotnych i pracowników w ramach programu „Zasoby
ludzkie” i korzystanie z e stypendiów naukowych;
• Tworzenie programów w celu ułatwienia migracji siły roboczej w kraju;
• Uruchomienia programów rekompensaty utraty dochodów z powodu niepełnego wymiaru czasu jak
i prowadzenie szkoleń;
• Powiększanie bonów żywieniowych , w ich zakres również pracowników sektora budżetowego
• Rozprzestrzenianie działania „dobrych” sektorów , kolektywnych umów pracy.
• Stopniowe regulacja pracy z dala od miejsca zamieszkania ,pracy w domu i w agencji pracy tymczasowej.
• Składanie wniosków o pomoc z Europejskiego Funduszu, dostosowana do globalizacji;
Niestety, nie udało nam się przekonać przedstawicieli państwa do naszych ważnych propozycji, takich jak:
• Uzależnienie płacy minimalnej w kraju od oficjalnej linii ubóstwa i przeciętnego wynagrodzenia;
• Zwiększenie zasiłków dla bezrobotnych;
• Stworzenie wyspecjalizowanych sądów pracy dla szybszego rozwiązywania sporów w pracy;
• Ochrona bezrobotnych rodzin spłacających kredyt hipotecznych ich jedynego mieszkania.
5. Wizja związku na przyszły rozwój sytuacji i jego działanie.
CITUB uważa, że kryzys w Bułgarii wzrośnie w 2010 roku. Będzie bardziej dotkliwie odczuwalny. To, że Bułgaria
jest peryferią w UE określa wolniejszy wpływ światowego kryzysu gospodarczego i finansowego, ale zakłada
także powolne wyjście z kryzysu. CITUB będzie kontynuować swoje wysiłki w celu ochrony interesów swoich
członków, ale jesteśmy przekonani, że kryzys można przezwyciężyć jedynie poprzez wspólne działania dla
realizacji środków antykryzysowych między państwem, pracodawcami i związkami zawodowymi.
Drogi udziału
Monitorowania sytuacji społeczno-ekonomicznej w kraju i na świecie
Analiza procesów ekonomicznych i ich wpływu na poszczególne sektory gospodarcze i sfery życia
społecznego
Sygnalizowanie zagrożeń
 struktury państwowe
 Społeczeństwo
Dialog dwustronny i trójstronny
 Własne inicjatywy ustawodawcze
Działania OPZZ poprzedzające kryzys
OPZZ w lutym 2008 roku skierował do Premiera list wskazujący, że światowy kryzys dotrze do Polski.
Główne tezy listu:
• Niekorzystna sytuacja na rynkach finansowych może osłabić wzrost gospodarczy i zagrozić kondycji
polskich przedsiębiorstw,
• Kryzys spowoduje wzrost bezrobocia i pogorszenie warunków życia,
• Straty funduszy emerytalnych odbiją się niekorzystnie na wysokości emerytur z II filara,
• Polska gospodarka musi zostać odpowiednio przygotowana na okres dekoniunktury,
• Czas wzrostu gospodarczego powinien być wykorzystany do usprawnienia funkcjonowania
państwa,
• Wobec wagi i skali zagrożenia apelujemy o podjęcie działań, które będą przeciwdziałać
potencjalnym zagrożeniom.
Reakcja rządu
• Do końca I kwartału 2009 rząd twierdził, że w Polsce nie ma kryzysu,
• Po I kwartale wskazywał na dodatni wzrost PKB (0,9%) Struktura wzrostu: popyt wewnętrzny –
spadek 1,1%, eksport – wzrost 2% (znaczne osłabienie złotówki),
• Opóźniał opracowanie programu antykryzysowego,
• Jednocześnie ograniczał wydatki budżetowe w przyjętym już budżecie na 2009 rok,
• Nie dokonał waloryzacji progów dochodowych uprawniających do świadczeń społecznych i
rodzinnych (znaczne ograniczenie ilości osób uprawnionych),
• Po trzech kwartałach spadek średniej płacy (ok. 25zł),
• Wzrost bezrobocia (XII 2008 - 9,5%, X 2009 – 11%), 80,3% bezrobotnych bez prawa do zasiłku,
ogółem 1,7 mln bezrobotnych.
Działania podjęte przez partnerów społecznych
• W lutym 2009 rozpoczęły się rozmowy central związkowych z pracodawcami na temat pakietu
działań antykryzysowych,
• Ideą pakietu miało być połączenia uelastycznienia prawa pracy ze zwiększonym poczuciem
stabilizacji pracowników oraz wsparciem tych działań środkami publicznymi,
• W rozmowach określono tylko obszary zmian z opisem oczekiwanych skutków,
• Przyjęto, że pakiet stanowi całość i wszystkie rozwiązania muszą wejść w życie jednocześnie,
• Strona rządowa nie uczestniczyła w pracach, ale deklarowała, że uzna wspólne uzgodnienia
partnerów społecznych,
• Po uzgodnieniu pakietu w dialogu trójstronnym miały zostać wypracowane szczegółowe
rozwiązania.
• Warunkiem przystąpienia OPZZ do rozmów o pakcie, było potraktowanie wszystkich obszarów jako
jednej całości.
polski
62
Proponowany przez CITUB pakiet anty-kryzysowy przyjęty przez poprzedni rząd:
63
2.
•
•
•
•
•
•
Obszar rynku pracy i stosunków pracy
Wprowadzenie 12 miesięcznych okresów rozliczeniowych,
Uruchomienie zakładowego funduszu szkoleniowego,
Racjonalizacja rozwiązań dotyczących doby pracowniczej w kontekście rozliczania czasu pracy,
Pakiet socjalny jako źródło prawa pracy,
Ruchomy czas pracy jako instrument wspierający łączenie obowiązków rodzinnych z zawodowymi,
Stabilizacja zatrudnienia poprzez ograniczenie stosowania umów na czas określony.
3. Obszar polityki gospodarczej
• Przyspieszona amortyzacja,
• Subsydiowanie zatrudnienia jako alternatywa dla zwolnień grupowych.
64
Dalsze prace
• W trójstronnych rozmowach rozpoczęto wypełnianie treścią uzgodnionych obszarów,
• Ten etap nie został jednak zakończony,
• Rząd po pierwszych konsultacjach przygotował projekty wybranych aktów prawnych (ustaw
sejmowych),
• Przygotowane przez Rząd projekty nie obejmowały wszystkich uzgodnionych obszarów,
• W pierwszej kolejności przyjęto ustawy głównie korzystne dla przedsiębiorców,
• Szybkie tempo prac ustawodawczych przyczyniło się do sporej ilości błędów i niejasności w
przyjętych ustawach,
• OPZZ naciska na pojęcie prac legislacyjnych nad pozostałymi obszarami i nie podziela stanowiska
prezentowanego przez rząd , że pakiet antykryzysowy został uzgodniony i przyjęty.
Projekty ustaw nie objęły:
• Program kryzysowej pomocy dla społeczeństwa, w szczególności wsparcie rodzin najuboższych,
poszkodowanych w wyniku kryzysu oraz zwiększenie środków na świadczenia socjalne w związku
ze wzrostem liczby osób zwalnianych z pracy,
• Wypracowanie mechanizmów szybszego tempa wzrostu płacy minimalnej, aż do osiągnięcia
poziomu 50% średniej płacy,
• Stabilizacja zatrudnienia poprzez ograniczenie stosowania umów na czas określony,
• Pakiet socjalny jako źródło prawa pracy,
• Zwolnienie z opodatkowania pomocy socjalnej realizowanej w formie bonów towarowych.
Praktyka funkcjonowania
• Ustawy weszły w życie w lipcu 2009 roku
• Tylko 55 firm złożyło wnioski, a 5 firm otrzymało pomoc,
• Dalej trwają duże zwolnienia, w tym grupowe. Taka sytuacja pokazuje, że przepisy antykryzysowe,
które miały ograniczyć zwolnienia grupowe właściwie nie zadziałały ,
• Główne działania pracodawców to ograniczenie wymiaru zatrudnienia, ale bez ubiegania się o
dopłatę wynagrodzenia ze środków funduszu pracy oraz ograniczanie dodatkowych świadczeń dla
pracowników wynikających ze zbiorowych układów pracy,
• Wydaje się, że polscy pracodawcy chcą iść na skróty. Ich oczekiwanie zmian w prawie sprowadzają
się do łatwego zwolnienia i łatwego, bez ponoszenia żadnych zobowiązań zatrudnienia
• To z kolei nie jest do przyjęcia dla OPZZ
polski
Pakiet działań antykryzysowych
1. Obszar wynagrodzeń i świadczeń socjalnych
• Program kryzysowej pomocy dla społeczeństwa, w szczególności wsparcie rodzin najuboższych
poszkodowanych w wyniku kryzysu oraz zwiększenie środków na świadczenia socjalne w związku
ze wzrostem liczby osób zwalnianych z pracy,
• Zniesienie opodatkowania zapomóg udzielanych przez związki zawodowe oraz świadczeń
wypłacanych z zakładowego funduszu świadczeń socjalnych,
• Zwolnienie z opodatkowania pomocy socjalnej realizowanej w formie bonów towarowych,
• Uchylenie ustawy o negocjacyjnym systemie kształtowania przyrostu przeciętnych wynagrodzeń u
przedsiębiorców,
• Wypracowanie mechanizmów szybszego tempa wzrostu płacy minimalnej, aż do osiągnięcia
poziomu 50% średniej płacy.
Co dalej ?
• Monitorowanie kryzysu i efektu ustaw antykryzysowych,
• Inicjowanie zmian w prawie,
• Akcja informacyjna do pracowników i społeczeństwa o stanie gospodarki oraz możliwości
przeciwdziałania kryzysowi,
• Kontynuowanie dialogu dwustronnego i trójstronnego,
• Działania zmierzające do pełnej realizacji przyjętych w pakiecie obszarów.
Podsumowanie
• Sukcesem jest to, że doszło do podjęcia i uzgodnienia w dialogu dwustronnych obszarów
mogących przeciwdziałać kryzysowi,
• Brak pełnego przygotowania przez rząd pełnego pakietu ustaw oraz cicha aprobata pracodawców
podważa nasze zaufanie do dialogu,
• Przyczynia się to do wzrostu ilości konfliktów będących efektem kryzysu,
• W obecnej sytuacji spory zbiorowe będą przeplatały się z dialogiem.
65
Odpowiedz związkowców z nowych państw członkowskich na temat kryzysu
polski
Sytuacja Rumunii
Negocjacje wielostronne Partnerów społecznych – rządu – przewodnictwo
Styczeń – luty 2009
Maj – sierpień 2009
Codruta Badea – Cartel Alfa
Struktura Prezentacji
Główne negatywne skutki kryzysu
Zasady i cele planu działań antykryzysowych
Środki finansowe i gospodarcze
Środki socjalne
Działania sektorowe
Środki wprowadzone po podpisaniu porozumienia między FMI - UE
Główne negatywne skutki kryzysu
Odwrócenie wzrostowego-8% PKB w 2008 r. do 7,5% w 2009 r.
opóźnienie działania” silników”, które karmiły wzrost ekonomiczny - bezpośrednie inwestycje zagraniczne i kwoty wypłaconych przez Rumunów, którzy pracują w innych krajach UE;
Utrata ponad 300.000 miejsc pracy w 2009 r.
66
Zasady celu i planu działań antykryzysowych
Środki przeciwdziałające efektom kryzysu muszą mieć anty cykliczny charakter, aby nie rozszerzać
powstałej sytuacji
Anty-środki kryzysu na szczeblu krajowym powinny być skoordynowane z działaniami podejmowanymi na poziomie UE w celu zmaksymalizowania ich skutków;
Procesy konwergencji gospodarczej z UE, w tym kalendarza, aby przystąpić do strefy euro muszą
zostać utrzymane;
Przewidziane krótkoterminowe środki muszą złączyć się z średnioterminowymi i długotrwałymi
środkami
Interesy gospodarcze mieszkańca (siły nabywczej, możliwość zwrotu pożyczki, miejsca pracy) i
utrzymania zabezpieczenia społecznego, muszą być chronione ;
Inwestorska atrakcyjność Rumunii powinna być podtrzymywana w warunkach kryzysu;
Środki w celu przeciwdziałania skutkom kryzysu muszą być podejmowane w logicznym porządku,
tak aby każdy środek był zasobem dla kolejnych;
Plan działań anty-kryzysowych powinien zawierać odpowiedzi na te dylematy
1. Wznowienie wzrostu gospodarczego czy makro stabilność finansowa?
2. Stymulowanie konsumpcji czy stymulowanie oszczędności?
3. Pokrywania potrzeb finansowych sektora prywatnego lub zmniejszenie planowanej redukcji deficytu na rachunku bieżącym?
4. Większe wydatki publiczne na odbudowę gospodarki i tym samym większego deficytu?
5. Popyt na finansowanie zewnętrzne czy restrukturyzacji wydatków publicznych oraz podatków
bezpośrednich?
Ograniczenia, spadek cyklu wzrostu gosp.
1. Priorytet dla budżetu państwa zapewnienia niezbędnego współfinansowania publicznego
projektów finansowanych z funduszy strukturalnych;
Zwiększenie udziału inwestycji publicznych w infrastrukturę, w celu wyrównania
PKB z sektora prywatnego;
2. Moratorium na 2 lata, w których ogranicza się wydatki publiczne na zakup towarów i usług;
3. Nieopodatkowane zyski inwestowane w celu zwiększenia zdolności konkurencyjnej przedsiębiorstw;
67
Środki finansowe i gospodarcze
Zwolnienie z podatku od reinwestowania w zyski, regulowany dekretem rządu;
Regulowanie płatności z tytułu Wypłaty-faktury;
Szybka spłata długu w centralnej i lokalnej administracji publicznej (faktury, dotacje dla rolnictwa,
VAT, itp.) i równy podział ich miesięcznych spłat w pierwszym kwartale 2009 roku.
Wykorzystanie środków z Państwowego Banku oszczędnościowego zapewniających współfinansowanie projektów z funduszy UE oraz finansowanie małych i średnich przedsiębiorstw.
Szybsza realizacja przez Ministerstwo Małych i Średnich Przedsiębiorstw transakcji handlowych i
wyceny projektów o wartości pomiędzy 200.000 a 1.500.000 euro;
68
Środki socjalne
W sektorze budżetu korekta wypłat w 2009 roku zostanie podjęta biorąc pod uwagę tylko wzrost
prognozowanego wzrostu konsumpcji, a ceny będą różnicowane, z preferencji wobec małych
wynagrodzeń początku kwietnia 2009 r.
W drugiej połowie 2009 roku, w zależności od wzrostu gospodarczego w ciągu pierwszych 9 miesięcy tego roku przewidywanemu wzrostowi płac odpowiada wzrost wydajności pracy.
Wzrost pomocy dla bezrobotnych do 75% średniego wynagrodzenia brutto w ciągu ostatnich 3
miesięcy i nie więcej niż 75% średnia brutto na dzień zapłaty.
Przedłużenie terminów wypłacania zasiłku dla bezrobotnych do 12 miesięcy.
Wdrożenie systemu do wypłat pracownikom urzędów i pracownikom instytucji i agencji, które są
finansowane z prywatnych dochodów.
Przygotowanie i zatwierdzenie ustawy o jednolitej płatności w sektorze publicznym.
Obsługa 50% realizowanych programów kształcenia zawodowego pracowników i bezrobotnych,
w zależności od przyjętych planów komitetów sektorowych.
Utrzymanie ustawowej prognozy, która określa wartość renty w wysokości 45% od średniego
wynagrodzenia brutto w danym roku.
Uruchomienie programu recyklingu starych samochodów w Rumunii 2009 r. „Remat 2009 r.”
60.000 samochodów w zamian za wynagrodzenie w wysokości 800 euro za jeden recyklingowany
samochodów.
Wsparcie dla producentów samochodów i części samochodowych dla samochodów osobowych
w ramach modernizacji przemysłu i techniki.
Środki na sektory
Zapewnienie utworzenia w Banku, funduszu przeznaczonego na zwiększenie finansowania małych i średnich przedsiębiorstw.
Zmiana ram prawnych dla rozwiązania refinansowania małych i średnich przedsiębiorstw, które
posiadają dostęp do funduszy strukturalnych (zmiana w strukturze pomocy od państwa i wytycznych dla wnioskodawców).
Finansowanie programów remontu budynków ocieplanie i budowa mieszkań socjalnych.
Zapewnienie finansowania na zakup nawozów sztucznych przez subsydiowanie rolników
Środki wprowadzone po podpisaniu porozumienia między MFW – UE
Prawo o jednolitej płatności w sektorze budżetowym
Osiągnięte główne cele:
Stosunek minimalnego i maksymalnego wynagrodzenia 1:12,
Równe kwalifikacje, równa praca, równe wynagrodzenia,
 Każde miejsce pracy zasługuje na miejsce w hierarchii za znaczenie społeczne, poziom umiejętności, złożoność niezbędnych zadań i odpowiedzialność,
Od czasu wejścia w życie ustawy dla pojedynczych osób zostanie zmniejszone wynagrodzenie
zasadnicze, które otrzymują obecnie.
Ustawy o publicznym systemie emerytur
Osiągnięte główne cele:
Zasada powszechności - każda osoba, która tworzy dochód w pracy, wnosi wkład do systemu
emerytalno-rentowego;
Wszystkie specjalne emerytury (dla różnych kategorii zawodowych) są zniesione;
Od daty przyznania przeciętna emerytura będzie wynosić 45% średniej pensji brutto.
Wnioski
Postulaty partnerów społecznych do rządu w ramach negocjacji krajowych, plan zatrudnienia
Nowa polityka zatrudnienia, w szczególności w celu ograniczenia Stopy bezrobocia w długim
okresie.
Specjalne warunki dla zatrudnienia absolwentów szkolnictwa wyższego;
Nowe zasady w celu poprawy Inspekcji Pracy.
polski
4. Finansowania deficytu budżetowego poprzez emisję rządowych papierów wartościowych
przez długi czas (co najmniej 5 lat);
5. Separacja problemu własności w odniesieniu realizacji infrastruktury (zmiana ustawy o wywłaszczeniu w imię potrzeby społeczeństwa);
69
Nikolay Nenkov – CITUB
polski
Światowy kryzys finansowy i gospodarczy i jego przejawy w Bułgarii.
Środki antykryzysowych rządu GERB. Zaangażowanie partnerów społecznych.
Działania CITUB w sytuacji kryzysu.
Rząd GERB-u natychmiast przystąpił do zmniejszania przewidzianych kosztów w budżecie na 2009
rok. Następnie przedstawił budżet na 2010 rok przyjmując za odniesienie poziom retencji socjalnej z 2009 roku
(minimalnego wynagrodzenia, wynagrodzenia w sferze budżetowej, emerytur, zasiłków dla bezrobotnych
i innych). Paradoksalnie, w kontekście rosnącego bezrobocia drastycznie zostały zmniejszone środki na finansowanie aktywnych działań na rynku pracy. Z tych powodów CITUB nie zatwierdza projektu budżetu na rok
2010.
Równocześnie jednak, rząd przyjął krótkoterminowy program antykryzysowy w ramach planowanych środków zaproponowanych przez partnerów społecznych.
CITUB przedstawił swój antykryzysowy program już na początku grudnia 2008 r., oraz późniejsze
aktualizowane warianty.
Z proponowanego przez CITUB pakietu działań antykryzysowych poprzedni rząd przyjął:
• Ustanowienie antykryzysowych porad z Premierem ;
70
•
Ograniczenie minimalnej wymaganej rezerwy banków komercyjnych w banku centralnym;
•
Pełna gwarancja depozytów dla obywateli do 50 000 euro;
•
Wiele działań w dziedzinie zatrudnienia, które w większości są realizowane w obecnym rządzie.
Po wyborach nowy rząd szybko przywrócił dialog społeczny na poziomie krajowym. Krajowa Rada
Trójstronnej Współpracy powołała antykryzysowy komitet, który przedstawił swoje sugestie. Na część ze
środków które zaproponowano uzyskano konsensus, reszta nie uzyskała dwóch trzecich głosów partii reprezentatywnych. Dokładnie na 32 z propozycji uzyskano konsensus i to one zostały włączone w dziewięciomiesięczny krótkoterminowy program antykryzysowy rządu z terminem wykonania do końca kwietnia 2010 .
Wśród nich najważniejsze były :
• Utworzenie antykryzysowej Komisji Krajowej Rady Trójstronnej Współpracy na rzecz opracowania krajowych środków antykryzysowych;
•
Organizowanie spotkań w sprawie przemysłu i opracowania antykryzysowych działań;
•
Realizacja kompleksowego działania na rzecz ograniczenia szarej strefy w gospodarce, w tym
ograniczenia oszustw podatkowych i wzmocnienie kontroli granic przed przemytem i dumpingiem;
•
Stworzenie jednolitego systemu krajowego popytu i podaży pracy;
•
Tymczasowe ograniczenia na przyciąganie zagranicznych pracowników z krajów spoza UE;
•
Bony przeznaczone na szkolenia dla bezrobotnych i pracowników w ramach programu „Zasoby
ludzkie” i korzystanie ze stypendiów naukowych;
•
Tworzenie programów w celu ułatwienia migracji siły roboczej w kraju;
71
Uruchomienia programów rekompensujących utratę dochodów z powodu przejścia na niepełny
wymiar czasu pracy a jednocześnie prowadzenie szkoleń;
Wspólny pakiet antykryzysowych został przedstawiony premierowi - Bojko Borisow, jak i ministrowi
finansów - Simeon Djankow.
•
Zwiększenie kuponów na posiłki z włączeniem pracowników z sektora budżetowego;
•
Rozprzestrzenianie działania dobrych sektorów, kolektywnych umów pracy;
•
Stopniowe regulacja pracy z dala od miejsca zamieszkania, pracy w domu i w agencji pracy tymczasowej;
•
Składanie wniosków o pomoc z Europejskiego Funduszu, dostosowane do globalizacji;
Reakcja obydwu była bardzo pozytywna. Minister finansów powiedział, że zgadza się na 80 procent propozycji , a co do innych - podejmie decyzję po dokonaniu niezbędnych obliczeń. W praktyce nie została odrzucona
ani jedna z propozycji.
Ogólne propozycje pracodawców i związków zostały przedyskutowane z przedstawicielami państwa
w serii spotkań Krajowej Rady Trójstronnej Współpracy. Większość z nich została uznana przez wszystkie strony. Po dyskusji nad złożonymi propozycjami na dalsze decyzje rządu został sporządzony i podpisany trójstronny protokół na 59 propozycji antykryzysowych które uzyskały konsensus.
W specjalnej pozycji, Przewodniczący CITUB ocenili pozytywnie osiągnięte w ramach Krajowej Rady
Trójstronnej Współpracy, porozumienie między rządem, pracodawcami i związkami zawodowymi w sprawie
środków dotyczących negatywnego wpływu kryzysu gospodarczego w Bułgarii. Środki są kompleksowe
i konkretne. Zostały uznane za ważne społeczne propozycje CITUB-u i Konfederacji Pracy „Podkrepa” . Wśród
nich są:
• Stworzenie mechanizmu wzrostu płacy minimalnej od 1 lipca 2010, która obejmuje zarówno wskaźniki gospodarcze i społeczne parametry;
Niestety, nie udało nam się przekonać przedstawicieli państwa do naszych ważnych propozycji, takich jak:
• Zatrudnianie na minimalną płace na terenie z oficjalną linią ubóstwa oraz na przeciętne wynagrodzenia;
72
•
Zwiększenie zasiłków dla bezrobotnych;
•
Stworzenie wyspecjalizowanych sądów pracy dla szybszego rozwiązywania sporów w pracy;
•
ustalenie poziomu odszkodowania 60% dochodu społecznego zabezpieczenia przed utratą pracy;
•
Ochrona bezrobotnych rodzin spłacających kredyt hipotecznych ich jedynego mieszkania .
•
Optymalizację przydziału między operatorami bonów żywnościowych poprzez zniesienie zasady
kontyngentu. Niezwłoczne zbadanie możliwości zwiększenia liczby i zakresu kuponów;
•
Dokładność starań, aby czasowo ograniczyć wzrost cen regulowanych stan towarów i usług użyteczności publicznej - ceny energii elektrycznej, cieplnej, gazu, wody;
•
Ustanowienie mechanizmu finansowania ubezpieczonych w funduszach emerytalnych dodatkowej
emerytury inwestowane w lokaty w bułgarskich bankach komercyjnych w porozumieniu z Narodowym Bankiem i Komisją Nadzoru Finansowego;
•
Finansowanie kompleksu środków w celu utrzymania zatrudnienia w przedsiębiorstwach z trudnościami w ich działalności;
•
Korzystanie z prawa Ministra Pracy i Polityki Społecznej ma być rozszerzone na oddział Zbiorowej
Umowy Pracy na podstawie uprzedniej zgody w ramach sektorowych rad dla Rady Trójstronnej
Współpracy;
•
Odmowa zwiększenia składek na ubezpieczenie zdrowotne;
•
Osoby, które nie mają ubezpieczenia zdrowotnego z innych powodów płacą składki na ubezpieczenie społeczne od dochodów z kapitału od własności;
•
Wprowadzenie trójstronnego zarządzania Krajowym Funduszem Ubezpieczenia Zdrowotnego;
•
Wspólnie określenia konkretnych działań i etapów reformy systemu ochrony zdrowia w celu zapewnienia gwarancji dostępu do opieki zdrowotnej wysokiej jakości. Do dnia 31 maja 2010 do zaproponowanie dyskusji w koncepcji Krajowej Rady Trójstronnej Współpracy na temat reformy ochrony
zdrowia;
•
Zwiększenie kwot wypłacanych na podstawie ustawy w celu zapewnienia uprawnień pracowniczych w przypadku niewypłacalności pracodawcy, w 2010 r. z 720 leva 1000 leva;
Od początku 2010 roku przejawy kryzysu szybko się pogłębiły. Krytycznie wzrosło zadłużenie w budżecie sektora zamówień publicznych i zwrotu podatku VAT - około 150 mln euro, które miało duży wpływ
na zatrudnienia i wynagrodzenia dla pracowników w dotkniętych kryzysem firmach. Dodatkowo, rząd ogłosił,
że odkrył 150 niezabezpieczonych umów finansowych, na wartość ponad 1 mld euro. Zostały przekazane do
rozpatrzenia prokuraturze. Od początku roku wzrósł do alarmującego poziomu deficytu budżetowego i rezerwy budżetowe osiągnęły dno, ustawowego limitu. Oficjalnie zarejestrowano wzrost bezrobocia - 9,95 procent
na koniec kwietnia- jak również zaległe wynagrodzenia i składki na ubezpieczenia społeczne.
Oczywiste jest to, że w tej sytuacji jest niezwykle pilna potrzeba opracowania nowego krajowego
programu antykryzysowego, omówiona w pełni z pracodawcami i związkowcami.
CITUB i Konfederacja Pracy „Podkrepa” razem z krajowymi przedstawicielami organizacji pracodawców, przyjęli kompleksowy i wystarczająco precyzyjny program walki z kryzysem. Podczas operacji, uczestniczące organizacje wykazały bardzo dużą odpowiedzialnością i silne pragnieniem konsensusu.
Filozofia programu opiera się wyłącznie na działaniach w celu przywrócenia dobrego stanu gospodarki, zatrudnienia i poziomu życia ludności w połączeniu z działaniami skierowanymi do zwiększenia dochodów i przywrócenia dyscypliny finansowej w tym kraju.
Pierwsze trzy rozdziały zawierają program środków w celu zwiększenia dochodów, przywrócenie dyscypliny
finansowej w kraju i zapewnienia dodatkowych środków finansowych dla sektora realnego.
Pozostałe trzy rozdziały zawierają propozycje wspierania dochodów gospodarstw domowych i konsumpcji,
wsparcie na rynku pracy w kierunku maksymalnego utrzymania zatrudnienia i ograniczenie bezrobocia i poprawy systemów zabezpieczenia społecznego. Po raz pierwszy w odniesieniu do każdego środka odnotowano
jego efekt finansowy, zarówno w zakresie dochodów i wydatków.
Ustalenia zostały szeroko przedstawione społeczeństwu bułgarskiemu.
Przeprowadzona została konferencje z wszystkimi przedstawicielami krajowymi pracodawców i organizacjami
związków zawodowych. Była dokładnie rejestrowane przez bułgarskie media.
polski
•
73
•
74
Z okazji rządowej propozycji obniżenia o 10% bieżących wydatków
ministerstw, departamentów i agencji – środek ten nie ma zastosowania do instytucji
społecznych i dochodów.
Dodatkowo, zarówno związki zawodowe i pracodawcy zgadzają się na liczne propozycje rządu w zakresie rozwoju gospodarczego i wzrostu dochodów.
Zaznaczono, że w ciągu najbliższych posiedzeń Krajowej Rady Trójstronnej Współpracy, CITUB będzie
nadal przedstawiać niektóre propozycje, co do których nie osiągnięto porozumienia. Zostaną zaproponowane
ponownie, aby przedyskutować nasze propozycje wprowadzenia niezbędnego minimum, co do minimalnej
wypłaty, kryminalizacji zachowań pracodawców w odniesieniu do fałszywych wypłat wynagrodzeń i świadczeń zdrowotnych oraz ustanowienia mechanizmu wsparcia rządowego dochodów bezrobotnych w obsłudze
kredyty hipotecznego jedynego mieszkania.
Realizacja porozumienia wymaga niezbędnych zmian w ustawie. W związku z tym trwa intensywna praca w bułgarskim parlamencie. Co więcej, okazało się, że zmiany w ustawach wymagają wiele czasu.
W związku z tym, oczekiwanie na rezultaty uzgodnionych działań antykryzysowych będzie stopniowe.
W tym samym czasie monitoruje się propozycje czysto rządowe , co do których nie było porozumienia. Zaczynając od projektu wyjaśnienia kwestii urlopów chorobowych, pierwsze trzy dni w szpitalu mają być
płacone przez pracodawców i pracowników. Pierwszy dzień ma być pokrywany przez pracownika, a pozostałe
dwa dni są opłacone przez pracodawcę odpowiednio 100% na drugi dzień i 60% trzeci dzień, a Państwowy
Instytut Ubezpieczeń przyjmuje koszty leczenia od czwartego a nie jak dotychczas drugiego dnia pobytu
w szpitalu. W końcu osiągnięto porozumienie, że pierwsze trzy dni opłacane są przez pracodawcę w wysokości
70% kosztów, a porozumienie jest ważne do końca 2010 roku.
Oddzielnie, rząd proponuje aby urlopy skumulowane i nie wykorzystane w ciągu roku zostały wykorzystane do końca 2010 roku a ewentualne ostatki urlopu utracone. Udało nam się wywalczyć przedłużenie
terminu do końca 2011 roku.
Planowaną 10 procentową redukcją wydatków na utrzymanie instytucji zwiększono o 20%. W związku z tym
rząd przedłożył parlamentowi projekt aktualizacji budżetu na rok 2010. Pozostaje tylko ryzyko zwiększenia
podatku VAT z obecnego 20% do 22-24%.
Oczywiste jest, że będzie jeszcze wiele dyskusji, sporów, porozumień i nieporozumień. Jednakże zostaje nadal
gotowość do intensywnego i jakościowego dialogu społecznego między rządem, pracodawcami i związkami
zawodowymi. Strony dialogu są świadome, że jest to jeden z głównych czynników szybkiego wyjścia z kryzysu.
„Europejski dialog społeczny – implementacja i rezultaty w wybranych krajach”
Andrzej Radzikowski – Wiceprzewodniczący OPZZ
polski
•
Ustanowienie obowiązku dla firm: po wpłaceniu przez państwo natychmiast pracodawca winien
jest zapłacić opóźnione wynagrodzenia i świadczenia dla pracownika, zgodnie z wymogami Konfederacji Pracy i Kolektywnej Umowy Pracy ;
Definicja dialogu społecznego
• Międzynarodowa Organizacja Pracy – International Labour Office
• Dialog społeczny to wszystkie formy negocjacji, konsultacji bądź po prostu wymiany informacji
między reprezentantami rządu, pracodawców i pracobiorców, dotyczące zagadnień polityki
gospodarczej i społecznej
• Intensywność dialogu: wymiana informacji, konsultacje, negocjacje
• Część polityków w Unii Europejskiej oraz poszczególnych państwach członkowskich próbuje
rozszerzyć definicję na organizacje pozarządowe
• W mojej ocenie jest to próba osłabienia partnerów związkowych dialogu społecznego
Schemat dialogu społecznego
Uczestnicy
Procesy
Szczebel narodowy
Rząd – organizacje
Zharmonizowane działanie trójpracodawców – organi- stronne:
zacje pracobiorców
• zinstytucjonalizowane
• incydentalne
Szczebel branżowy/
regionalny
Organizacje pracodawców – organizacje
pracobiorców – rząd
(opcjonalnie w przypadku sektora publicznego)
Negocjacje zbiorowe
Szczebel przedsiębiorstwa /lokalny
Organizacje pracobiorców – organizacje
pracodawców
Negocjacje zbiorowe
Rezultaty
Umowy formalne
Pakty społeczne
Układy zbiorowe
o charakterze branżowym
Zakładowe/lokalne
układy pracy
Europejski dialog społeczny
• Europejski dialog społeczny sięga 1970 roku, kiedy utworzono Stały Komitet ds. Zatrudnienia
• W 1974 roku wprowadzono zasadę udziału partnerów społecznych w procesie podejmowania
decyzji dotyczących polityki gospodarczej
• Sam termin (dialog społeczny) został użyty w 1985 roku – w odniesieniu do praktyki współpracy
trójstronnej między przedstawicielami pracodawców, pracobiorców i władz wspólnotowych
• Jak widać dialog europejski jest dużo młodszy od tradycji dialogu w poszczególnych państwach
• W 1991 roku europejscy partnerzy społeczni (UNICE, CEEP – po stronie pracodawców i ETUC
– ze strony związków zawodowych) podpisali porozumienie wyrażające wolę rozwijania
ponadkrajowego i ponad-sektorowego dialogu społecznego
• Trzy podstawowe funkcje:
• konsultacje,
• negocjacje,
• zharmonizowane działania trójstronne.
• Obowiązkowe konsultowanie się instytucji europejskich z partnerami społecznymi przy
podejmowaniu decyzji dotyczących spraw społecznych.
• Wprowadzono możliwość negocjacji między partnerami społecznymi, które pomagałyby
wypracować europejskie umowy ramowe
75
•
•
•
Dialog dwustronny
• Formy dialogu dwustronnego – autonomicznego:
• Dialog sektorowy – restrukturyzacja przemysłu, wprowadzanie nowych technologii, zmiana profili
zawodowych, zmiana polityk wspólnotowych lub liberalizacja i bardziej wolna konkurencja;
• Dialog w ramach określonego zawodu – to kwestia partnera społecznego tej samej strony
w różnych sektorach.
Zharmonizowane działania trójstronne – obszary
Problemy makroekonomiczne
Włączenie partnerów społecznych w dyskusje wokół polityki
ekonomicznej, monetarnej, budżetowej i podatkowej – od
1999 roku
Problemy zatrudnienia
Debaty poświęcone problematyce zatrudnienia towarzyszą
dialogowi wokół kwestii makroekonomicznych
Problemy zabezpieczenia socjalnego
W 2002 roku uległa wzmocnieniu współpraca partnerów społecznych z Komitetem Spraw Społecznych (przede wszystkim
w kwestiach narodowych planów działania na rzecz integracji
społecznej)
76
Problemy dotyczące edukacji i kształcenia zawodowego
W 2002 roku ustalono nowy mechanizm dialogu między
zainteresowanymi ministrami Komisją i partnerami społecznymi w obszarze kształcenia ustawicznego, badań i rozwoju
kwalifikacji
•
•
•
•
Europejskie instytucje dialogu społecznego:
• Jedną z najważniejszych jest “Trójstronny Szczyt Społeczny ds. Wzrostu i Zatrudnienia” – powołany
w marcu 2003 roku;
• W pracach oprócz partnerów społecznych i przedstawicieli Komisji Europejskiej udział biorą
przedstawiciele rządów narodowych;
• ponadto ponad 30 sektorowych instytucji dialogu dwustronnego pokrywającego ok. 50%
wszystkich branż europejskiej gospodarki
Układy / porozumienia ramowe
• Traktat z Maastricht otworzył partnerom społecznym możliwość zawierania układów lub
porozumień ramowych na poziomie wspólnotowym;
• Układy wdrażane są na podstawie dyrektyw Unii Europejskiej;
• Porozumienia wdrażane są zgodnie z procedurami i praktyką krajów partnerów społecznych
w każdym z poszczególnych państw członkowskich;
Przykłady skutecznego dialogu to :
• umowa o urlopach rodzicielskich – czerwiec 1996
• umowa o pracy w niepełnym wymiarze godzin – grudzień 1997
• umowa o pracy na czas określony – czerwiec 1999
• Porozumienie o telepracy – lipiec 2002
• Porozumienie dotyczące stresu w miejscu pracy – październik 2004
• Porozumienie dotyczące nękania i przemocy w miejscu pracy – kwiecień 2007
•
•
•
•
Podstawowe cele dialogu społecznego
Wielu analityków wyróżnia dwa główne cele:
• Wykorzystanie w celu dostosowania gospodarki do wyzwań związanych z integracją europejską
i globalizacją gospodarki
• Zwiększenie akceptacji społecznej dla działań administracyjnych, zwłaszcza w odniesieniu do
poważnych reform społeczno-gospodarczych
Warto też zwrócić uwagę na cel jakim jest wpływ związków zawodowych na poprawę warunków
pracy pracowników, bez względu na to czy są wdrażane reformy, czy nie.
Europejskie instytucje dialogu społecznego
W literaturze można spotkać dwie koncepcje teoretyczne dotyczące oceny europejskich instytucji
dialogu społecznego.
• Pierwsza – służą one do zwiększenia konkurencyjności systemowej między różnymi narodowymi
stosunkami przemysłowymi, poprzez
• pryzmat atrakcyjności inwestycyjnej w państwach członkowskich;
• pozostawianie coraz szerszego zakresu spraw do rozstrzygnięć rządom narodowym;
• Konsekwencją może być obniżanie standardów praw pracowniczych i zwiększanie elastyczności
rynku pracy.
Druga (odmienna) – przyczyniają się do koordynacji systemów narodowych stosunków
przemysłowych, poprzez
wzmacnianie wspólnych europejskich standardów;
Stopniowa konwergencja modeli narodowych w procesie naśladownictwa najlepszych praktyk
i wymiany informacji;
Rezultatem podwyższanie standardów pracowniczych i harmonizowanie przepisów dotyczących
rynku pracy
Niestety – wydaję się, że ta pierwsza tendencja staje się dominująca w dzisiejszej Europie.
polski
Usankcjonowanie w Protokóle z Manstricht – załącznik do Traktatu UE
W 1992 roku partnerzy społeczni utworzyli Komisję Dialogu Społecznego
Dalsze wzmocnienie dialogu społecznego zapisano w Traktacie Amsterdamskim (Art 118a) “Komisja
ma za zadanie wspieranie konsultacji pomiędzy pracodawcami a pracownikami na szczeblu
Wspólnoty oraz podejmowanie wszelkich stosownych środków dla ułatwienia ich dialogu poprzez
zapewnienie zrównoważonego wsparcia dla stron”
W Polsce wdrożono w pełni tylko porozumienie o telepracy.
Na podstawie porozumienia o stresie udało się wprowadzić do Kodeksu Pracy pojęcie mobbingu.
Porozumienie dotyczące nękania dalej jest na etapie rozmów dwustronnych, bez konkretnych
ustaleń.
Oczywiście dyrektywy są wdrażane bo to jest obowiązkowe. Niestety część z nich jest bardzo ogólna
i sposób ich implementacji w poszczególnych państwach członkowskich jest często dość różny.
Rozwój mechanizmów dialogu społecznego
Doświadczenia wielu krajów Unii Europejskiej pokazały, że partnerzy wnoszą istotny wkład w wiele
ważnych dziedzin życia społecznego:
• rozwój i uspołecznienie polityk publicznych (w tym ich zdemokratyzowanie),
• tworzenie i zachowanie dynamicznej stabilności życia publicznego (w tym ekonomicznego),
• budowa poczucia współ-uczesnictwa obywateli w ważnych zmianach społecznych,
• większa przewidywalność życia społecznego
•
•
•
W latach 80 i 90 intensywnie rozwijały sie pakty społeczne (Irlandia, Hiszpania),
Układy zbiorowe,
Europejskie rady zakładowe.
Uwarunkowania europejskiego dialogu społecznego
• Mechanizmy europejskiego dialogu umożliwiają zainicjowanie procesu legislacyjnego
prowadzącego do decyzji, jednak regulacje unijne są ograniczone do niewielkiego zakresu spraw
społecznych;
• Podejmowanie decyzji dotyczących stosunków pracy i stosunków przemysłowych odbywa się na
zasadach jednomyślności;
• Traktat ogranicza możliwości wprowadzania regulacji w sprawach społecznych;
• W praktyce prawo europejskie określa jedynie cele i ramy przepisów.
77
Wnioski
• Konieczność implementowania do poszczególnych krajów członkowskich – szczególnie “nowych”
mechanizmów i dobrych praktyk europejskiego modelu dialogu społecznego
78
Zaplecze eksperckie – Polskie próby
• W Polsce partnerzy społeczni dysponują zapleczem eksperckim w ramach własnych struktur
organizacyjnych;
• Są one (ze względów finansowych) niedostatecznie rozbudowane;
• W Polsce z budżetu państwa finansowane są partie polityczne, a środki przeznaczane dla związków
zawodowych są symboliczne (OPZZ – ok. 400 tys. zł);
• W Polsce dotychczas nie powstał wykrystalizowany i efektywny system ekspercki dla uczestników
dialogu społecznego;
• Postulat OPZZ o utworzeniu, w oparciu o środki Europejskiego Funduszu Społecznego, niezależnego
zaplecza eksperckiego, jak na razie nie zostały zrealizowane;
• Charakter praktyki polskiego dialogu społecznego ma charakter głównie konsultacyjny – partnerzy
dzielą się wiedzą pomiędzy sobą i stroną rządową;
• Mało jest elementów formalnych porozumień;
• Niedostatek środków finansowych – szczególnie po stronie związkowej – powoduje konieczność
łączenia funkcji eksperta z funkcją związkową;
• Duża część czynników, które utrudniają budowanie systemu eksperckiego, leży poza organizacjami;
• W Polsce ekspert często postrzegany jest jako aktywista jakiejś partii politycznej lub rzecznik
określonej grupy interesów;
• W praktyce wiele opinii i analiz tak zwanych “niezależnych ekspertów” nie potwierdza się;
• W Polsce nie ukształtował się model debaty publicznej na satysfakcjonującym poziomie
merytorycznym;
• Brak jest wystarczającego zaplecza naukowo-badawczego w tym zakresie;
• Odnotować jednak należy pewien postęp, w tym coraz bardziej zorganizowaną dyskusję
o konieczności utworzenia zinstytucjonalizowanego zaplecza eksperckiego w Polsce;
• Jest w tej sprawie coraz większa zgoda i determinacja partnerów społecznych;
• Prowadzone są wstępne badania dotyczące diagnozy oczekiwań i poszukiwania modelowych
rozwiązań.
System wsparcia eksperckiego – Dania
• Partnerzy społeczni nie korzystają z bezpośrednich dotacji z budżetu państwa.
• Składki członkowskie są zwolnione z opodatkowania.
• Duży stopień uzwiązkowienia powoduje, że wpływy ze składek są duże.
• Partnerzy społeczni są włączani do prac wielu instytucji publicznych zarządzających istotnymi
elementami państwa:
są członkami rad nadzorczych funduszy emerytalnych,
są członkami rad nadzorczych funduszy ubezpieczeń od bezrobocia oraz uczestniczą w zbieraniu
składek i wypłacie świadczeń,
uczestniczą w instytucjach wypracowujących zasady obowiązujące w systemie pomocy
bezrobotnym oraz biorą udział w pracach instytucji nadzorujących funkcjonowanie administracji
publicznej pomagającej bezrobotnym,
praktycznie zarządzają funduszami szkoleniowymi tworzonymi głównie ze środków budżetu
państwa i EFS,
Uczestniczą w zarządzaniu systemem państwowej opieki społecznej.
•
•
•
•
– Partnerzy społeczni:
Duńska Konfederacja Związków Zawodowych (LO) – najliczniejsza,
Konfederacja Pracowników Otrzymujących Stałą Pensję i Służby Cywilnej (FTF),
Duńska Konfederacja Profesjonalnych Stowarzyszeń (AC),
Duńska Konfederacja Pracodawców (DA).
Negocjacje zbiorowe
W wielu państwach UE większość spraw istotnych dla pracowników regulowanych jest w układach
zbiorowych. Do niedawna dominującą formą były układy centralne lub branżowe. Od lat siedemdziesiątych
ubiegłego wieku obserwujemy tendencję do decentralizacji negocjacji zbiorowych. Początkowo dotyczyła
ona zagadnienia czasu pracy, stopniowo rozciąga się na zagadnienia czasu pracy, a często i warunków pracy.
Spadek znaczenia układów zbiorowych szczebla krajowego i branżowego powoduje zmniejszenie roli
powiązanego z nimi dialogu społecznego. Rośnie znaczenie dialogu na szczeblu zakładowym. Niesie to wiele
zagrożeń:
• “rozmycie” jednolitych standardów płac i warunków pracy,
• naruszenie wypracowanych przez lata standardów ponad minima gwarantowane prawem,
• pogłębienie zróżnicowania wynagrodzeń,
• zwiększenie elastyczności stosunków pracy na poziomie mikro.
Negocjacje zbiorowe – Dania
• W Danii układy zbiorowe pracy są instytucją autonomiczną, nieuregulowaną prawem,
• Decydujące znaczenie mają normy zwyczajowe,
• Układy są wiążące jedynie dla ich stron,
• Układ może zawrzeć każdy pracodawca z reprezentacją interesów pracowniczych,
• Nie jest jednoznacznie określona granica pomiędzy indywidualnymi porozumieniami pracodawców
z grupą pracowników, a związkiem zawodowym,
• Na najniższym – lokalnym poziomie negocjacji uzupełnia się i dopasowuje do kontekstu lokalnego
postanowienia układów branżowych,
• Negocjacje na poziomie zakładowym odbywają się głównie gdy dane przedsiębiorstwo nie jest
zrzeszone w organizacji pracodawców,
• Część układów branżowych pozostawia niektóre sprawy do negocjacji na poziomie zakładowym.
Negocjacje zbiorowe – Francja
• Wiele istotnych kwestii regulowanych jest prawem krajowym,
• Duże znaczenie zbiorowych układów pracy – zarówno na szczeblu krajowym, branżowym/
regionalnym jak i zakładu pracy,
• Do negocjacji zostały włączone rady pracowników,
• Istnieje prawny obowiązek podjęcia negocjacji na poziomie branży(co najmniej raz na pięć lat),
• Prawo negocjacji mają tylko reprezentatywne związki zawodowe (w przypadku związków
zawodowych w zakładzie pracy możliwe jest negocjowanie z przedstawicielstwem załogi)
• Na szczeblu zakładowym jest podwójna reprezentacja pracowników: związkowa i wybierana przez
załogę,
polski
Zaplecze eksperckie
• Rozwój i efekty dialogu społecznego nie były możliwe bez merytorycznego przygotowania
partnerów do wypełniania swojej roli;
• Niezbędne są więc rozwiązania tworzące i powiększające potencjał ekspercki;
• “budowanie” wiedzy eksperckiej specyficznej dla uczestników dialogu społecznego;
• Finansowanie zaplecza eksperckiego.
System wsparcia eksperckiego – Francja
• Główną rolę pełni Rada Ekonomiczna i Społeczna Francji – finansowana ze środków publicznych
zatwierdzanych przez parlament – posiada autonomię. Rada prowadzi wiele przedsięwzięć
badawczych na wniosek rządu lub z własnej inicjatywy
• Instytut Badań Ekonomicznych i Społecznych (IRES) – utworzony przez partnerów społecznych –
utrzymuje się z subwencji publicznych oraz honorariów za zamówione badania
System wsparcia przez przedsiębiorstwa i instytucje publiczne:
• Przedsiębiorcy udzielają kredytu godzin na załatwianie spraw związkowych (od10 godz. miesięcznie
w małych zakładach do 20 w dużych),
• Dostęp do subwencji - szkolenie ławników desygnowanych przez związki zawodowe do sądów
pracy oraz szkolenie ekonomiczne i społeczne pracowników wybranych na funkcje związkowe,
• Istotnym wsparciem finansowym partnerów społecznych są środki finansowe, które otrzymują za
zbieranie funduszy na szkolenia zawodowe (1,5 % zebranych środków – ok 40 mln euro rocznie).
Partnerzy dialogu społecznego – związki zawodowe:
– Powszechna Konfederacja Pracy (CGT),
– Powszechna Konfederacja Pracy – Siła Robotnicza (CGT-FO),
– Francuska Konfederacja Pracowników Chrześcijańskich (CFTC),
– Francuska Konfederacja Kadr Kierowniczych (CFE-CGC).
Partnerzy dialogu społecznego – pracodawcy:
– Krajowa Rada Pracodawców Francuskich (CNPF),która aktualnie nazywa się Ruch
Przedsiębiorców Francji (MEDEF)
– Powszechna Konfederacja Małych i Średnich Przedsiębiorstw (CGPME),
– Unia Pracodawców Rzemiosł (UPA)
79
•
•
Negocjacje zbiorowe – Polska
• W praktyce nie ma układów krajowych i branżowych,
• W ubiegłym roku podjęto próbę wynegocjowania w dialogu dwustronnym “Paktu
antykryzysowego”. Jego rezultaty, ze względu na brak kompleksowego wdrożenia przez rząd,
okazały się niewielkie,
• Coraz mniej układów pracy ponadzakładowych i zakładowych,
• Pracodawcy odchodzą od układów na rzecz różnego rodzaju porozumień, które są prostsze do
wynegocjowania i wypowiedzenia.
Efekty kryzysu gospodarczego w Rumunii
Stefan Gogosanu – CARTEL ALFA
Efekty kryzysu ekonomicznego zaczęły być odczuwalne w Rumunii już na początku października 2008 roku.
Sektory najbardziej dotknięte kryzysem to te, które stanowią fundament rumuńskiego przemysłu:
polski
Reprezentację pracowniczą stanowią delegaci wybrani przez całą załogę do komitetu
przedsiębiorstwa oraz do komitetu higieny, bezpieczeństwa i warunków pracy,
W praktyce związki zawodowe mają istotny wpływ na wybór przedstawicieli załogi. W pierwszej
turze głosowania, tylko związki zawodowe mogą zgłaszać kandydatów. Drugą turę przeprowadza
się jeżeli kandydaci związkowi nie uzyskają 50 % poparcia załogi,
-przemysł budowy maszyn
-przemysł budowlany
-producenci dóbr trwałych
-przemysł tekstylny i skórzany
Pomimo iż w 2008 roku zanotowano 8% wzrost ekonomiczny, to był on w dużym stopniu spowodowany
bezpośrednimi inwestycjami zagranicznymi oraz wpływem pieniędzy podatników zarabiających w Europie Zachodniej (ponad 6 miliardów euro rocznie). Zmniejszenie się tych dwóch czynników doprowadziło w 2009 roku
do załamania gospodarki (spadek gospodarczy o 7,9%).
Partnerzy społeczni, związki zawodowe oraz pracodawcy natychmiast zaproponowali rządowi plan
przedsięwzięć mających na celu zmniejszenie efektów kryzysu ekonomicznego.
80
Główne z nich to:
*Okresowe wprowadzenie bezrobocia technicznego jako środka antykryzysowego.
*Wzrost dofinansowań do szkoleń zawodowych w celu przekwalifikowania pracowników po utracie
miejsc pracy.
*Podjęcie konkretnych działań w celu zwalczania przestępstw podatkowych oraz pracy na czarno.
*Zwolnienie z podatku dochodów przeznaczonych na inwestycje.
*Inwestowanie w programy w niektórych sektorach gospodarczych, mające na celu zwiększenie ich działalności oraz tworzenie nowych miejsc pracy w sektorze transportowym, w służbie zdrowia, w sektorze
ochrony środowiska (pierwszy dom, ocieplanie starych budynków, program wymiany starych urządzeń
na nowe).
*Kompensowanie podatków VAT, także z innymi podatkami należnymi państwu, w celu zwiększenia płynności rozliczeń.
*Zwiększenie stopnia wykorzystywania środków unijnych.
*Spłata długów rządu (faktury, zaległe subwencje) firmom usługowym.
Niestety tylko niewielki procent projektów antykryzysowych zaproponowanych przez związki zawodowe
i pracodawców został wdrożony przez rząd.
Brak koherencji i konsekwencji w podejmowanych przedsięwzięciach antykryzysowych, oraz niekompetencja ze strony rządu w tworzeniu aktów normatywnych i konstytucyjnych spowodowały unieważnienie wielu
projektów przez Trybunał Konstytucyjny.
To przyczyniło się do nieustającej degradacji gospodarki.
W 2009 roku w Rumunii na kryzys ekonomiczny nałożył się także kryzys polityczny, co było konsekwencją
upadku rządu po złożeniu przez opozycję wniosku o wotum nieufności.
Po wyborach prezydenckich, które miały miejsce w listopadzie 2009 roku, prezydent mianował tę samą
osobę na premiera, która stworzyła rząd o zbliżonym składzie.
Z ekonomicznego punktu widzenia sytuacja rumuńskiej gospodarki nie poprawiła się, przychody do budżetu zmniejszyły się dramatycznie. Deficyt budżetowy wzrósł do ponad 8%. W takiej sytuacji rumuński rząd
zmuszony został do zwrócenia się o pomoc do Międzynarodowego Funduszu Walutowego oraz do Komisji Europejskiej.
81
Program rządu spotkał się z silną krytyką związków zawodowych, pracodawców, opozycji i społeczeństwa.
W rzeczywistości propozycja rządu nie rozwiązuje problemów deficytu budżetowego w dłuższej perspektywie czasu.
Drastyczne zmniejszenie dochodów pracowników, emerytów i bezrobotnych doprowadzi do obniżenia
popytu, a tym samym do zredukowania działalności wielu firm, co w rezultacie spowoduje wzrost bezrobocia
oraz może doprowadzić wiele osób do skrajnego ubóstwa.
82
Współczynnik bezrobocia w miesiącu kwietniu 2010 roku wyniósł 8,07%.
Z uwagi na niski poziom zarobków i świadczeń emerytalnych (średnia pensja wynosi 178 euro, minimalna
emerytura – 87 euro), Rumunia nie może pozwolić sobie na obniżenie dochodów we wszystkich grupach płacowych.
W odpowiedzi na program rządu związki zawodowe przedstawiły swoją propozycję stabilizacji budżetu,
która chroniłaby osoby o najniższych dochodach.
Oto główne punkty programu związków zawodowych:
-
-
-
-
-
obniżenie wydatków instytucji publicznych o 1% PKB, kwota ta jest jednak znacznie mniejsza od
propozycji rządowej zmniejszenia emerytur o 15%.
zmniejszenie łącznej sumy wydatków na płace w sferze budżetowej – a nie jak proponuje rząd
– indywidualnie każdemu pracownikowi, oraz restrukturyzacja sektora publicznego w czasie
kolejnych 6 miesięcy, po wcześniejszym przeprowadzeniu dokładnych analiz każdej instytucji
z osobna z kompetentnymi pracownikami tych instytucji.
wprowadzenie kilkustopniowej skali podatkowej w miejsce jednostopniowej, co optymalnie
rozłoży ciężar kryzysu na poszczególne grupy płacowe.
obcięcie premii do końca roku przeznaczonych dla polityków (około 1,3 miliarda Lei)
wyłączenie z programu rządowego propozycji opodatkowania bonów żywnościowych, gdyż
jest to forma socjalnej pomocy dla osób o niskich dochodach.
Rząd odrzucił propozycje związków zawodowych, co doprowadziło do powstania wielu protestów i manifestacji na szeroką skalę, zorganizowanych przez 5 głównych konfederacji związków zawodowych.
19 maja 2010 roku związki zawodowe zorganizowały miting przed siedzibą rządu, w którym wzięło
udział 60 tysięcy związkowców. 31 maja 2010 r. główne sektory budżetowe (szkolnictwo, służba zdrowia, administracja publiczna, transport, usługi) przystąpiły do strajku generalnego, który solidarnie poparły również
pozostałe sektory budżetowe.
Partnerzy społeczni i ich rola w wdrażaniu elastycznych rozwiązań w stosunkach pracy.
Polski model dialogu.
Andrzej Szuperski
Polski system prawa pracy wynika z przyjętego modelu kontynentalnego , w którym ustawa zasadnicza
– konstytucja jest źródłem wszelkich praw i obowiązków obywatelskich. Każde prawo ustanowione przez parlament (w Polsce Sejm) ma umocowanie w odpowiednim zapisie konstytucyjnym.
Używając języka potocznego powiedzieć możemy, że konstytucja jest „matką” wszelkich ustaw parlamentu.
W hierarchii źródeł prawa ustawy Sejmu zajmują pozycję naczelną i nie ma prawa wyższego nad ustawą,
sama Konstytucja Rzeczpospolitej Polskiej również jest ustawą.
Niższą pozycję zajmują akty prawne wykonawcze czyli rozporządzenia Rady Ministrów, Premiera i ministrów oraz zarządzenia Ministrów.
Specyfika prawa pracy polega na tym, że partnerzy dialogu społecznego, tzn. pracodawcy i związki zawodowe maja konstytucyjne prawo tworzenia zakładowych źródeł prawa pracy jakimi są: regulaminy obowiązujące w zakładzie pracy, a przede wszystkim układy zbiorowe pracy oraz Porozumienia.
Na szczególną uwagę zasługują jako najbardziej elastyczne układy zbiorowe oraz Porozumienia zwane
„pakietami socjalnymi”.
Podstawę prawną „pakietu socjalnego” mogą stanowić postanowienia ustaw ale nie jest to konieczne. Elastyczna
forma i treść „pakietu socjalnego” jest szczególnie często stosowana
w czasie kryzysów i załamań ekonomicznych poszczególnych przedsiębiorców i w szerszej krajowej skali.
W ostatnim czasie w Polsce „pakiety socjalne” są coraz częściej zawierane wobec kryzysu ekonomicznego o skali globalnej, który również dotyczy gospodarki Polski.
W sytuacji gdy pomiędzy przedsiębiorcami następuje transfer całych zakładów przemysłowych bądź ich części
wraz z pracownikami, związki zawodowe starają się uzyskać dla osób przekazywanych jak najlepsze warunki pracy i wynagrodzenia u nowego pracodawcy. Znacznie trudniej negocjować związkom zawodowym „pakiet socjalny” z pracodawcą , który likwiduje zakład i grupowo zwalnia pracowników. Przeważnie znajduje się on w sytuacji
zagrożenia i zapaści ekonomicznej a często działa pod presją grożącej upadłości i bankructwa.
Aktualnie polskie sądy uznają „pakiety socjalne” jako podstawę do dochodzenia roszczeń i praw pracowniczych. Warto w tym miejscu przytoczyć szczególnie wymowne zapisy art.26 i art.59 Konstytucji Rzeczypospolitej Polskiej.
„Społeczna gospodarka rynkowa oparta na wolności działalności gospodarczej, własności prywatnej oraz solidarności , dialogu i współpracy partnerów społecznych stanowi podstawę ustroju gospodarczego Rzeczypospolitej Polskiej”.
„Związki zawodowe oraz pracodawcy i ich organizacje mają prawo do rokowań, w szczególności w celu rozwiązywania sporów zbiorowych, oraz do zawierania układów zbiorowych pracy innych porozumień”.
polski
Zawarto porozumienie Stand-by z MFW. Porozumienie to wspierane jest również finansowo przez Komisję Europejską.
W związku z ciągle pogarszającą się sytuacją gospodarczą w Rumunii, również w roku 2010 MFW uwarunkował przydzielenie pozostałych transzy pieniężnych z porozumienia Stand-by obniżeniem deficytu budżetowego do 6,5%. Aby spełnić ten warunek rumuński rząd opracował specjalny program oszczędnościowy. Propozycje rządu zawarte w programie uderzały w społeczeństwo rumuńskie.
Główne z nich to:
-
obniżenie pensji o 25% pracowników zatrudnionych w sektorze budżetowym (dot. 1,3 miliona
pracowników)
-
obniżenie emerytur o 15% (dot. 5,6 miliona osób)
-
obniżenie zasiłków dla bezrobotnych o 15% (dot. około 0,8 miliona osób)
-
obniżenie wszystkich świadczeń socjalnych o 15% (istnieje 200 rodzajów świadczeń socjalnych,
z których korzysta około 7 milionów osób)
-
opodatkowanie bonów żywnościowych i towarowych
83
Ustawa Antykryzysowa w ocenie pracodawców
polski
Grażyna Spytek-Bandurska
Wicedyrektor Departamentu Dialogu Społecznego i Stosunków Pracy
Polska Konfederacja Pracodawców Prywatnych Lewiatan
Zagadnienia zawarte w prezentacji
I.
Historia tworzenia ustawy antykryzysowej
II.
Istota rozwiązań prawnych wynikających z ustawy antykryzysowej
III.
Bariery w stosowaniu ustawy antykryzysowej i oczekiwania pracodawców
HISTORIA POWSTAWANIA USTAWY
DZIAŁANIA W TRÓJSTRONNEJ KOMISJI DO SPRAW SPOŁECZNO-GOSPODARCZYCH
rozpoczęcie prac - jesień 2008 r.
Spotkania autonomiczne partnerów społecznych: związków zawodowych i organizacji pracodawców dotyczące przyjęcia wspólnych rozwiązań antykryzysowych.
Obszary do negocjacji:
Zespół prawa pracy i układów zbiorowych pracy Komisji Trójstronnej:
Główne postulaty pracodawców:
84
- Wprowadzenie 12 miesięcznego okresu rozliczeniowego
- Konta czasu pracy jako nowa forma organizacji pracy
- Bezrobocie techniczne (alternatywne rozwiązania dla zwolnień grupowych)
- Racjonalizacja rozwiązań dotyczących doby pracowniczej w kontekście rozliczania czasu pracy
- Wprowadzenie ruchomego czasu pracy
Główne postulaty związków zawodowych:
- ograniczenie stosowania umów na czas określony
- pakiety socjalne jako źródło prawa pracy
- usprawnienie zakładowego funduszu szkoleniowego
- ułatwienie godzenia obowiązków zawodowych z rodzinnymi
- likwidacja wskaźnika wzrostu wynagrodzeń
Udział strony rządowej w prowadzonych rozmowach partnerów społecznych - Rząd od początku zadeklarował
poszanowanie dla autonomicznych rozwiązań, które zostaną wypracowane przez partnerów społecznych.
Propozycja przedstawienia nowych przepisów dotyczących czasu pracy – kompleksowa nowelizacja działu VI.
W dniu 13 marca 2009 r. Trójstronna Komisja do Spraw Społeczno-Gospodarczych przyjęła Pakiet Działań
Antykryzysowych, podpisany przez przedstawicieli związków zawodowych oraz pracodawców.
1. Obszar wynagrodzeń i świadczeń socjalnych
2. Obszar rynku pracy i stosunków pracy
3. Obszar polityki gospodarczej
Pakiet podpisany przez: Forum Związków Zawodowych, NZSS Solidarność, Ogólnopolskie Porozumienie Związków
Zawodowych, Konfederacja Pracodawców Polskich, Polska Konfederacja Pracodawców Prywatnych Lewiatan,
Związek Rzemiosła Polskiego, Związek Pracodawców Business Centre Club
Uchwalenie ustawy antykryzysowej
85
Ustawa o łagodzeniu skutków kryzysu ekonomicznego dla pracowników i przedsiębiorców
z dnia 1 lipca 2009 r. ; przejściowy charakter ustawy, która ma obowiązywać do 31 grudnia 2011 r.
Rozwiązania ustawowe dzielą się na dwie grupy:
II. Z drugiej grupy rozwiązań mogą korzystać wyłącznie przedsiębiorcy znajdujący się w przejściowych trudnościach finansowych i spełniający określone w ustawie warunki – art. 3 ustawy – obszar subsydiowania zatrudnienia.
Taka kolizja ma miejsce, na przykład, gdy pracodawca obniży wymiar czasu pracy pracownikowi, a następnie
pracodawca utworzy fundusz szkoleniowy i skieruje danego pracownika na szkolenie lub studia podyplomowe.
OCZEKIWANIA PRACODAWCÓW
PRAWO PRACY
Niektóre szczegółowe zapisy ustawy utrudniają wspieranie firm znajdujących się w trudnej sytuacji.
Dlatego pracodawcy postulują dokonanie zmian, które ułatwiłyby dostęp przedsiębiorcom do mechanizmów łagodzenia skutków kryzysu ekonomicznego.
ROZWIĄZANIA Z ZAKRESU PRAWA PRACY:
BARIERY UTRUDNIAJĄCE STOSOWANIE USTAWY PRZEZ PRACODAWCÓW:
Możliwość przedłużenia okresu rozliczeniowego do 12 miesięcy,
1) Zbyt wysoki wymóg (25%) spadku obrotów gospodarczych dla firm ubiegających się o subsydiowanie
zatrudnienia.
2) Zbyt niska wysokość świadczeń dla pracowników zniechęcająca pracodawców do wszczynania procedury
ubiegania się o pomoc publiczną w sytuacji przestoju ekonomicznego lub obniżenia wymiaru czasu pracy.
Ustalenie indywidualnego czasu pracy pracownika na zasadach ruchomego czasu pracy,
Ograniczenia w zatrudnianiu pracownika na podstawie umów o pracę na czas określony (przejście z systemu
liczby zawieranych umów na długość ich trwania).
Subsydiowanie zatrudnienia
Zasady wsparcia finansowego dla pracodawców i pracowników
Wprowadzenie nowych świadczeń finansowanych ze środków Funduszu Gwarantowanych Świadczeń Pracowniczych, tj.:
86
W przypadku kolizji należnych pracownikowi świadczeń kompensujących część utraty zarobków, pracownikowi przysługuje tylko jedno, wyższe świadczenie. A w przypadku jednakowej wysokości tych świadczeń –
jedno świadczenie przyznane wcześniej.
– na częściowe zaspokojenie wynagrodzeń pracowniczych na czas przestoju ekonomicznego, łącznie na
okres 6 miesięcy do wysokości 100% zasiłku dla bezrobotnych;
– na częściowe zrekompensowanie obniżenia wymiaru czasu pracy, za okres nieprzekraczający 6 miesięcy,
do wysokości 70% zasiłku dla bezrobotnych.
GWARANCJA ZATRUDNIENIA
Warunkiem otrzymania dopłat jest zobowiązanie się ze strony pracodawcy, że nie zwolni nikogo w okresie
pobierania świadczeń i po jego zakończeniu przez czas odpowiadający okresowi, gdy pracownicy firmy je
otrzymywali - nie dłużej jednak niż przez 6 miesięcy.
Zatem łączny okres gwarantowanego zatrudnienia wynosi maksymalnie 12 miesięcy.
W przeciwnym razie przedsiębiorca będzie musiał zwrócić pieniądze.
INWESTOWANIE W KAPITAŁ LUDZKI
Przedmiotowa ustawa określa również zasady wsparcia ze środków Funduszu Pracy przedsiębiorców znajdujących się w przejściowych trudnościach finansowych w zakresie inwestowania w podwyższenie kwalifikacji
zatrudnionych pracowników.
Wymienione wsparcie przeznaczone jest dla przedsiębiorców posiadających fundusz szkoleniowy.
Pracownicy, którzy zdecydują się na podwyższanie kwalifikacji w formie szkolenia lub studiów podyplomowych mogą otrzymać stypendium ze środków Funduszu Pracy w wysokości 100% zasiłku dla osób bezrobotnych.
Starosta może na zasadach określonych w umowie dofinansować pracodawcy z Funduszu Pracy 80% kosztów szkoleń lub studiów podyplomowych, dla każdego pracownika, nie więcej jednak niż 300% przeciętnego
wynagrodzenia.
polski
I. Do pierwszej grupy trzeba zaliczyć te, które są adresowane do przedsiębiorcy, bez względu na jego sytuację
finansową – obszar prawa pracy.
KOLIZJA ŚWIADCZEŃ PRACOWNIKA
3) Skomplikowanie procedury (nadmierna biurokracja i przewlekłość postępowania), np.:
- dostarczenie programu naprawczego mającego uprawdopodobnić poprawę kondycji finansowej przedsiębiorcy w sytuacji otrzymania wsparcia, który musi być profesjonalnym dokumentem zawierającym także
analizy jego wykonalności, jest zbyt rygorystycznym wymogiem;
- niemożność stosowania urlopu postojowego bez zgody pracownika (wystarczające powinno być zawarcie
porozumienia pracodawcy z przedstawicielami pracowników);
- trudności ze spełnieniem warunku niezalegania w regulowaniu zobowiązań podatkowych, składek na ubezpieczenia społeczne i ubezpieczenie zdrowotne oraz fundusze celowe – brak ułatwień w zawieraniu porozumień w sprawie spłaty zadłużenia, rozłożenia na raty lub skorzystania z odroczenia terminu płatności;
- ograniczenie uniemożliwiające skorzystanie z subsydiowania firmom, które otrzymały pomoc publiczną
na wyposażenie lub doposażenie stanowiska pracy dla skierowanego bezrobotnego ze środków Funduszu
Pracy przez rok od daty otrzymania wsparcia.
- brak przepisów precyzujących otrzymanie pomocy publicznej; obawy pracodawców, że będą kredytować
przedsięwzięcie, jeśli otrzymają wsparcie finansowe z opóźnieniem.
87
W trakcie spotkań w Sofii, Bukareszcie i Krakowie
podejmowano następujące kwestie do dyskusji:
Aktywne i pasywne środki na rynku pracy w warunkach kryzysu.
Ochrona związków zawodowych i praw pracowniczych w czasie kryzysu.
Negocjacje zbiorowe w warunkach kryzysu.
Działania związków zawodowych przy nieuregulowanych stosunkach między pracownikiem
a pracodawcą w sytuacji kiedy pracodawca jest obcokrajowcem i opuszcza kraj.
polski
1.
2.
3.
4.
5. Model funkcjonowania związków zawodowych – jak ewoluuje ten model po zmianie systemu
politycznego i gospodarczego, jakie są rozwiązania prawne i jakie kierunki rozwoju.
6. Systemy emerytalne w Bułgarii, Polsce i Rumunii.
7. Stan projektów funduszy emerytalnych (Drugi Filar) podczas kryzysu w Bułgarii, Rumunii
i Polsce.
88
89
română
Răspunsul sindicatelor din noile ţări membre la criza economică.
Exemplu CITUB – Bulgaria.
Nikolay Nenkov – CITUB
1. O scurtă caracteristică a crizei economice din Bulgaria
Criza economică mondială şi financiară a apărut în Bulgaria în toamna anului 2008. Până aproape de sfârşitul
anului 2008 guvernul nu a considerat că criza afectează ţara. Metalurgia, industria îngrăşămintelor artificiale,
mineritul, croitoria, producţia materialelor de construcţie au fost între primele branşe si sectoare afectate.
Începând cu octombrie 2008 a încetat complet tendinţa de a micşora şomajul deşi creşterea lui este nesemnificativă. În prezent, se declară oficial că şomajul se află uşor peste nivelul de 8%, iar anul viitor, conform
diferitelor prognoze, va ajunge la nivelul de 12-15%. Unii dintre angajaţi se abţin în continuare să facă concendieri în masă. Preferă să recurgă la mijloace mai moi precum concediul cu sau fără plată, programul de lucru
mai scurt, terminarea renovărilor neplanificate. Însă în alte locuri se pune în practică concendierea în masă.
Spre deosebire de celelalte ţări, în Bulgaria criza economică nu afectează sistemul bancar. Până acum nu s-a notat
nici un faliment bancar. Lipseşte şi intervenţa guvernului pentru a ajuta unele bănci. Influenţa crizei asupra băncilor nu a fost semnificativă din punct de vedere financiar, mai ales în realizarea unei politici mai conservatoare referitoare la împrumuturi, exprimată în limitarea accesului la credite şi sau în ridicarea dobânzii, la credite deja luate.
92
Abia la începutul anului 2009 s-au simţit efectele grave ale crizei economice în aproape toate sectoarele industriei. Faţă de aceeaşi lună a anului trecut producţia industrială precum şi vânzările industriale au scăzut cu
20%.
Pe de altă parte, limitarea consumului din cauza crizei, a dus la scăderea bruscă a inflaţiei, la deficit în comerţul internaţional şi la deficitul circulaţiei curente. Inflaţia este deja la nivelul 0. În ultimii ani valorile acestor indici au constituit
cea mai mare problemă. Scăderea aceasta este un fenomen pozitiv, dar trebuie să ţinem cont de faptul că fenomenul
respectiv a fost cauzat de consumul mare, scăderea bruscă a investiţiilor şi scăderea creşterii generale economice.
Până la sfârşitul anului trecut, guvernul a susţinut că criza mondială n-o să ajungă la noi, eventual o să ne influenţeze foarte puţin. Treptat opinia aceasta s-a schimbat, s-a constatat că criza există şi la noi şi va afecta şi
mai tare ţara.
Totuşi la sfârşitul anului trecut guvernul a luat măsuri în sectorul bancar, cu care a fost de acord şi CITUB. Una dintre
ele a fost micşorarea rezervei minime cerute a bancilor comerciale de banca centrală (de la 12% la 10%), ceea ce
face posibil să obţinem surse noi pentru credite bancare. Pe lângă aceasta a introdus garanţia deplină pentru depozitele de până la 50 000 EUR. În acelaşi timp guvernul schimbă prognoze ale creşterii PIB-ului prezentate în proiectul bugetar pe anul 2009 din 6% în 4,7%. Pe urmă s-a constatat că creşterea PIB-ului nu este corespunzătoare,
atunci noul guvern a actualizat valoarea PIB-ului – în anul 2009 scăderea PIB-ului cu 6,3%, iar în anul 2010 cu 2,2%.
La sfârşitul lui decembrie guvernul a adoptat programul anticriză. Efectuarea din mijloace bugetare a numeroase investiţii de peste 3 miliarde de euro, crearea şi păstrarea locurilor de muncă au fost unele dintre principalele teme ale programului. Pe lângă acestea statul (cu sprijinul băncii naţionale) a garantat băncilor comerciale fonduri de împrumut, care pentru firme vor fi cu dobânda mai mică.
S-a ridicat puţin nivelul de subvenţii pentru şomeri. Subvenţiile se încadreaza între 60 şi 120 de euro.
Nu s-au ridicat salariile cu 10 % cum a fost prevăzut în buget, dar înainte de alegeri s-au mărit pensiile.
Ca o măsură anticriză, 10% din cheltuielile bugetare pe acest an au fost blocate. Deblocarea lor va avea loc
după revizuirea realizării bugetare.
Conform cerinţelor sindicatelor şi ale intreprinzătorilor în proiectul anticriză trebuia să se încadreze şi discuţiile
cu Primul-ministru referitoare la combaterea crizei economice. A fost organizată doar o singură şedinţă cu
Primul-ministru.
3. Mijloacele anticriză, criza guvernului GERB.
Noul guvern a restrâns cheltuielile bugetare pe anul 2009. Pe urmă a propus bugetul pe anul 2010 cu păstrarea
serviciilor din anul 2009 – salariul minim, plăţi în sfera bugetară şi a pensiilor, subvenţii pentru şomeri şi altele.
Paradoxal în condiţiia creşterii şomajului s-au redus semnificativ fondurile pentru finanţarea activităţilor pe
piaţa de muncă. De aceea CITUB nu a acceptat proiectul bugetar şi continuă să negocieze optimizarea lui.
Guvernul a adoptat însă un program anticriză de scurtă durată, acesta reprezentând o parte a măsurilor de
bază propuse de către partenerii sociali.
93
4. Măsuri luate de partenerii sociali. Reacţia CITUB la situaţia de criză.
CITUB a prezentat deja programul anticriză la începutul lui decembrie 2008, precum şi actualizările acestuia.
În scopul coordonării sectorului anticriză, CITUB a iniţat întâlniri cu participarea reprezentanţilor sindicatelor
din anumite branşe, a angajaţilor, a instituţiilor guvernamentale şi a camerelor sectoarelor cele mai afectate de
criză. Pe lângă aceasta, datorită structurilor noastre putem să adunăm informaţii despre simptomele crizei în
intreprinderile din Bulgaria.
Pachetul de măsuri anticriză propus de către CITUB şi admis de fostul guvern:
1. Stabilirea discuţiilor pe tema combaterii crizei economice cu Primul-ministru
2. Limitarea rezervei minimale a băncilor comerciale din banca centrală.
3. Garanţie deplină a depozitelor de până la 50 000 de euro pentru cetăţeni
Realizarea de către noul guvern a programului „mijloacele pentru angajaţi”, descris în capitolul anterior
După alegeri noul guvern a readus dialogul social la nivel naţional. Consiliul Naţional al colaborării trilaterale a solicitat un comitet anticriză, acesta făcând unele sugestii. O parte dintre acestea au fost acceptate,
o parte parţial acceptate, iar restul nu a obţinut trei sferturi de voturi din partea partidelor reprezentante.
32 de probleme-măsuri anticriză au fost acceptate şi acestea o să facă parte de programul guvernamental
anticriză de scurtă durată, cu termenul de efectuare până la sfârşitul lui aprilie a anului 2010.
română
2. Mijloacele anticriză ale coaliţiei trilaterale
În domeniul social s-au luat măsuri de a menţine locurile de muncă şi de a subvenţiona angajările. Trebuie subliniat că aceste măsuri luate pentru sectorul angajărilor sunt realizate datorită discuţiilor CITUB şi participării active
a reprezentanţilor Confederaţiei în organele trilaterale, instituţii precum Ministerul Muncii şi a Politicii Sociale,
Forţele de Muncă şi altele. Conform cererii reprezentanţilor sindicatelor se realizează proiectul care presupune
introducerea temporară a programului de lucru de 4 ore. Angajatorul este obligat să plătească cele 4 ore de muncă
iar statul plăteşte 60 de euro, ce constituie jumătate din salariul minim pe economie în ţară. Angajatorii au putut
să participe la proiectul respectiv timp de 3 luni. Acesta a cuprins 18000 de locuri de muncă. Fondurile bugetare
din Planul Naţional al Activităţii pentru Angajări 2009 valorează 80 de milioane dar nu sunt de ajuns. De accea CITUB propune multe opţiuni precum şcolarizări, burse pentru perioada de şcolarizare, tichete pantru şcolarizare,
posibilitatea decontării transportului la şi de la locul de şcolarizare pentru angajaţii care au domiciliu de peste
100 de km de la locul de muncă. Fondurile acestea vor proveni din Programul Operaţional „Resurse umane”, ce dă
mai multe posibilităţi decât fondurile statale, iar realizarea mijloacelor de ajutor a fost adoptată de noul guvern.
Iată cele mai importante măsuri anticriză:
Rolul sindicatelor în combaterea crizei
Crearea comitetului anticriză de lângă Consiliul Naţional pentru colaborarea trilaterală în pregătirea măsurilor
naţionale anticriză
Andrzej Radzikowski – OPZZ
Organizarea întâlnirilor pentru dezbateri pe teme referitoare la dezvoltarea industriei şi la măsuri anticriză.
Acţiunile pentru eliminarea sferei gri din comerţ, a înşelăciunii fiscale.
Sporirea controlului la graniţe pentru combaterea contrabandei şi dumpingului.
Crearea unui sistem unitar naţional al cererii şi al ofertei de muncă
Limitarea temporară a angajării cetăţenilor din afara UE
Bonuri de valoare pentru şcolarizarea şomerilor şi a angajaţilor în cadrul programului „Resurse Umane”. Burse
de studiu.
Crearea programelor pentru facilitarea migrării forţei de muncă în ţară
94
Recompensarea salariilor angajaţilor care nu lucrează o normă întreagă din cauza limitării timpului de muncă
Mărirea bonurilor de masă, inclusiv pentru angajaţii sectorului bugetar
Propagarea contractului colectiv de muncă
Reglementarea muncii departe de domiciliu, a muncii efectuată acasă, sau prin agenţia muncii temporare
Depunerea cererilor pentru obţinerea ajutorului din Fondul European.
Din păcate nu am reuşit să-i convingem pe reprezentanţii ţărilor de importanţa propunerilor noastre precum:
Mărirea subvenţiei pentru şomeri
Crearea tribunalelor de muncă specializate în soluţionarea promptă a litigiilor de muncă
Protecţia familiilor de şomeri care au de plătit creditul ipoteticar pentru unica lor locuinţă.
După CITUB în Bulgaria criza economică va atinge culmea în anul 2010. Faptul că Bulgaria reprezintă periferia
Uniunii Europene este marcat de influenţa mai mică a crizei economice mondiale şi financiare asupra acesteia,
dar în acelaşi timp ieşirea din criză va dura mai mult.
CITUB va continua să protejeze interesele membrilor lui, totuşi noi suntem convinşi că criza o putem combate-învinge datorită votului comun şi măsurilor luate spre a realiza mijloacele anticriză de către stat, angajaţi şi
sindicatele.
Acţiunile OPZZ înainte de criză economică
În februarie 2008 OPZZ i-a trimis Prim-ministrului Poloniei o scrisoare, în care a menţionat că criza mondială
urmează să afecteze Polonia.
Principalele teze ale scrisorii:
• Situaţia nefavorabilă de pe pieţele financiare poate să încetinească creşterea economică şi poate să
ameninţe situaţia întreprinderilor poloneze,
• Criza va cauza creşterea şomajului şi agravarea condiţiilor de viaţă
• Pierderile înregistrate de fondurile de pensii se vor reflecta nefavorabil în valoarea pensiilor (al II-lea
pilon),
• Economia poloneză trebuie să fie pregătită corespunzător pe perioadă de criză
• Perioada creşterii economice ar trebui să fie fructificată pentru îmbunătăţirea funcţionării ţării,
• Luând în considerare importanţa şi gradul de risc facem un apel să recurgeţi la măsuri care să se opună
pericolelor potenţiale.
Reacţia guvernului
• Până la sfârşitul primului trimestru al anului 2009 guvernul a susţinut că în Polonia nu există criză
economică,
• După primul trimestru guvernul a declarat o creştere pozitivă a PIB-ului (0,9%). Structura creşterii: cerere internă – scădere de 1,1%, exportul – crestere cu 2% (scăderea semnificativă a zlotului) ,
• A întârziat pregătirea programului anticriză
• În acelaşi timp a restrâns cheltuielile bugetare din bugetul admis pe anul 2009,
• Nu a stabilit valoarea pragurilor de venit care îndreptăţeau la acordarea de servicii sociale şi familiale
(limitarea semnificativă a numărului persoanelor indreptăţite)
• După perioada de 3 trimestre a scăzut salariul mediu (cu aproximativ 25 de zloţi)
• Creşterea şomajului (XII 2008 - 9,5%, X 2009 – 11%), 80,3% dintre şomeri fără drept de subvenţie, în
total 1,7 milioane de şomeri.
Măsuri luate de partenerii sociali
• În ianuarie 2009 a început dialogul asociaţiilor sindicale cu angajatorii pe tema pachetului acţiunilor
anticriză.
• Ideea principală a pachetului a fost să facem legătura între flexibilizarea legislaţiei muncii, cu sentimentul mărit al stabilităţii angajaţilor, şi subvenţionarea acestor măsuri cu mijloace publice,
• În discuţii s-a indicat doar domenii în care s-au produs schimbări cu descrierea rezultatelor aşteptate,
• La crearea proiectului nu a participat nimeni din partea guvernului, dar guvernul a declarat că va accepta ceea ce au stabilit partenerii sociali,
• În dialogul trilateral după adoptarea pachetului de măsuri, erau necesare estimări privind efectele
aplicării acestor masuri.
• Condiţia pusă de OPZZ pentru participarea la discuţiile pe tema pachetului de măsuri, a fost ca toate
domeniile să fie tratate la fel, ca o unitate.
Pachetul măsurilor anticriză
1. Sfera salariilor şi a serviciilor sociale
• Programul ajutorului de criză pentru societate, mai ales sprijinul familiilor sărace, afectate de criză,
95
română
5. Viziunea asociaţiei asupra dezvoltării situaţiei de viitor şi măsuri luate de aceasta.
Modalităţi de combatere
Monitorizarea situaţiei socio-economice în ţară şi în lume
Analiza proceselor economice şi a influenţei lor asupra anumitor sectoare comerciale şi asupra sferei
vieţii sociale
Semnalizarea pericolului
 structuri statale
 societate
Dialogul bilateral si trilateral
 Initiative legislative proprii
precum şi mărirea mijloacelor pentru servicii sociale în legătura cu creşterea numărului persoanelor
concendiate,
• Anularea taxelor pentru ajutoarele acordate de sindicate şi pentru subvenţiile plătite din fondul serviciilor sociale,
• Scutirea de taxare a ajutorului social realizat sub forma de bonuri de valoare
• Anularea legii referitoare la sistemul negociabil de creştere a salariilor medii la întreprinzători,
• Stabilirea mecanismelor pentru accelerarea ritmului de creştere a salariului minim până la atingerea
nivelului de 50% din salariul mediu.
2. Sfera pieţei de muncă şi a relaţiilor de muncă
• Introducerea perioadei de 12 luni de recalculare,
• Activarea fondului social de şcolarizare,
• Rationalizarea soluţionării timpului de lucru referitor la o unitate de zi în contextul de recalculare a
timpului de lucru,
• Pachetul social ca sursă a codului de muncă
• Programul de lucru mobil ca sprijin pentru a lega îndatoriile de familie cu cele de servici,
• Realizarea de angajamente stabile prin limitarea contractelor pe perioada determinată.
3. Sfera politicii comerciale
• Scurtarea procesului de amortizare
• Subvenţionarea creării de locuri de muncă ca alternativa pentru concedierile în masă
96
Proiectele legislative nu au cuprins:
• Programul ajutorului de criză pentru societate, mai ales sprijinul familiilor sărace afectate de criză,
mărirea mijloacelor pentru serviciile sociale cauzată de mărirea numărului persoanelor concendiate,
• Accelerarea ritmului de creştere a salariului minim, până la nivelul de 50% din salariul mediu,
• Fixarea angajamentului prin limitarea contractelor pe perioada determinată,
• Pachetul social ca sursă a codului de muncă,
• Scutirea de taxe a ajutorului social realizat sub forma de bonuri de valoare.
Funcţionarea în practică
• Legile au intrat în vigoare în iulie 2009,
• Doar 55 firme au depus cereri, iar 5 firme au primit sprijin,
• În continuare se concendiază masiv. Această situaţie arată că legislaţia anticriză, care ar fi trebuit să
limiteze concendierile în masă, nu a avut succes,
• Limitarea programului de lucru, fără subvenţionarea salariilor din fonduri de muncă, limitarea serviciilor sociale pentru angajaţii, prevăzute în contractul colectiv de muncă,
• Angajatorii polonezi angajează şi concendiază cu uşurinţă fără să dea dovadă de responsabilitate,
• Faptul acesta nu este acceptabil de către OPZZ.
Concluzii
• Punerea în acord asupra măsurilor care pot să combată criza a fost un succes,
• Lipsa pregătirii de către guvern a pachetului complet de legi precum şi aprobarea tacită a angajatorilor au stârnit neîncrederea noastră faţă de dialog,
• Faptul acesta colaborat cu efectul crizei duce la creşterea numărului conflictelor,
• În situaţia de faţă litigiile de colectiv se vor împlăti cu dialogul.
97
română
Evoluţia situaţiei
• În discuţiile trilaterale s-au dezbătut detaliat problemele referitoare la cele trei sfere avute în vedere,
• Această etapă înca nu s-a încheiat,
• Guvernul după primele consultaţii a pregătit proiectele anumitor acte legislative (legiile elaborate de
camera deputaţilor),
• Proiectele pregătite de guvern nu au cuprins toate domeniile stabilite,
• În primul rând s-au admis unele legi în favoarea întreprinzătorilor,
• Ritmul rapid de lucru al legislativului a cauzat apariţia multor greşeli şi neclarităţi în legile admise
• OPZZ pune accentul pe problemele legislative şi în celelalte domenii ale dezbatării şi nu este de acord
cu pachetul de măsuri anticriză stabilit şi admis de guvern.
• În discuţiile trilaterale s-au dezbătut detaliat problemele referitoare la cele trei sfere avute în vedere,
• Această etapă înca nu s-a încheiat,
• Guvernul după primele consultaţii a pregătit proiectele anumitor acte legislative (legiile elaborate de
camera deputaţilor),
• Proiectele pregătite de guvern nu au cuprins toate domeniile stabilite,
• În primul rând s-au admis unele legi în favoarea întreprinzătorilor,
• Ritmul rapid de lucru al legislativului a cauzat apariţia multor greşeli şi neclarităţi în legile admise
• OPZZ pune accentul pe problemele legislative şi în celelalte domenii ale dezbatării şi nu este de acord
cu pachetul de măsuri anticriză stabilit şi admis de guvern.
Ce urmează?
• Monitorizarea crizei şi a efectului legilor anticriză
• Iniţierea schimbărilor în legislaţie
• Actiunea de informare a angajaţilor şi a societăţii în legătură cu starea economiei, precum şi posibilităţi de a combate criza
• Continuarea dialogului bilateral şi trilateral
• Acţiunile care duc la aplicarea măsurilor anticriză în toate domeniile admise în pachetul anticriză
Raspunsul sindicatelor din noile state membre la criza economica
Situatia Romaniei
Negocieri multilaterale
parteneri sociali – guvern – presedentie
Ianuarie - Februarie 2009
Mai – August 2009
Codruta Badea - Cartel Alfa
Structura prezentarii
Principalele efecte negative ale crizei
Principii si obiective privind planul de masuri anti-criza
Masuri economice si financiare
Masuri sociale
Masuri sectoriale
Masuri implementate dupa semnarea Acord FMI - UE
Principalele efecte negative ale crizei
Inversarea procesului de crestere economica – de la +8 PIB in 2008 la -7,5 in 2009
Incetinirea functionarii “motoarelor” care au alimentat cresterea economica – investitiile straine directe si sumele returnate de salariatii romani care lucreaza in alte state UE
Pierderea a peste 300.000 de locuri de munca pe parcursul anului 2009
98
Planul de masuri anti-criza va trebui sa aiba raspunsuri la urmatoarele dileme
1. Relansarea creşterii economice sau stabilitatea macro-financiară ?
2. Stimularea consumului sau stimularea economisirii ?
3. Acoperim nevoia de finanţare a sectorului privat sau reducem deficitul de cont curent ?
4. Cheltuieli publice mai mari pentru relansarea economiei, si implicit deficit public mai mare, prin?
5. Apelul la finanţări externe sau prin restructurarea cheltuielilor publice si a impozitarii directe?
Limitarea scaderii ratei de crestere economica
1. Asigurarea cu prioritate, prin bugetul de stat, a cofinanţării necesare proiectelor publice
finanţate din fonduri structurale;
Cresterea contributiei investitiilor publice in infrastructura, in vederea compensarii
scaderii PIB din sectorul privat;
2. Instituirea unui moratoriu de 2 ani in care vor fi limitate cheltuielile publice destinate achiziţionării de bunuri şi servicii;
3. Neimpozitarea profitului reivestit pentru cresterea competitivitatii (echipamente
4. Finanţarea deficitului bugetar prin emisiuni de titluri de stat pe termen lung (cu maturitate de
cel puţin 5 ani);
5. Separarea juridică a problemei dreptului de proprietate de problema executării lucrărilor de
infrastructură fizică (modificarea legii exproprierii pentru cauza de utilitate publica);
99
română
Principii si obiective privind planul de masuri anti-criza
Măsurile de contracarare a efectelor crizei trebuie sa aiba caracter anti-ciclic, pentru a nu se escalada
situatia creata;
Măsurile anti-criza luate la nivel national trebuie corelate cu cele luate la nivelul UE, pentru a maximiza
pozitiv efectul lor;
Procesul de convergenţă economică cu UE, inclusiv calendarul de aderare la zona euro, trebuie mentinut;
Măsurile prevazute pe termen scurt, trebuie încadrate în strategia pe termen mediu şi lung;
Interesele economice ale populatiei (putere de cumparare, capacitate de rambursare a creditelor, locuri de munca) precum si sustinerea securitatii sociale, trebuie protejate;
Atractivitatea investitionala a Romaniei, trebuie mentinuta si in conditiile crizei;
Masurile de contracarare a efectelor crizei trebuie luate intr-o ordine logica, astfel incat o masura luata
sa devina resursa sau suport pentru masurile ulterioare;
Masuri economice si financiare
Neimpozitarea profitului reinvestit, reglementată prin Ordonanţă de urgenţă a Guvernului;
Reglementarea plăţii TVA la încasarea facturii;
Achitarea cu celeritate a obligaţiilor financiare certe, lichide şi exigibile ale administraţiei publice centrale şi locale (facturi, subvenţii pentru agricultură, TVA, etc.) şi eşalonarea echilibrată a plăţii lunare a
acestora, în trim. I al anului 2009
Utilizarea fondurilor CEC Bank şi EXIMBANK cu precădere pentru asigurarea cofinanţării şi garantării
proiectelor realizate din fonduri europene şi finanţarea IMM- urilor.
Finalizarea, în regim de urgenţă, de către Ministerul Întreprinderilor Mici şi Mijlocii, Comerţului şi Mediului de Afaceri, a evaluării proiectelor depuse cu valoare cuprinsă între 200.000 - 1.500.000 euro;
wwwwMasuri Sociale
In sectorul bugetar, ajustarea salariilor in anul 2009 se va face ţinând cont numai de creşterea prognozata a preturilor de consum si va fi aplicata diferenţiat cu preponderenţă în zona salariilor mici
începând cu luna aprilie 2009.
In partea a doua a anului 2009, in funcţie de creşterea economică pe primele 9 luni ale anului se va
asigura o creştere salariala corespunzătoare creşterii productivităţii sociale a muncii.
Mărirea ajutorului de şomaj la 75% din câştigul salarial mediu brut realizat în ultimele 3 luni şi nu mai
mult de 75% din câştigul salarial mediu brut la data plăţii
Prelungirea duratei de acordare a ajutorului de şomaj la 12 luni
Aplicarea sistemului de salarizare a funcţionarilor publici şi în cazul salariaţilor instituţiilor şi agenţiilor
finanţate din venituri proprii
Elaborarea si aprobarea legii unitare de salarizare in sistemul public
Susţinerea cu 50% a programelor de formare profesionala continua realizată pentru angajaţi şi şomeri,
conform planurilor aprobate de către comitetele sectoriale;
Menţinerea prevederilor legale care stabilesc valoarea punctului de pensie la 45% din salariul mediu
brut anual.
100
Nikolay Nenkov - CITUB
Guvernul GERB a acţionat brusc în scopul reducerii cheltuielilor bugetare prevăzute pe anul 2009.
Pe urmă a prezentat proiectul de buget pe anul 2010 care se baza pe nivelul retenţiei transferurilor sociale
din anul 2009 – venitului minim pe economie, venitului în sfera bugetară, pensiilor, ajutoarelor sociale pentru
şomeri etc. Paradoxal, în contextul creşterii şomajului, au fost micşorate drastic mijloacele financiare pentru
activitate pe piaţa de muncă. Din aceste motive CITUB nu a acceptat proiectul bugetar pe anul 2010.
În acelaşi timp, guvernul a adoptat programul anticriză de scurtă durată în cadrul mijloacelor prevăzute şi propuse de către partenerii sociali.
CITUB a prezentat programul anticriză deja la începutul lui decembrie 2008, iar pe urmă şi variantele
lui actualizate.
Din pachetul anticriză propus de CITUB guvernul precedent a adoptat:
• Stabilirea consultărilor cu primul-ministru
•
Limitarea rezervei minime a băncilor comerciale în banca centrală
•
Garantarea deplină a depozitelor pentru cetăţeni (până la 50 000 euro)
•
Diferite acţiuni privind angajarea, pe care actualul guvern le realizează.
După alegeri noul guvern a revenit repede la dialogul social la nivel naţional.
Consiliul Naţional al Colaborării Trilaterale a numit un comitet anticriză, care a prezentat sugestiile sale. Pentru
o parte din mijloacele propuse s-a ajuns la consens, restul nu a obţinut din partea partidelor reprezentative
două treimi de voturi.
32 de propuneri au fost de comun acord acceptate şi au fost cuprinse în programul anticriză al guvernului pe
termen scurt având o durată de 9 luni, iar data începerii a fost stabilită pentru sfârşitul lunii aprilie 2010.
Dintre acestea cele mai importante sunt:
• Numirea Comisiei anticriză de lângă Consiliul Naţional de Colaborare Trilaterală în scopul elaborării
mijloacelor naţionale anticriză.
• Organizarea întâlnirilor consacrate discuţiilor asupra industriei şi elaborarea măsurilor anticriză.
• Realizarea măsurilor complexe în scopul limitării economiei subterane (limitarea infracţiunilor fiscale,
sporirea controlului la frontiere pentru eliminarea contrabandei şi a dumpingului).
• Crearea unui sistem naţional unitar de cerere şi ofertă de muncă.
• Limitări temporale în angajarea angajaţilor străini din ţările non UE
• Tichetele pentru şcolarizarea şomerilor şi a angajaţilor în cadrul programului Resurse umane; burse
de merit.
• Crearea programelor în scopul uşurării migraţiei forţei de muncă din ţară
• Activarea programelor în compensaţia pierderii veniturilor din cauza trecerii pe normă part-time de
muncă, şi în acelaşi timp organizarea perfecţionărilor profesionale.
• Creşterea valorii bonurilor de masă, inclusiv pentru angajaţi din sectorul bugetar
• Răspândirea activităţii sectoarelor bune, contractelor colective de muncă.
• Reglamentarea gradată a muncii departe de domiciliu, a muncii acasă, şi în agenţia de muncă temporară
• Depunerea cererilor de ajutor de la Fondul European, adaptat la globalizare.
Din păcate nu am reuşit să-i convingem pe reprezentanţii statului să accepte următoarele propunări
ale noastre la fel de importante:
• Angajarea cu salariu minim pe economie în zonele defavorizate de sărăcie precum şi cu salarii medii.
• Mărirea ajutoarelor de şomaj
• Înfiinţarea tribunalelor de muncă specializate în soluţionarea rapidă a litigiilor de muncă
• Protecţia famililor de şomeri cu obligaţii de credit ipotecar pentru singura lor locuinţă.
101
română
Masuri sectoriale
Demararea programului de reciclare automobile vechi REMAT 2009 pentru 60.000 buc. de automobile cu o prima de 800 Euro/automobil reciclat
Sustinerea producatorilor de autoturisme si de componente auto pentru autoturisme, pentru modernizarea productiei si tehnologiilor
Asigurarea constituirii, în cadrul CEC, a unui fond destinat creşterii accesului IMM-urilor la finanţare
Modificarea cadrului legislativ în scopul acordării prefinanţării pentru IMM-urile care accesează fondurile structurale (modificarea schemelor de ajutor de stat şi a Ghidurilor solicitantului)
Finanţarea programelor de reabilitare termică a clădirilor şi a contrucţiei de locuinţe sociale
Asigurarea finantarii pentru cumpararea de ingrasaminte chimice prin subventionarea producatorilor
agricoli
Masuri implementate dupa semnarea Acord FMI – UE
Legea salarizarii unice pentru sectorul bugetar
Obiective principale atinse
Raportul dintre salariul minim si salariul maxim 1:12
Calificare egala, munca egala, salariu egal
Fiecare loc de muncă merită un loc in ierarhia salarizarii în consecinţă, cu importanţa socială, nivelul
de calificare, complexitatea sarcinilor necesare şi a responsabilităţii
In momentul intrarii in vigoare a legii nici o persoana nu va suferi o scadere a salariului de baza pe care
il are in prezent
Legea privind sistemul public de pensii
Obiective principale atinse
Principiul universalitatii – fiecare persoana care realizeaza venit din munca depusa va contribui la sistemul de pensii
Toate pensiile speciale (pentru diverse categorii profesionale) se desfiinteaza
In momentul aprobarii, pensia medie va fi 45% din salariul mediu brut
Propunere inaintata de partenerii sociali guvernului pentru negocierea unui plan national de ocupare
a fortei de munca
Noi politici pentru ocuparea forţei de muncă în special pentru reducerea şomajului pe termen
lung
Conditii speciale pentru incadrarea in munca a absolventilor de studii superioare
Criza financiară şi economică mondială şi modul ei de manifestare în Bulgaria
Măsuri anticriză ale guvernului GERB. Implicarea partenerilor sociali. Măsuri luate de
CITUB în situaţie de criză.
La începutul anului 2010 efectele crizei economice s-au înmulţit. Au crescut brusc datoriile bugetare ale
comenzilor publice şi a restituirii TVA-ului - circa 150 de milioane de euro, care a influenţat puternic angajările şi salariille angajaţilor firmelor afectate de criză. De asemenea guvernul a anunţat că a descoperit 150 de
contracte financiare neasigurate în valoare de peste 1 miliard de euro. Acestea au fost trimise la revizuit la
procuratura.
La începutul anului deficitul bugetar a crescut până la un nivel alarmant, iar rezervele bugetare au ajuns
sub limita stabilită de lege. Oficial s-a înregistrat creşterea şomajului până la 9,95% la sfârşitul lunii aprilie.
Este clar faptul ca în situaţia de faţă este urgentă elaborarea unui nou program naţional anticriză, precum şi analizarea lui cu angajaţii şi cu sindicaliştii.
KNSB şi Confederaţia Muncii Podkrepa împreună cu reprezentanţii naţionali ai organizaţiilor de angajatori au adoptat un program complex şi destul de precis de combatere a crizei. În timpul operaţiunii, organizaţiile participante au aratat o mare responabilitate şi o puternică dorinţă de a ajunge la un consens.
Filozofia programului se bazează doar pe măsuri luate în scopul îmbunătăţirii economiei, angajamentului şi a nivelului de trai, ca şi pentru mărirea veniturilor şi reactivarea disciplinei financiare în această ţară. Primele trei capitole conţin programul de măsuri luate în scopul măririi veniturilor, reactivării disciplinei financiare
în ţară şi asigurării mai multor mijloace financiare pentru sectorul real.
Celelalte trei capitole conţin propuneri de sprijinire a veniturilor gospodăriilor casnice şi ale consumului, sprijinul angajării pe piaţă de muncă, limitarea şomajului şi îmbunătăţirea sistemelor de siguranţă socială. Prima
dată referitor la fiecare măsură în parte s-a notat efectul ei financiar, în cadrul veniturilor şi al cheltuielilor.
Hotărârile au fost prezentate în detaliu societăţii bulgare. A avut loc o conferinţă, transmisă de media
din Bulgaria, cu participarea tuturor reprezentanţilor angajatorilor din ţară şi a tuturor organizaţiilor sindicale.
Pachetul comun anticriză le-a fost prezentat primului ministru Bojko Borisow şi ministrului finanţelor
publice - Simeon Djankow. Reaţia acestora a fost deosebit de pozitivă. Ministrul finanţelor a fost de acord cu
80 % dintre propunerile din pachetul anticriză, iar referitor la celelalte va decide după efectuarea calculelor
necesare. Practic nu a fost respinsă nicio propunere.
102
S-a discutat asupra propunerilor generale ale angajatorilor şi ale sindicatelor cu reprezentanţii statului într-o serie de întîlniri organizate de Consiliu Naţional de Colaborare Trilaterală. Majoritatea propunerilor
au fost acceptate de toate cele trei părţi. După discuţia asupra propunerilor de hotărâri ale guvernului, a fost
întocmit şi semnat un protocol trilateral, acesta conţinând 59 de propuneri de măsuri anticriză acceptate de
toate cele trei părţi.
Crearea mecanismului măririi salariului minim pe economie din data de 1 iulie 2010 care cuprinde
indicatori economici şi parametrii sociali.
•
•
•
•
•
•
•
•
Anularea şomajului începând cu data de 1 iulie 2010 şi stabilirea nivelului de daune interese de 60%
din venit social ca asigurare de pierdere a locului de muncă
Optimizarea împărţirii bonurilor de masă între operatori (anularea regulii de contingent). Măsuri luate
în scopul măririi cantitve ale bonurilor, precum şi diversificarea lor.
Încercări de a limita creşterea preţurilor controlate (starea mărfii, servicii publice – preţul energiei electrice, al gazelor naturale, şi al apei).
Stabilirea mecanismului de finanţare a persoanelor asigurate la fondurile de pensii private sub înţelegerea cu Banca Naţională şi Comisia de Control Financiar
Finanţarea diferitelor mijloace care au ca scop păstrarea angajaţilor în întreprinderile afectate de
criză.
Refuzul măririi cotei contribuţiei pentru asigurările de sănătate
Persoanele care nu posedă asigurare de sănătate din mai multe motive, plătesc contribuţia la asigurarea socială din profitul realizat de pe urma capitalului sau al proprietăţii.
Stabilirea conducerii trilaterale a Fondului Naţional de Asigurări de Sănătate.
•
•
•
Stabilirea de comun acord de măsuri concrete, etapizarea reformei sistemului de sănătate pentru
asigurarea accesului la servicii medicale de calitate.
Până la data de 31 mai 2010 se va stabili discuţia pe tema reformelor serviciilor de sănătate în cadrul
Consiliului Naţional de Colaborare Trilaterală.
Mărirea sumelor plătite în scopul asigurării drepturilor angajaţilor în cazul neplăţii angajatorilor, în
2010, de la 720 la 1000 de leve bulgăreşti.
Stabilirea obligaţiilor în relaţia firmă – angajat (prin semnarea unei anexe la contact) în situaţia în
care angajatorul întârzie cu plata salariilor angajaţilor. Angajatorul este obligat, după ajutorul statului, să plătească imediat angajaţilor salariile întârziate şi să asigure servicii, conform cerinţelor Confederaţiei de Muncă şi conform Contractului colectiv de muncă.
Propunerea guvernului de a reduce cu 10% cheltuielile ministerelor, ale departamentelor şi ale agenţiilor nu este de folos pentru instituţiile sociale şi pentru venituri.
De asemenea sindicatele şi angajatorii sunt de acord cu multe propuneri ale guvernului referitor la
dezvoltarea economiei şi la mărirea veniturilor.
S-a semnalat că în următoarele şedinţe ale Consiliului Naţional de Colaborare Trilaterală CITUB va prezenta unele dintre propuneri, faţă de care nu s-a ajuns la nicio înţelegere. Vor fi rediscutate propunerile referitoare la salariul minim pe economie, la comportamentele angajatorilor în legătură cu salarizările false şi la serviciile de sănătate, se va discuta de asemenea propunerea stabilirii unui mecanism de sprijin guvernamental
pentru şomerii care au credite ipotecare pentru locuinţă.
Realizarea înţelegerilor necesită multe schimbări în legislaţie. De accea se lucrează mult în parlamentul bulgar. Deasemenea, s-a observat că toate schimbările necesită foarte mult timp, în consecinţă, rezultatele
măsurilor anticriză vor apărea treptat.
În acelaşi timp se monitorizează propunerile guvernului, asupra cărora încă nu s-a ajuns la o înţelegere.
Iată proiectul propus de guvern:
Primele trei zile în spital vor fi plătite de angajatori şi pacienţi, prima zi va fi plătită de pacient (100%), celelelalte
două de angajator (100% a doua zi, 60% a treia zi), iar costurile de vindecare în celelalte zile, antemergătoare
celei de-a patra zile, şi nu cum a fost până acum de la a doua zi, vor fi suportate de Institutul Naţional de Asigurări.
Până la urmă s-a ajuns la o înţelegere valabilă pînă la sfârşitul anului 2010, conform căreia 70% din costurile
primelor trei zile de şedere în spital vor fi suportate de către angajator.
Pe lângă acestea guvernul propunea folosirea până la sfârşitul anului 2010 a concediului anual nefolosit.
Am reuşit să prelungim termenul până la sfârşitul anului 2011.
Planificata reducere cu 10% a costurilor pentru instituţii a fost mărită la 20%, în consecinţă guvernul a propus
parlementului un proiect bugetar nou şi actualizat pe anul 2010. Rămâne doar riscul măririi TVA-ului de la 20%
la 22-24%
Este clar că vor mai fi multe discuţii, litigii, înţelegeri şi neînţelegeri. Rămâne totuşi voinţa şi deschiderea faţă de un dialog intens şi de calitate, dialogul social între guvern, angajatori şi sindicate. Părţile dialogului
sunt conştiente că acesta este unul dintre principalii factori ai ieşirii rapide din criză.
103
română
Într-o poziţie specială preşedinţii CITUB au apreciat in mod pozitiv înţelegerea dintre guvern, angajatori şi sindicate în legătură cu mijloacele împotriva influenţei negative asupra crizei economice din Bulgaria, la
care s-a ajuns în cadrul Consiliului Naţional de Colaborare Trilaterală. Aceste mijloace sunt complexe şi concrete. Iată cele mai importante propuneri ale CITUB-ului şi ale Confederaţiei Podkrepa:
•
EFECTELE CRIZEI ECONOMICE IN ROMANIA
Stefan Gogosanu – Cartel Alfa
104
Efectele crizei economice au inceput sa fie simtite in Romania incepand cu luna octombrie 2008.
Ramurile cele mai afectate au fost exact cele pe care se bazeaza industria romaneasca:
-constructii de masini
-industria utilajelor pentru constructii
-producatorii de bunuri de folosinta indelungata
-industria de textile si pielarie
Desi la nivelul anului 2008 s-a inregistrat o crestere economica de aproape 8% aceasta nu se baza pe
principii sanatoase fiind sustinuta , in mare parte de investitiile straine directe si sumele de bani trimise in
Romania de salariatii care lucrau in Europa Occidentala (peste 6 miliarde de euro annual) si care reducandu-se
au dus la prabusirea economiei . In 2009 caderea economiei a fost de 7,9%.
Partenerii sociali , sindicatele si patronatele au propus imediat guvernului un plan de masuri , care avea
drept scop atenuarea efectelor crizei economice. Intre acestea pot fi enumerate:
*Introducerea cu character temporar a masurii somajului tehnic
*Cresterea sumelor alocate pentru formarea profesionala, pentru a oferi sansa reconversiei profesionale
a salariatilor care isi pierdeau locurile de munca.
*Combaterea evaziunii fiscale cu masuri concrete si combaterea muncii la negru
*Neimpozitarea profitului reinvestit
*Investitii publice pe programe dedicate unor sectoare care sa stimuleze activitatea acestora si sa
genereze noi locuri de munca in transporturi, sanatate, mediu,(prima casa, izolarea termica a cladirilor vechi,
programul rabla).
*Compensarea TVA-ului de recuperat cu TVA-ul de platit sau cu alte impozite datorate bugetului de
stat, pentru eliminarea blocajelor.
*Cresterea gradului de absorbtie a fondurilor comunitare
*Achitarea datoriilor guvernamentale (facturi, subventii restante) catre firmele prestatoare de servicii.
Din pacate , doar o foarte mica parte dintre masurile propuse de sindicate si patronate au fost implementate
de guvern.
Lipsa de coerenta si consecventa in aplicarea acestor masuri , dublata de incompetenta guvernamentala
de a emite acte normative si legislative constitutionale , a facut ca multe din masurile adoptate sa fie lovite de
nulitate in urma deciziilor Curtii Constitutionale.
Acest fapt a dus la degradarea continua a mediului economic.
105
română
Peste criza economica existenta in Romania, la nivelul anului 2009 s-a instaurat si criza politica, urmare
a caderii guvernului in urma unei motiuni de cenzura depuse de catre opozitie.
Dupa alegerile prezidentiale din noiembrie2009 a fost numit acelasi premier, care si-a format acelasi
guvern , foarte putin cosmetizat.
Lucrurile nu s-au imbunatatit din punct de vedere economic, veniturile bugetului de stat s-au redus
dramatic, Romania inregistrand un deficit bugetar de peste 8%. Aceasta situatie a determinat guvernul sa
ceara sprijinul Fondului Monetar International si al Comisiei Europene.
S-a incheiat un acord de tip stand by cu FMI la care participa cu finantare si Comisia Europeana.
Datorita deteriorarii continue a situatiei economice din Romania si pe parcursul anului 2010 FMI
a conditionat acordarea transelor ramase din acordul stand By de o reducere a deficitului bugetar la 6,5%.
Pentru a atinge aceasta tinta , guvernul a promovat un program de austeritate care include masuri
foarte dure din punct de vedere social, cum ar fi:
-
reducerea salariilor in sectorul bugetar cu 25% pentru toti salariatii, masura care afecteaza
cca.1,3 milioane salariati
-
reducerea pensiilor cu 15% care afecteaza cca.5,6 milioane de personae
-
reducerea ajutorului de somaj cu 15% care afecteaza cca.0,8 milioane de personae
-
reducerea tuturor alocatiilor sociale cu 15%( exista 200 de tipuri de ajutoare sociale care sunt
platite la un numar de aprox.7 milioane de beneficiari)
-
impozitarea tichetelor de masa , de cresa si cadou
Acest program a fost aspru criticat de sindicate, patronate, opozitie si societatea civila.
In fond, propunerea guvernului nu rezolva problema deficitului bugetar pe termen lung.
Reducerea masiva a veniturilor salariatilor,pensionarilor si somerilor va conduce la scaderea cererii si
implicit la reducerea activitatii multor companii, avand ca rezultat cresterea continua a somajului si impingerea
sub pragul saraciei a multor salariati, pensionari si someri.
Rata somajului la nivelul lunii aprilie 2010 este de 8,07%.
Practic cu un salariu mediu de 178 euro si o pensie minima de 87 euro Romania nu-si poate permite
reducerea tuturor pensiilor si salariilor.
De aceea sindicatele au propus guvernului un set de masuri pentru reechilibrarea bugetului , care sa nu
afecteze salariatii si pensionarii cu venituri foarte reduse.
Masurile propuse de sindicate sunt:
-
reducerea cheltuielilor institutiilor publice cu 1% din PIB, suma care ar fi insuficienta pentru
renuntarea la masura reducerii pensiilor cu 15%
-
reducerea fondului de salarii la institutiile publice , nu a salariilor individual si restructurarea
sectorului public in urmatoarele 6 luni, dupa o analiza concreta si conpetenta pe fiecare
institutie in parte, facuta cu reprezentantii salariatilor
-
introducerea impozitului progresiv si eliminarea cotei unice pentru ca sarcina traversarii
perioadei de criza sa fie mai echitabil distribuita
-
taierea pana la sfarsitul anului a stimulentelor pe care de regula clientele politica le ia , in
valoare de aprox.1,3 miliarde de lei.
-
Renuntarea la masura aberanta de impozitare a tichetelor de masa, care constituie o masura
de protectie sociala reala a salariatilor cu venituri mici.
Guvernul a respins propunerile facute de partea sindicala , ceea ce a determinat declansarea unor ample
manifestari de protest, organizate de catre cele 5 confederatii sindicale representative la nivel national.
In data de 19 mai 2010 sindicatele au organizat un miting in fata sediului guvernului , la care au participat
peste 60 mii de membri de sindicat.
Pe data de 31 mai principalele sectoare bugetare( invatamant,sanatate, administratie publica, transport,
servicii) declanseaza greva generala, care va fi sustinuta de greva de solidaritate desfasurata in celelalte sectoare
de activitate.
LEGEA ANTICRIZĂ
în opinia angajatorilor
Grażyna Spytek-Bandurska
Director adjunct al Departamentului de Dialog Social şi de Relaţii de Muncă
Confederaţia Poloneză de Angajatori Privaţi Lewiatan
Cuprins:
I.
Istoricul emiterii legii anticriză
II.
Esenţa soluţiilor legale ca rezultat al legii anticriză
III.
Obstacole în folosirea legii anticriză şi aşteptările angajatorilor
ISTORICUL FORMĂRII LEGII
ACŢIUNILE ÎNTREPRINSE DE COMISIA TRILATERALĂ A CHESTIUNILOR SOCIAL-ECONOMICE
începutul proiectului – toamna 2008
Întâlniri bilaterale ale partenerilor sociali: ale sindicatelor cu organizaţiile de angajatori referitoare la admiterea unor soluţii comune anticriză
Chestiunile de negociat:
106
Poziţia guvernului în dialogul cu partenerii sociali - Guvernul incă de la început a declarat să respecte soluţiile
autonome propuse de partenerii sociali. Propunerea prezentării prevederilor referitoare la timpul de lucru –
înnoirea completă a capitolului IV.
În data de 13 martie 2009 Comisia Trilaterală pentru probleme social-economice a adoptat pachetul de măsuri anticriză, semnat de către reprezentanţii sindicatelor şi angajatorilor.
1. Domeniul de salarizări şi servicii sociale
2. Domeniul pieţei de muncă şi al raporturilor de muncă
3. Domeniul politicii economice
Pachetul semnat de către: Forumul SIndicatelor, NZSS Solidarnosc, Alianţa Naţională a Sindicatelor, Confederaţia
Angajatorilor Polonezi, Confederaţia Poloneză a Angajatorilor Privaţi Lewiatan, Asociaţia Manufacturierilor Polonezi, Asociaţia Angajatorilor Business Centre Club
Adoptarea legii anticriză
Legea atenuarării efectelor crizei economice pentru angajaţi şi întreprinzători
caracterul temporar al legii care va fi în vigoare până în data de 31 decembrie 2011
Procedurile legale se împart în două categorii:
107
română
Ansamblul dreptului muncii şi al acordurilor colective de muncă ale Comisiei Trilaterale:
Principalele cerinţe ale angajatorilor:
- Introducerea perioadei de referinţă de 12 luni
- Noi modalităţi de contabilizare a timpului de muncă
- Şomajul tehnic ca alternativă la concendierea în masă
- Îmbunătăţirea soluţiilor referitoare la o zi de prestare a muncii în contextul calculării timpului de
muncă
- Introducerea timpului de muncă flexibil
Principalele cerinţe ale sindicatelor:
- Micşorarea numărului contractelor pe perioadă determinată
- Pachetele sociale ca sursă a dreptului muncii
- Îmbunătăţirea fondului de şcolarizare la locul de muncă
- Uşurarea reconcilierii îndatoriilor profesionale cu cele familiale
- Lichidarea indicatorului de creştere a salariilor
I. În prima categorie se găsesc cele adresate întreprinzătorilor, indiferent de situaţia financiară a acestora –
domeniul dreptului muncii
II. În a doua categorie se găsesc cele adresate doar întreprinzătorilor aflaţi temporar în situaţie financiară
dificilă, care îndeplinesc anumite condiţii din legea respectivă – art. 3 din lege – domeniul subvenţiilor de
angajare
DREPTUL MUNCII
SOLUŢII DIN DREPTUL MUNCII
Posibilitatea prelungirii perioadei de referinţă la 12 luni.
Stabilirea duratelor de muncă individuale bazate pe durata flexibilă de muncă.
Limitarea contractelor de muncă pe perioadă determinată (trecerea de la sisitemul cantităţii contractelor
semnate la sistemul bazat pe durata contractelor).
Subvenţionarea angajării
Regulile sprijinului financiar acordat angajatorilor şi angajaţilor
108
OBSTACOLE ÎN APLICAREA LEGII ANTICRIZĂ DE CĂTRE ANGAJATORI
1) Pragul prea mare (25%) de încetinire a creşterii economice stabilit pentru firmele care pot să obţină subvenţia pentru angajări.
2) Valoarea prea mică a beneficiilor acordate angajaţilor, descurajatoare pentru angajatori să aplice pentru
acordarea ajutorului public în situaţia de stagnare economică sau să reducă timpul de muncă.
3) Dificultatea procedurilor (prea multă birocraţie şi durata prea mare a procesului)
-obligaţia prezentării programului de recuperare, care ar avea ca scop să amelioreze condiţia financiară angajatorului în situaţia obţinerii sprijinului, documentul trebuie să fie întocmit profesionist, să conţină analizele
de fezabilitate, ceea ce este o cerinţă riguroasă.
- imposibilitatea aplicării concediului forţat fără acordul angajaţilor (de ajuns ar trebui să fie înţelegrerea
încheiată între angajator şi reprezentanţii angajaţilor);
- dificultăţi în îndeplinirea condiţiei de a nu avea restanţe în obligaţii fiscale, cotizaţii pentru asigurări sociale
şi de sănătate sau la alte fonduri - lipsa facilităţilor în încheierea acordurilor privind rambursarea datoriilor, a
reeşalonării sau a beneficierii de amânare a termenului de plată
Introducerea noilor servicii finanţate din mijloacele Fondului de Servicii Garantate a Angajaţilor:
- limitarea la timp de un an de la data obţinerii sprijinului a posibilităţii de a beneficia de subvenţii pentru
acele companii care au obţinut ajutorul public pentru echipament sau locuri de muncă.
– pentru finanţarea temporară a salariilor angajatorilor în timpul stagnării econimice pe o perioadă de 6 luni
până la valoarea de 100% din alocaţia de şomaj
- lipsa dispoziţiilor care ar preciza posibilitatea obţinerii ajutorului public; teama angajatorilor faţă de creditarea acestei forme de ajutor, în situaţia întârzierii sprijinului financiar.
– pentru compensarea parţială a timpului scurtat de muncă, pentru o perioadă ce nu depăşeşte 6 luni, până
la 70% din alocaţia de şomaj
GARANŢIA ANGAJĂRII
Acest tip de sprijin financiar este dedicat angajatorilor care posedă fondul de formare profesională.
Angajaţii care se vor hotărî să participe la astfel de şcolarizări sau care se vor înscrie la studii postgraduale au posibilitatea de a primi bursă din mijloacele Fondului Muncii, aceasta fiind echivalentul
alocaţiei de şomaj.
Guvernatorul poate însă să-i acorde angajatorului din Fondul Muncii 80% din valoarea costurilor
de şcolarizăre sau studii postgraduale pentru fiecare angajat, sumă care nu poate depăşi 300% din
salariul mediu.
SUPRAPUNEREA MAI MULTOR BENEFICII ALE ANGAJATULUI
În situaţia în care se vor suprapune anumite beneficii pentru angajaţi, care compensează parţial pierderea
salariului, valabil este doar un beneficiu, de valoare mai mare. Dacă beneficiile sunt de aceeaşi valoare, valabil
este cel acordat primul.
Această situaţie are loc de exemplu când angajatorul reduce timpul de muncă, iar pe urmă va crea fondul de
şcolarizare şi îl va trimite pe angajat la un treining sau la studii postgraduale.
AŞTEPTĂRILE ANGAJATORILOR
Unele puncte din legea anticriză îngreunează sprijinul acordat firmelor aflate în situaţie grea. Din acest motiv
angajatorii revendică introducerea schimbărilor, care ar facilita întreprinzătorilor accesul la mecanismele
atenuării efectelor crizei economice.
109
română
Obţinerea subvenţiei este condiţionată de faptul ca angajatorii să nu concendieze pe nimeni în timpul sprijinului financiar acordat angajaţilor precum şi după acestă perioadă, corespunzătoare perioadei de primire a
sprijinului de către angajaţi, însă nu mai mult de 6 luni.
Atunci perioada garantată de angajare poate ajunge în total la 12 luni.
În caz contrar angajatorul va trebui să înapoieze banii.
A INVESTI ÎN CAPITALUL UMAN
Legea de faţă stabileşte regulile acordării sprijinului financiar din mijloacele Fondului Muncii pentru întreprinzătorii alfaţi temporar în situaţie financiară grea, referindu-se la investiţii efectuate în scopul ridicării calificării
angajaţilor.
În cadrul întâlnirilor de la Sofia, Bucureşti şi Cracovia s-au luat în discuţie
următoarele chiestiuni:
1. Măsuri active şi pasive pe piaţa de muncă în condiţiile de criză.
2. Apărarea drepturilor sindicale şi de muncă în condiţii de criză.
3. Contractare colectivă de muncă în condiţii de criză.
4. Relaţiile instabile între angajaţi şi angajatori: angajatorul străin părăseşte ţara. Reacţia sindicatelor la
asemenea situaţii.
5. Modul de răspuns al sindicatelor la schimbările sistemului politic şi industrial. Soluţii legale şi direcţii
de dezvoltare.
6. Sisteme de pensii din Bulgaria, Polonia şi România.
7. Situaţia proiectelor fondurilor de pensii (al doilea pilon) în timpul crizei economice din Bulgaria,
România şi Polonia.
110
111
română
The publication is made within a framework of the project title:
“Response of Trade Unions in New Member States to the Economic Crisis”.
Number VS/2009/0189, realized by Confederation of Independent Trade Unions in Bulgaria.
Project realized with support from the European Commission, Employment, Social Affairs and Equal Opportunities DG,
Call for proposals 04 03 03 02, Information and training measures for workers’ organizations VP/2009/002.
The sole responsibility for the content lies within the author.
It does not represent the opinion of the European Commission.
The European Commission is not responsible for any use that may be made of the information contained therein.
The copy is free
With support from the European Union
With support from the European Union

Podobne dokumenty